Дателен падеж

Дателният падеж или дативът (на латински: casus dativus; на гръцки: δοτική) е падежна форма, която се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява обектни, определителни и други отношения. Дателният падеж се използва обикновено, за да означи обект, на когото се дава нещо, откъдето произлиза и името му.

Видове дателен падеж

Според значението си, дателният падеж може да бъде:

Дателен на получателя

Дателният на получателя, който се среща при непряко допълнение, посочва обекта, към който е насочено действието:

рус.: Писать другу (пиша на приятел); Подарок детям (подарък за децата); Верный своему обещанию (верен на своето обещание).

хърв.: Otac se raduje djetetu (бащата се радва на детето); Domaćin nazdravlja gostima (домакинът вдига наздравица за гостите), Prijatelj se povjerava prijatelju (приятел се доверява на приятел)

ст.б.: Ангелъ рече ему. (Ангелът му рече.); Глаголааше же исходѧштыимъ народомъ крьстити сѧ отъ него. (Казваше на множествата, които излизаха, да се кръщават от него.) (Лука, 3:7)

Дателен за предназначение

Дателният за предназначение изразява определително отношение с оттенък на предназначение:

рус.: Памятник Пушкину (паметник[, посветен] на Пушкин); Гимн природе (химн[, посветен] на природата)

хърв.: Nagrada najboljima (награда[, полагаща се] на най-добрите)

ст.б.: Храмъ молитвѣ (молитвен дом, букв.: дом, посветен на молитвата)

Дателен за направление

Дателният за направление означава обекта, към който е насочено движение:

рус.: Иду к лесу (вървя към гората); Автобус подъехал к городу (автобусът наближи града)

хърв.: Svaka ptica svome jatu leti (всяка птица при своето ято отива); Ivan je otputovao k sestri (Иван замина при сестра си)

ст.б.: Се цѣсарь твои грѧдетъ тебѣ (Ето, твоят Цар идва при теб) (Матей, 21:5)

Дателен на субекта

Дателният на субекта се използва в безлични изречения за обозначаване на субекта на състояние:

рус.: Ребенку нездоровится (на детето не му е добре); Мне здесь нравится (тук ми харесва)

хърв.: Čovjeku dojadi takav život (на човек му омръзва такъв живот)

ст.б.: Домоу твоемоу подобаетъ свѧтость Господьньіа въ длъготѫ дьньи (На Твоя дом подобава святост, Господи, за дълги дни) (Псалми, 92:5)

Дателен самостоятелен

В старобългарски се среща особен вид на дателен падеж, наречен дателен самостоятелен или дателен абсолютен (dativus absolutus), който понякога съответства на родителен абсолютен в гръцки. Неговото значение преди всичко е темпорално (означаващо време), но се среща и със значение на причина, условие, следствие и др.:

И сѣдѧштю ему на горѣ Елеонсцѣ прѣмо црькъви въпрашаахѫ i единого (И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Го попитаха насаме) ((Марко, 13:3)

И слъньцю мръкъшю и катапетазма цръковънаіа раздъра сѧ на дъвое от горы до низъ (когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата) (Лука, 23:45)

Иждивъшю же ему вьсѣ быстъ гладъ крѣпъкъ на странѣ тои и тъ начѧтъ лишити сѧ (А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение) (Лука, 15:14)

Остатъци от дателен падеж в съвременния български

Макар и в съвременния книжовен български език на практика да няма запазена падежна система при имената, в записани народни песни и в литературата от 19, а и от 20 век, могат да се срещнат форми в дателен падеж, напр. мама Стояну думаше, Майце си (от Христо Ботев) и др.

В съвременния български език са се запазили форми в дателен падеж при личните местоимения, а по-специално при кратките форми: ми, ти, му, ѝ, ни, ви, им. Пълните форми мене, тебе, нему, ней, нам, вам, тям вече се смятат за архаични.

Още в старобългарски дателният падеж е започнал да поема функциите на родителния падеж за притежание, напр. Доидошѧ до вратъ градоу (дойдоха до вратите на града). Тази особеност се е запазила и в съвременния български език, напр. брат му, майка ти и т.н.

Дателният падеж в различни езици

В някои езици дателният падеж е поел функциите на други, вече изчезнали падежи. Дателният означава притежание в простонародния латински (в класическия латински това му значение е слабо разпространено) и в класическия гръцки, който е загубил местния и творителния падеж, като дателният приема функциите им. В шотландския келтски дателният падеж се използва при съществителни, предшествани от прости предлози и определителен член. В грузинския подлогът в изречението при някои глаголи и някои времена е в дателен падеж.

Дателният падеж е общо явление сред ранните индоевропейски езици, а досега се е запазил в балтийските, повечето славянски и германски езици, в албанския, румънския и др. Подобни форми съществуват и в неиндоевропейски езици, като например угрофинските езици, турския език и в японския.

Дателният падеж в английски

В староанглийския, приблизително допреди Нормандското нашествие през 1066 г., е имало дателен падеж; обаче английската падежна система постепенно се разпада по време на средноанглийския период, когато местоименията във винителен и дателен падеж се сливат. В съвременния английски има няколко остатъка от форми в дателен падеж, като например в думата methinks, означаваща „струва ми се”, където me е старата дателна форма на личното местоимение, а thinks е със старо значение „изглежда” (в староанглийски глаголът thenken е означавал „мисля”, а thinken „изглеждам”, „струва ми се”). Местоимението whom също е остатък от дателен падеж, произлиза от староанглийската дателна форма hwām на местоимението hwā (кой), която се е смесила с винителната форма hwone. По подобен начин him е остатък от староанглийската дателна форма him, но замества и винителната hine, her – от дателната форма hire и винителната hīe и т.н.

В съвременния английски непрякото допълнение се изразява както с предложна конструкция с to или for, така и с форма на местоимение в косвен падеж със значение на дателен падеж, напр. He gave that to me е равно на He gave me that (той ми даде това); He built a snowman for me е равно на He built me a snowman (той ми направи снежен човек). И в двата случая местоимението me функционира като местоимение в дателен падеж.

Използвана литература

• Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
• Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
• Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
• I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987
• Стефан Младенов История на българския език, С. 1979 (превод проф. Иван Дуриданов)
• Кирил Мирчев Историческа граматика на българския език, С. 1978
• Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С. 1983
• Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев Старобългарски език. Текстове и речник, С. 1976