Фьон: Разлика между версии
{{lang-de,la}} => {{lang|de,la}} |
м отстъп |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Фьон''' ({{lang|de|Föhn}} |
'''Фьон''' ({{lang|de|Föhn}}; {{lang|la|favonius}}) е топъл и сух, обикновено силен и поривист [[вятър]], непериодичен местен вятър, духащ по подветрените склонове на планините от билото към подножието. Издигането на въздуха по наветрените и спускането по подветренте планински склонове предизвиква допълнително затопляне на преминаващия въздушен поток. Наблюдава се рязко повишаване на температурата и намаляване на атмосферната влажност. Активизира топенето на снежната покривка, което често е причина за прииждания на реките и наводнения. Посоката на фьона се дължи на посоката на простиране на планинската преграда и на преминаващите въздушни течения. Проявява се при динамични циркулационни процеси, за разлика от другите местни ветрове – [[бриз]], планинско-долинен и др.<ref>{{cite book |title= Географски терминологичен речник |last=Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките |year=2011 |publisher=Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn=978-954-322-217-9 |pages=279}}</ref> |
||
== Фьон в България == |
== Фьон в България == |
||
Версия от 16:13, 7 юни 2019
Фьон (на немски: Föhn; на латински: favonius) е топъл и сух, обикновено силен и поривист вятър, непериодичен местен вятър, духащ по подветрените склонове на планините от билото към подножието. Издигането на въздуха по наветрените и спускането по подветренте планински склонове предизвиква допълнително затопляне на преминаващия въздушен поток. Наблюдава се рязко повишаване на температурата и намаляване на атмосферната влажност. Активизира топенето на снежната покривка, което често е причина за прииждания на реките и наводнения. Посоката на фьона се дължи на посоката на простиране на планинската преграда и на преминаващите въздушни течения. Проявява се при динамични циркулационни процеси, за разлика от другите местни ветрове – бриз, планинско-долинен и др.[1]
Фьон в България
В България се проявява през март и април, а понякога и през октомври. В Източните Родопи, при преобладаващи северни и северозападни ветрове, меридионалните долини на реките Върбица и Крумовица, които насочват въздушните маси от юг на север, са благоприятни за появата на фьон. Проявява се по северните склонове на Гюмюрджински снежник, Мъгленик и по долината на река Арда. През пролетта фьон духа и по северните склонове на Западните Родопи. Скоростта на вятъра е между 1 и 40 m/s. Местното население го нарича също „долняк“, „южняк“, „бял вятър“. Характерна е облачна шапка върху билото на планината при появата му, долната ѝ граница е кондензационното ниво на възходящия и низходящия въздушен поток. Няколко последователни фьонови ветрове водят до затопляне и сериозни наводнения. Фьонът в България е предвестник на валежи и чувствително понижение на температурата.[2]
Източници
- ↑ Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 279.
- ↑ Манолов, Манол. Фьон // Родопи кн. 3. март 1970. с. 39.
| ||||||||||||
