Фрушка гора: Разлика между версии
{{lang-hu,la}} => {{lang|hu,la}} |
м отстъп; козметични промени |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
[[ |
[[Файл:Fg vrdnik3.jpg|мини|350px|Поглед от Фрушка гора]] |
||
'''Фрушка гора''' ({{lang|hu|Tarczal}} |
'''Фрушка гора''' ({{lang|hu|Tarczal}}; {{lang|la|Alma Mons}}) е ниска верижна [[планина]] ([[възвишение]]) в [[Срем]], [[Войводина]], като малка част от възвишението ѝ на запад е на [[Хърватия|хърватска територия]] – във [[Вуковарско-сремска жупания]]. Дълга е 78 км и широка 15 км, с повърхнина от 25,525 [[km²]] в посока запад – изток. Най-високата ѝ точка е връх [[Цръвени Чот]] – 539 м [[надморска височина]]. |
||
== Геология == |
== Геология == |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== География == |
== География == |
||
Пресича се от [[път|автомобилния път]] ([[автомагистрали в Сърбия|автомагистрала]]) [[Белград]] – [[Нови Сад]]. Годишно над Фрушка гора падат по 1200 мм валежи, или два пъти повече, отколкото в равнинните участъци на Срем. На много места в планината бликат [[извор]]и. Към равнината духа местният вятър ''([[сръбски|ср]].) фрушкогорац''. В планината са израснали 60 селища и 15 манастира, т.нар. [[Фрушкогорски манастири]]. Заради манастирите планината е наричана „Войводинска Света гора“, и те се числят към [[Орден на свети Василий|ордена на св. Василий]]. Местното население подобно на [[българи]]те нарича [[монах| |
Пресича се от [[път|автомобилния път]] ([[автомагистрали в Сърбия|автомагистрала]]) [[Белград]] – [[Нови Сад]]. Годишно над Фрушка гора падат по 1200 мм валежи, или два пъти повече, отколкото в равнинните участъци на Срем. На много места в планината бликат [[извор]]и. Към равнината духа местният вятър ''([[сръбски|ср]].) фрушкогорац''. В планината са израснали 60 селища и 15 манастира, т.нар. [[Фрушкогорски манастири]]. Заради манастирите планината е наричана „Войводинска Света гора“, и те се числят към [[Орден на свети Василий|ордена на св. Василий]]. Местното население подобно на [[българи]]те нарича [[монах|монасите]] [[калугер]]и, от [[гръцки]]те думи ''кало'' (хубав) и ''герон'' (възраст). В [[Битка при Сланкамен|битката при Сланкамен]] през [[1716]] г. в борба с турците тук е загинал [[генерал]] [[Бройнер]]. |
||
== Флора и фауна == |
== Флора и фауна == |
||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
== История == |
== История == |
||
В село [[Връдник]] е погребан [[княз Лазар]] след известната [[битка на Косово поле|Косовска битка]] през [[1389]] г. [[Кралство Унгария]] осъществява отбраната на южната си укрепена граница в края на [[15 век|15]] и началото на [[16 век]] чрез въоръжените отряди на [[юнак| |
В село [[Връдник]] е погребан [[княз Лазар]] след известната [[битка на Косово поле|Косовска битка]] през [[1389]] г. [[Кралство Унгария]] осъществява отбраната на южната си укрепена граница в края на [[15 век|15]] и началото на [[16 век]] чрез въоръжените отряди на [[юнак|юнаците]]-[[хайдути]] сред които се откроява фигурата на [[Вук Бранкович (деспот)|Вук Бранкович]], пребивавал основно по тези места и по река Дунав, които са осеяни по него време с цяла редица укрепления. Борбата (отбраната) свършва с [[обсада на Белград (1521)|превземането на Белград]], последвано от злополучната за Кралството [[Битка при Мохач (1526)|битка при Мохач]] през [[1526]] г. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 16:10, 7 юни 2019
| Фрушка гора | |
 | |
  Местоположение на картата на Сърбия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Сърбия |
| Най-висок връх | Цръвени Чот |
| Надм. височина | 539 m |
| Фрушка гора в Общомедия | |
Фрушка гора (на унгарски: Tarczal; на латински: Alma Mons) е ниска верижна планина (възвишение) в Срем, Войводина, като малка част от възвишението ѝ на запад е на хърватска територия – във Вуковарско-сремска жупания. Дълга е 78 км и широка 15 км, с повърхнина от 25,525 km² в посока запад – изток. Най-високата ѝ точка е връх Цръвени Чот – 539 м надморска височина.
Геология
Фрушка гора представлява истинска палеоложка мозайка, съставена от гранит, базалт, андезит, дацит, серпентин. Била е остров в просторното палеографско Панонско море.
География
Пресича се от автомобилния път (автомагистрала) Белград – Нови Сад. Годишно над Фрушка гора падат по 1200 мм валежи, или два пъти повече, отколкото в равнинните участъци на Срем. На много места в планината бликат извори. Към равнината духа местният вятър (ср.) фрушкогорац. В планината са израснали 60 селища и 15 манастира, т.нар. Фрушкогорски манастири. Заради манастирите планината е наричана „Войводинска Света гора“, и те се числят към ордена на св. Василий. Местното население подобно на българите нарича монасите калугери, от гръцките думи кало (хубав) и герон (възраст). В битката при Сланкамен през 1716 г. в борба с турците тук е загинал генерал Бройнер.
Флора и фауна
Най-голямото богатство на Фрушка гора са вековните гори, обхващащи площ от 24 хил. хектара. В дебрите им се въдят елени лопатари, сърни, муфлони, глигани и друг дребен дивеч. Планината е осеяна с ловни домове (хижи), хотели с над 1000 легла, а край хубавите пътища има много частни вили. Годишно във Фрушка гора идват над 1 милион посетители на излет, главно от Белград и Нови Сад. Най-оживените места в планината са Иришки венец, Стражилово, Змайевац /български: Змейавац/ (от змей – виж Вук Бранкович (деспот)), Велики Градац, Осовие, Тестара и други.
Национален парк
През 1960 г. Фрушка гора е обявена за национален парк (резерват) Фрушка гора.
История
В село Връдник е погребан княз Лазар след известната Косовска битка през 1389 г. Кралство Унгария осъществява отбраната на южната си укрепена граница в края на 15 и началото на 16 век чрез въоръжените отряди на юнаците-хайдути сред които се откроява фигурата на Вук Бранкович, пребивавал основно по тези места и по река Дунав, които са осеяни по него време с цяла редица укрепления. Борбата (отбраната) свършва с превземането на Белград, последвано от злополучната за Кралството битка при Мохач през 1526 г.
