Деепричастие: Разлика между версии
Недобро изказване. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
При текст, поставен между кавички или скоби, то ежду кавичките/скобите и текста не се поставя разстояние. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
В [[Морфология (езикознание)|лингвистичната морфология]] '''деепричастието''' е нелична [[глагол]]на форма, която е често срещана при [[балтославянски езици|балтославянските езици]] - [[български език|българския език]], [[руски език|руски]], [[чешки език|чешки]] и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ ( |
В [[Морфология (езикознание)|лингвистичната морфология]] '''деепричастието''' е нелична [[глагол]]на форма, която е често срещана при [[балтославянски езици|балтославянските езици]] - [[български език|българския език]], [[руски език|руски]], [[чешки език|чешки]] и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ ([[наречие]]то е неизменяема част на речта). |
||
==Книжовни деепричастия в българския език== |
==Книжовни деепричастия в българския език== |
Версия от 16:34, 4 юни 2019
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
В лингвистичната морфология деепричастието е нелична глаголна форма, която е често срещана при балтославянските езици - българския език, руски, чешки и др. Тази форма на глагола е неизменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (наречието е неизменяема част на речта).
Книжовни деепричастия в българския език
Деепричастията в книжовния език се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка -йки. Тъй като при глаголите от I-во и II-ро спрежение, гласната на основата на минало несвършено време е променливо я и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред -йки за първите две спрежения е винаги е.
Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3-то лице ед. ч. на минало несвършено време – като махнем окончанието -ше и прибавим наставка -йки, ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред -йки) ще бъде винаги е – и под ударение, и без ударение: летѐше – летѐйки, но̀сеше – но̀сейки, но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги -айки или -яйки, и то без ударение: стрѐляше – стрѐляйки, глѐдаше – глѐдайки.