Любен Беров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
| повлиян =
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| категория = икономист
| категория = учен
| партия = независим
| партия = независим
| убеждения =
| убеждения =

Версия от 05:57, 9 юни 2019

Любен Беров
български политик и стопански историк
L.berov.jpg

Роден
Починал
7 декември 2006 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вСофийски университет
Работиликономист, политик
Научна дейност
Областстопанска история
Работил вВисш икономически институт „Карл Маркс“
Институт по балканистика на БАН
Политика
Партиянезависим
83 правителство на България
Министър-председател на България (30 декември 1992 - 17 октомври 1994 г.)
83 правителство на България
Министър на външните работи (30 декември 1992 - 23 юни 1993 г.)
Семейство
СъпругаТаня Берова
Деца2
Любен Беров в Общомедия

Любен Борисов Беров е български политик и икономист, работил в областта на стопанската история. В периода от 1992 до 1994 г. е министър-председател на 83-тото правителството на България.

Биография

Образование

Любен Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София.[1] Завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1949 г. – икономика в Стопанския факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]

Преподавателска и научна дейност

Преподава стопанска история във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ от 1950 до 1985 г., където постъпва като асистент, по-късно става доцент (1962), професор (1971) и защитава дисертация за научна степен доктор на икономическите науки (1976),[1] посветена на революцията на цените на Балканите през XVI–XVII век. Той е ръководител на Катедра „Стопанска история“, заместник-декан и декан.

След това работи в Института по балканистика на Българската академия на науките.[1] Избран е за „старши член“ на колегията на колежа „Сейнт Антъни“ при Оксфордския университет. От 1973 г. е председател на българската секция при Международната асоциация по стопанска история. През 1997 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Носител е на орден „Кирил и Методий“, I степен (1980).

Политическа и стопанска дейност

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство,[1] подкрепено от Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия.

От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София.

Семейство

Любен Беров е женен за Таня Берова. Има син и дъщеря.

Библиография

Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.

  • Монополистическият капитализъм в България“ (1958; в съавторство)
  • Печалбата на капитала в България до 1944 г.“ (1961)
  • Курс по стопанска история на България“ (1964; в съавторство)
  • Положение на работническата класа в България при капитализма“ (1968)
  • Икономически проблеми на социалистическата и капиталистическата система след Втората световна война“ (1969; в съавторство)
  • Икономическото развитие на България през вековете“ (1974)
  • Движение на цените на Балканите през XVI-XIX в.“ (1976)
  • Икономически проблеми на развиващите се страни“ (1977)
  • България“ (1984)
  • История на кооперативното движение в България“ (1986; в съавторство)
  • Протекционализъм и конкуренция на Балканите през XIX век“ (1989)
  • Развитието на индустрията в България 1884-1947 г.“ (1989)
  • Стопанска история“ (1994)
  • История на света“ (1996)

Използвана литература

Бележки

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 52-53.

Външни препратки