Хенри Хатауей: Разлика между версии
Ред 41: | Ред 41: | ||
| 1957 |
| 1957 |
||
| ''[[Легенда за изгубените]]'' |
| ''[[Легенда за изгубените]]'' |
||
|- |
|||
| 1960 |
|||
| ''[[На север, към Аляска]]'' |
|||
|- |
|- |
||
| 1965 |
| 1965 |
Версия от 06:47, 3 юни 2019
Хенри Хатауей Henry Hathaway | |
Роден | |
---|---|
Починал | 11 февруари 1985 г.
|
Погребан | Кълвър Сити, САЩ |
Режисура | |
Активност | 1925 – 1974 |
Семейство | |
Съпруга | Бланш Гонсалес (1910 – 1985) |
Деца | Джон Хенри Хатауей (1940 – 2017) |
Уебсайт | |
Хенри Хатауей в Общомедия |
Хенри Хатауей (на английски: Henry Hathaway) е американски режисьор и продуцент.[1]
Биография
Баща му е актьор и управител на театър Роди Хатауей (1868 – 1944), а майка му е Маркиза Лили де Финс (1876 – 1938), родена в Унгария белгийска аристократка, а също и музикант под псевдонима Жан Хатауей.
През 1925 г. започва да работи в неми филми като асистент на режисьори като Виктор Флеминг, Йозеф фон Щернберг и Фред Нибло. Прави първия си филм през 1932 г. – уестърна „Пустинно наследство“ в който Рандолф Скот изиграва своята първа голяма роля.
През 1940-те и 1950-те Хатауей снима филми в полудокументален дух, често в стил ноар. Най-известните му филми от този период са „Къща на 92-ра улица“ (1945), „Целувката на смъртта“ (1947), „Обади се на север 777“ (1948) и „Ниагара“ (1953) с изгряващата звезда Мерилин Монро.
През 1960-те Хатауей се връща към любимия си жанр, като прави няколко уестърна с Джон Уейн.
Хатауей почива от инфаркт през 1985 г. в Холивуд и е погребан в гробището на Светия кръст в Калвър Сити.
Избрана филмография
година | филм |
---|---|
1954 | Градината на злото |
1957 | Легенда за изгубените |
1960 | На север, към Аляска |
1965 | Синовете на Кейти Елдър |
Източници
Външни препратки
|