Борис II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 62.73.82.135 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| изображение за личността=
| изображение за личността=
| описание на изображението=<small></small>
| описание на изображението=<small></small>
| управление=[[969]] – [[971]]
| управление=[[970]] – [[971]]
| коронация=
| коронация=[[970]]
| обкръжение=
| обкръжение=
| пълно име=
| пълно име=
| други титли=
| други титли=
| кръщене=
| кръщене=[[930]]
| роден=ок. [[929]]
| роден=[[928]]
| място на раждане=
| място на раждане=[[Преслав]]
| починал=[[978]] ([[979]]?)
| починал=[[977]]
| място на смъртта=
| място на смъртта=[[край Сердика]]
| погребан=
| погребан=
| предшественик=[[Петър I (България)|Петър I]]
| предшественик=[[Петър I (България)|Петър I]]
Ред 26: Ред 26:
}}
}}


'''Борѝс II''' е български [[цар]], управлявал [[България]] от [[969]]/[[970]] до [[971]] г. Той е първороден син от брака на цар [[Петър I (България)|Петър I]] и царица [[Ирина Лакапина]].
'''Борѝс II''' е български [[цар]], управлявал [[България]] от 970 до [[971]] г. Той е първороден син от брака на цар [[Петър I (България)|Петър I]] и царица [[Ирина Лакапина]].


[[Файл:The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|мини|200п|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на [[Скилица]])]]
[[Файл:The Chronicle of Ioannis Skylitzis Preslav Attacked.jpg|мини|200п|Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на [[Скилица]])]]
Заедно с брат си [[Роман (цар)|Роман]] е даден като заложник във [[Византия]], откъдето през [[969]] (според някои историци през [[970]]) г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|мини|270п|Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол<ref name="manassesmin">Миниатюра от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]</ref>]]
Заедно с брат си [[Роман (цар)|Роман]] е даден като заложник във [[Византия]], откъдето през [[970]] г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България. [[Файл:62-manasses-chronicle.jpg|мини|270п|Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол<ref name="manassesmin">Миниатюра от [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]]</ref>]]


[[Файл:63-manasses-chronicle.jpg|мини|ляво|200п|Руското нашествие в България през 968 г.<ref name="manassesmin"/>]]
[[Файл:63-manasses-chronicle.jpg|мини|ляво|200п|Руското нашествие в България през 968 г.<ref name="manassesmin"/>]]
Ред 36: Ред 36:
През пролетта на [[971]] г. [[василевс]]ът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април [[971]] г.). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към [[Дръстър]], където се помещават последните части от войските на [[Киевска Рус]]. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и [[Роман (цар)|Роман]] отново в [[Константинопол]], където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен [[Северна България]] и [[Тракия]], под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]].
През пролетта на [[971]] г. [[василевс]]ът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април [[971]] г.). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към [[Дръстър]], където се помещават последните части от войските на [[Киевска Рус]]. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и [[Роман (цар)|Роман]] отново в [[Константинопол]], където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен [[Северна България]] и [[Тракия]], под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]].


На осмата година от пленяването си (в края на [[978]] или началото на [[979]] г.)<ref>[[Никола Благоев|Благоев]], Н., „''Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4</ref> Борис II и [[Роман (цар)|Роман]] бягат от Цариград, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по грешка от българската гранична стража.
На осмата година от пленяването си (977г.)<ref>[[Никола Благоев|Благоев]], Н., „''Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4</ref> Борис II и [[Роман (цар)|Роман]] бягат от Цариград, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по грешка от българската гранична стража.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 17:44, 7 юни 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис.

Борис II
цар на България
Управление970 – 971
Коронация970
НаследилПетър I
Лични данни
Роден
Починал
Кръщене930
Семейство
ДинастияКрумова династия
БащаПетър I
МайкаМария (Ирина)
Борис II в Общомедия

Борѝс II е български цар, управлявал България от 970 до 971 г. Той е първороден син от брака на цар Петър I и царица Ирина Лакапина.

Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на Скилица)

Заедно с брат си Роман е даден като заложник във Византия, откъдето през 970 г., след смъртта на цар Петър, братята се завръщат в България.

Смъртта на цар Петър и завръщане на синовете му от Константинопол[1]
Руското нашествие в България през 968 г.[1]

Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север нахлуват русите, които превземат столицата Преслав. Впоследствие княз Светослав превзема и Пловдив, след което се отправя към Югоизточна Тракия. Междувременно, през 969 г., византийският император Никифор II Фока е убит и на престола се възкачва Йоан Цимисхий. Новият император прави опит да се помири с княза, но предложението му е отхвърлено. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в Преслав), изпраща на русите помощни войски срещу Византия. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници (унгарци и печенеги) и навлиза в Източна Тракия с 38 хилядна армия. През лятото на 970 г. при крепостта Аркадиопол (дн. Люлебургаз при Одрин) войските му са разбити от византийския пълководец Варда Склир. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от Стара планина.

През пролетта на 971 г. василевсът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април 971 г.). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към Дръстър, където се помещават последните части от войските на Киевска Рус. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и Роман отново в Константинопол, където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен Северна България и Тракия, под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на комит НиколаДавид, Мойсей, Арон и Самуил.

На осмата година от пленяването си (977г.)[2] Борис II и Роман бягат от Цариград, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по грешка от българската гранична стража.

Източници

  1. а б Миниатюра от Манасиевата летопис
  2. Благоев, Н., „Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4

Външни препратки

Петър I
Печат на Първото българско царство
Печат на Първото българско царство
цар на България (969 – 971)
Роман