Кан (титла): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
'''Кан''' е [[титла]], предлагана от редица влиятелни български историци, като акад. Владимир Георгиев, проф. Веселин Бешевлиев, проф. Божидар Димитров, проф. Георги Бакалов и др. за означаване на прабългарските владетели до края на IX век, вместо доскоро възприетото [[Хан (титла)|хан]].<ref name="nikol107">'''Николов''', Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107</ref>
'''Кан''' е [[титла]], предлагана от редица влиятелни български историци, като акад. Владимир Георгиев, проф. Веселин Бешевлиев, проф. Божидар Димитров, проф. Георги Бакалов и др. за означаване на прабългарските владетели до края на IX век, вместо доскоро възприетото [[Хан (титла)|хан]].<ref name="nikol107">'''Николов''', Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107</ref>
== История на употребата ==
== История на употребата ==
В научни трудове и популярни публикации от края на XX и началото на XXI век започва да се използва формата ''кан'' <ref>'''Бешевлиев''', В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София 1984, с. 140; [http://www.ndt1.com/article.php/2006050610085314 '''Интервю на Б. Димитров''', директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006]; '''Овчаров''', Н., [http://www.protobulgarians.com/Saavremennti%20temi/Daarvena%20i%20kamenna%20Pliska.htm Дървен град предхожда каменната Плиска] (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); '''Бакалов''', Г., [http://www.slovo.bg/rrech/index.php?ar=451 Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите] (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3-4, 01.03.2002)</ref>, наместо получила гражданственост и официално одобрение дотогава ''[[Хан (титла)|хан]]''.<ref>'''Гюзелев''', В., Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII - XI в.), Пловдив 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 40, 61; '''Андреев''', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София 1994/1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 26-27; '''Николов''', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 105</ref> Самото наименование на титлата "хан", произлизаща от [[Централна Азия]], е разпространено най-вече сред [[монголи]]те и [[Тюркски народи|тюрките]]. Това разделение получава убедително научно обращение поради натрупването на статистически интензитет на достоверни източници, потвърждаващи несъстоятелността на схващането за тюркски произход на т.нар. прабългари (първобългари, Бешевлиев). В руски и повлияните от руски езици тази титла се възприема като една и не се разделя на две различни титли, каквото явление наблюдава и засвидетелства историческата наука в България.
В научни трудове и популярни публикации от края на XX и началото на XXI век започва да се използва формата ''кан'' <ref>'''Бешевлиев''', В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София 1984, с. 140; [http://www.ndt1.com/article.php/2006050610085314 '''Интервю на Б. Димитров''', директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006]; '''Овчаров''', Н., [http://www.protobulgarians.com/Saavremennti%20temi/Daarvena%20i%20kamenna%20Pliska.htm Дървен град предхожда каменната Плиска] (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); '''Бакалов''', Г., [http://www.slovo.bg/rrech/index.php?ar=451 Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите] (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3-4, 01.03.2002)</ref>, наместо получилата гражданственост и официално одобрение дотогава ''[[Хан (титла)|хан]]''.<ref>'''Гюзелев''', В., Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII - XI в.), Пловдив 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 40, 61; '''Андреев''', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София 1994/1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 26-27; '''Николов''', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 105</ref> Самото наименование на титлата "хан", произлизаща от [[Централна Азия]], е разпространено най-вече сред [[монголи]]те и [[Тюркски народи|тюрките]]. Това разделение получава убедително научно обръщение поради натрупването на статистически интензитет на достоверни източници, потвърждаващи несъстоятелността на схващането за тюркски произход на т.нар. прабългари (първобългари, Бешевлиев). В руски и повлияните от руски езици тази титла се възприема като една и не се разделя на две различни титли, каквото явление наблюдава и засвидетелства историческата наука в България.


Запазените каменни старобългарски надписи са изписани основно на [[средногръцки език]]. Само при двама владетели е налице транскрипция на въпросната владетелската титла на, условно наречения, [[прабългарски език]]. Това са надписи от първата половина на IX в. в които българският владетел [[Омуртаг]] и синът му [[Маламир]], използват титлата '''"кана(с)убиги"'''. И при двамата владетелската титла е предадена в началото си с гръцката буква ''[[Капа (буква)|капа]]'' (''к''). В същото време и в ромейските, и в домашните запазени извори в производната прабългарска титла "[[кавхан]]", втората ѝ съставка започва предимно с ''[[хи]]'' (''х''). Подобно е и положението с изписването на титлата [[хаган]]/[[каган]].
Запазените каменни старобългарски надписи са изписани основно на [[средногръцки език]]. Само при двама владетели е налице транскрипция на въпросната владетелската титла на, условно наречения, [[прабългарски език]]. Това са надписи от първата половина на IX в. в които българският владетел [[Омуртаг]] и синът му [[Маламир]], използват титлата '''"кана(с)убиги"'''. И при двамата владетелската титла е предадена в началото си с гръцката буква ''[[Капа (буква)|капа]]'' (''к''). В същото време и в ромейските, и в домашните запазени извори в производната прабългарска титла "[[кавхан]]", втората ѝ съставка започва предимно с ''[[хи]]'' (''х''). Подобно е и положението с изписването на титлата [[хаган]]/[[каган]].
Ред 36: Ред 36:


== Алтернативни теории ==
== Алтернативни теории ==
Според някои български изследователи след приемането на християнството и утвърждаването на българската азбука в България ''великият хан'' (канасубиги) Борис I става княз Михаил. Това кара българският изследовател [[Димитър Съсълов (историк)|Димитър Съсълов]] да приеме, че титлата княз в славянските езици е от прабългарски произход, а не произлиза от праславянското "кънѧѕь" (kъnędzь). Така ''KNZZЪ'' (княз) произлиза от ''ΚΑΝΑΣ'' във владетелска титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ ([[гръцка азбука]]) и {{кирилица|КНЗЗЪ}} ([[кирилица]]) са практически идентични. По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ (канасубиги) може да се преведе като „велик княз“.<ref>[http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titli%20drevnobaalgarski.htm protobulgarians.com]</ref>
Според някои български изследователи след приемането на християнството и утвърждаването на българската азбука в България ''великият хан'' (канасубиги) Борис I става княз Михаил. Това кара българският изследовател [[Димитър Съсълов (историк)|Димитър Съсълов]] да приеме, че титлата княз в славянските езици е от прабългарски произход, а не произлиза от праславянското "кънѧѕь" (kъnędzь). Така ''KNZZЪ'' (княз) произлиза от ''ΚΑΝΑΣ'' във владетелска титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ ([[гръцка азбука]]) и {{кирилица|КНЗЗЪ}} ([[кирилица|българска азбука]]) са практически идентични. По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ (канасубиги) може да се преведе като „велик княз“.<ref>[http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titli%20drevnobaalgarski.htm protobulgarians.com]</ref>


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 21:01, 4 юни 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Кан.
Надпис на канасубиги Омуртаг. Думата „канас(у)биги“ може да се разчете на първия ред.

Кан е титла, предлагана от редица влиятелни български историци, като акад. Владимир Георгиев, проф. Веселин Бешевлиев, проф. Божидар Димитров, проф. Георги Бакалов и др. за означаване на прабългарските владетели до края на IX век, вместо доскоро възприетото хан.[1]

История на употребата

В научни трудове и популярни публикации от края на XX и началото на XXI век започва да се използва формата кан [2], наместо получилата гражданственост и официално одобрение дотогава хан.[3] Самото наименование на титлата "хан", произлизаща от Централна Азия, е разпространено най-вече сред монголите и тюрките. Това разделение получава убедително научно обръщение поради натрупването на статистически интензитет на достоверни източници, потвърждаващи несъстоятелността на схващането за тюркски произход на т.нар. прабългари (първобългари, Бешевлиев). В руски и повлияните от руски езици тази титла се възприема като една и не се разделя на две различни титли, каквото явление наблюдава и засвидетелства историческата наука в България.

Запазените каменни старобългарски надписи са изписани основно на средногръцки език. Само при двама владетели е налице транскрипция на въпросната владетелската титла на, условно наречения, прабългарски език. Това са надписи от първата половина на IX в. в които българският владетел Омуртаг и синът му Маламир, използват титлата "кана(с)убиги". И при двамата владетелската титла е предадена в началото си с гръцката буква капа (к). В същото време и в ромейските, и в домашните запазени извори в производната прабългарска титла "кавхан", втората ѝ съставка започва предимно с хи (х). Подобно е и положението с изписването на титлата хаган/каган.

Поради явната несигурност при транскрипцията, както и поради отсъствието на оригинален паметник на прабългарски, следва да се приеме, че титула на прабългарските езически владетели вероятно се е произнасял със звука "кх" в началото на думата.[4] В староруския език също се наблюдава тази несигурност в изписването на началото на думата хан по различен начин. По подобен начин ("khan") се изписва титлата и на редица други езици като английски, немски, френски и др. И днес в редица централноазиатски тюркски езици, използващи българската азбука, съществува специална буква Қ, която обозначава звукосъчетанието ([кх]).

Спорове около терминологията

В паметни надписи през първата половина на IX в.[5] българският владетел Омуртаг, а след него и синът му Маламир, използват титлата KANAΣYBIΓI (известни са KANAΣYBHΓH и още няколко начина за изписване), транслитерирано като „кана ювиги”, „канасюбиги” и др.[1][6]:(надписи 59 и 60)[7]

Карел Шкорпил, един първите издатели на някои прабългарски надписи, разделя титлата на две съставки: КАНАС и ЮБИГИ, имайки предвид известната тюркска владетелска титла ХАН, а -АС е прието за гръцко окончание.[8][9] Според Вилхелм Томашек ЮБИГИ е епитет със значение на „възвишен”, „славен”, който прилича на подобни кумански думи.[9]

Според Веселин Бешевлиев горният израз представя собствената титла на прабългарски владетел. Според него буквата С не принадлежи към КАНА, а трябва да се причисли към ЮБИГИ, т.е. втората дума е гласяла СЮБИГИ от пратюркското "sü baši", или целият израз е КАНА СЮБИГИ, което означава „велик кан (хан)“. Бешевлиев приема за възможно тълкването на лингвистите Κ. H. Menges[10] и Ο. Pritsak изразът да се раздели на sü-beg-i, т. е. „господар или началник на войската".[11]

Според някои учени като акад. Владимир Георгиев [12]., ст.н.с. Божидар Димитров[13], проф. д-р Георги Бакалов [14][15] „кан“ е правилната форма на титлата. Те приемат, че това е титла от индоевропейски произход, като я противопоставят на тюркската титла хан. Кан е изписано на петте мраморни ковчежета, които са положени в големи мраморни саркофази в Гробницата на българските владетели в църквата Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново. [16]

Други титли на прабългарски владетели

В надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Ямболско, описващ войната на Крум с Византия, е използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ за обозначаване на българския владетел. Ясно се очертава гръцката титла архонт пред прабългарската убиги.[17][6]:(надписи I.c. и III.)

Владетелят на Стара Велика България Кубрат притежава византийската титла патриций, докато заради оказаната помощ от страна на Тервел, византийският василевс му дава титла кесар. [6]:(надпис 81)

В Средновековна България в апокрифната литература се споменава и титлата хаган по отношение на Борис I.[18] След приемането на християнството и утвърждаването на българския език и азбука в България, Борис I става МНХАНЛЪ ВЕЛНКІН KNZZЪ БОЛГАРСКІН (Михаил, великий княз болгарский). В Именника на българските ханове, който е запазен в късни средновековни преписи на руска редакция, владетелите на Стара Велика България и споменатите от владетелите на Дунавска България са наречени също така „князе“.

Алтернативни теории

Според някои български изследователи след приемането на християнството и утвърждаването на българската азбука в България великият хан (канасубиги) Борис I става княз Михаил. Това кара българският изследовател Димитър Съсълов да приеме, че титлата княз в славянските езици е от прабългарски произход, а не произлиза от праславянското "кънѧѕь" (kъnędzь). Така KNZZЪ (княз) произлиза от ΚΑΝΑΣ във владетелска титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ (гръцка азбука) и КНЗЗЪ (българска азбука) са практически идентични. По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ (канасубиги) може да се преведе като „велик княз“.[19]

Вижте също

Източници

  1. ↑ а б Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107
  2. ↑ Бешевлиев, В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София 1984, с. 140; Интервю на Б. Димитров, директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006; Овчаров, Н., Дървен град предхожда каменната Плиска (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); Бакалов, Г., Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3-4, 01.03.2002)
  3. ↑ Гюзелев, В., Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII - XI в.), Пловдив 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 40, 61; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София 1994/1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 26-27; Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 105
  4. ↑ Иван Петрински, Герасим Петрински, Как да наричаме старобългарските владетели? Ханове, канове, князе или просто господари? в-к "Сега", 23 Септември 2010 г.
  5. ↑ Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 1, София 1970, Притурка №15: Чаталарският Омортагов надпис, с. 579; Притурка №16: Търновският Омортагов надпис, с. 581 (изтеглени на 27.12.2007)
  6. ↑ а б в Средновековни надписи на паметници в днешна България на гръцки език – оригинални преписи. Посетена октомври 2013:
    • Омуртаг – + Κανα συβηγη Ωμουρταγ – "+ Кана сивиги Омуртаг" (надписи 59, 64 и 68, също тук)
    • Маламир – Κανα συβηγη Μαλαμηρ – "Кана сивиги Маламир" (надпис 58)
    Забележка: според правилата на класическия гръцки език, произношението на "συβηγη" наподобява "сюбиги", а според средновековния гръцки, като в случая от IX век, то е по-скоро "сивиги". Паралелен пример е постепенната промяна в произношението на византийската титла βασιλεύς ("император", "цар") от "басилеус" към "василевс".
    • Тервел – Τ/ΕΡΒ-ΕΛΛΙ/Υ-ΚΣΑ-ΡΟ[Σ] – Τερβελλίου κ(αι)σαρο[ς] – "Тервелиу кесарос" (надпис 81).
    Забележка: съчетанието 'ΚΣ' в "κ(αι)σαρο[ς]" е изписано с двете букви капа и сигма, а не просто с 'Ξ' (кси), което означава, че те трябва да се произнасят с отчетливо разделение помежду им.
    В повечето надписи, владетелите се назовават с универсалната гръцка дума за владетел "архонт", понякога допълнена с понятието "василевс" (тоест "велик владетел"), например –
    • Τερβελης ο αρχο[ν]τ[ον β]ασιλεαν – "Тервелис о архонт[он в]асилеан" (Мадарски надпис I.c.), и
    • Ομ[ου]ρταγ αρχων – "Ом[у]ртаг архон" (Мадарски надпис III).
  7. ↑ Бешевлиев, В., Първобългарски епиграфски паметници, с. 32, 124; Тырновская надпись хана Омуртага (814-831) о постройке нового ханского аула на Дунае ((ru)); Иванов, И., СМИСЪЛ И ЕТИМОЛОГИЯ НА РАННОБЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAΣYBIΓI (26.12.2007)
  8. ↑ Škorpil, Karl. Antike Inschriften aus Bulgarien (PDF) // Archäologisch-epigraphische Mitteilungen aus Österreich-Ungarn (XVII). Wien, Alfred Hölder, 1894. S. 200. Посетен на 1.3.2019. (на немски)
  9. ↑ а б Škorpil, Karl. Altbulgarische Inschriften (PDF) // Archäologisch-epigraphische Mitteilungen aus Österreich-Ungarn (XIX). Wien, Alfred Hölder, 1896. S. 238. Посетен на 1.3.2019. (на немски)
  10. ↑ Menges, K.H. A Note on the Compound Titles in the Proto-Bulgarian Inscriptions // Byzantion (XXVIII). Bruxelles, Peeters, 1958. p. 442. (на английски)
  11. ↑ Бешевлиев, Веселин. Първобългарски надписи. София, 1992. с. 73. (на български)
  12. ↑ Разговор с акад. Д. Лихачов: В: Симетрия на времето. С., 1984. с.113
  13. ↑ novinar.bg
  14. ↑ [1]
  15. ↑ [2]
  16. ↑ Препогребваме Аспарух и още четирима владетели
  17. ↑ Иван Танев Иванов. Върху значението на владетелските титли ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ и CANISAUCI при прабългари и авари // Втора национална конференция по археология, история и културен туризъм „Пътуване към България”. Шумен, 14-16 май.
  18. ↑ Тъпкова-Заимова, Василка и др. Дуклянския летопис и "Тълкувание Данилово" // Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, Университетско издателство, 1996. ISBN 954-070-766-8. COBISS.BG-ID 1031091428. с. 155, 199–200.
  19. ↑ protobulgarians.com

Литература

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кан_(титла)&oldid=9505566“.