Джордан Питърсън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 42: Ред 42:


== Детство и образование ==
== Детство и образование ==
Питърсън е роден на 12 юни 1962 г. в Едмънтън и израства във Феървю, [[Албърта|Алберта]]. Той е най-голямото от трите деца в семейството на Бевърли (библиотекарка) и Уолтър Питърсън ([[учител]]).<ref name="torontolife">{{cite web|url=http://torontolife.com/city/u-t-professor-sparked-vicious-battle-gender-neutral-pronouns/|title=The Pronoun Warrior|first=Jason|last=McBride|publisher=[[Toronto Life]]|date=25 януари 2017}}</ref> Второто му име е Бернт, което има [[Норвегия|норвежки]] произход, откъдето идва прадядо му.<ref>{{cite web|url=https://www.reddit.com/r/IAmA/comments/615e3z/i_am_dr_jordan_b_peterson_u_of_t_professor/dfbus5p/?context=3|title=Bernt. Pronounced Bear-ent. It's Norwegian, after my great grandfather.|first=Jordan B.|last=Peterson|date=23 март 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.thestar.com/news/2007/04/17/schools_a_soft_target_for_revengeseekers.html|title=Schools a soft target for revenge-seekers|first=Louise|last=Brown|work=Toronto Sun|date=17 април 2007|quote=Jordan Bernt Peterson of the University of Toronto.}}</ref>
Питърсън е роден на 12 юни 1962 г. в Едмънтън и израства във Феървю, [[Албърта|Алберта]]. Той е най-голямото от трите деца в семейството на Бевърли (библиотекарка) и Уолтър Питърсън ([[учител]]).<ref name="torontolife">{{cite web|url=http://torontolife.com/city/u-t-professor-sparked-vicious-battle-gender-neutral-pronouns/|title=The Pronoun Warrior|first=Jason|last=McBride|publisher=[[Toronto Life]]|date=25 януари 2017}}</ref> Второто му име е Бернт, което произлиза от [[Норвегия|норвежки]].<ref>{{cite web|url=https://www.reddit.com/r/IAmA/comments/615e3z/i_am_dr_jordan_b_peterson_u_of_t_professor/dfbus5p/?context=3|title=Bernt. Pronounced Bear-ent. It's Norwegian, after my great grandfather.|first=Jordan B.|last=Peterson|date=23 март 2017}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.thestar.com/news/2007/04/17/schools_a_soft_target_for_revengeseekers.html|title=Schools a soft target for revenge-seekers|first=Louise|last=Brown|work=Toronto Sun|date=17 април 2007|quote=Jordan Bernt Peterson of the University of Toronto.}}</ref>


От 13-годишна възраст проявява интерес към трудовете на [[Джордж Оруел]], [[Александър Солженицин]] и [[Айн Ранд]]. През юношеските си години е член на [[Нова демократическа партия (Канада)|Новата демократическа партия]] (НДП), но с времето се разочарова от нея. Разколебанието си отдава на отекващите у него прозрения на Оруел от книгата му „''Пътят към Уигън Пиър''“ и описва членовете на политическата организация като „костюмирани интелектуалци от средната класа“, които „не харесват бедните, а просто мразят богатите“. Решава да напусне партията на 18-годишна възраст.<ref name="Krendl">{{cite web|url=https://www.thecrimson.com/article/1995/4/26/jordan-peterson-pharvard-students-may-know/?page=single|title=Jordan Peterson: Linking Mythology to Psychology|first=Anne C.|last=Krendl|publisher=[[The Harvard Crimson]]|date=26 април 1995}}</ref>
От 13-годишна възраст проявява интерес към трудовете на [[Джордж Оруел]], [[Александър Солженицин]] и [[Айн Ранд]]. През юношеските си години е член на [[Нова демократическа партия (Канада)|Новата демократическа партия]] (НДП), но с времето се разочарова от нея. Разколебанието си отдава на отекващите у него прозрения на Оруел от книгата му „''Пътят към Уигън Пиър''“ и описва членовете на политическата организация като „костюмирани интелектуалци от средната класа“, които „не харесват бедните, а просто мразят богатите“. Решава да напусне партията на 18-годишна възраст.<ref name="Krendl">{{cite web|url=https://www.thecrimson.com/article/1995/4/26/jordan-peterson-pharvard-students-may-know/?page=single|title=Jordan Peterson: Linking Mythology to Psychology|first=Anne C.|last=Krendl|publisher=[[The Harvard Crimson]]|date=26 април 1995}}</ref>

Версия от 23:10, 10 юни 2019

Джордан Питърсън
Jordan Peterson
канадски клиничен психолог
20 март 2017 г.
Роден
12 юни 1962 г. (61 г.)
Националност Канада
Учил вУниверситет „Макгил“
Научна дейност
Областпсихология
Работил вУниверситет „Макгил“ (1985–1993)
Харвардски университет (1993–1998)
Университет на Торонто (1998–до днес)
Известен скритика на Законопроект C-16
ПовлиянКарл Юнг
Медицина
Областклинична психология
Семейство
СъпругаТами Питърсън
Деца2
Подпис
Уебсайтhttps://jordanbpeterson.com
Джордан Питърсън в Общомедия

Джо̀рдан Пѝтърсън (на английски: Jordan Peterson) е канадски клиничен психолог, критик и професор по психология в Университета на Торонто, автор на книги за самопомощ. Неговите научни изследвания засягат: психология, религиозни и идеологически убеждения, както и оценка и усъвършенстване на личността и на продуктивността. Той е автор на книгите Maps of Meaning: The Architecture of Belief (1999 г.) и 12 Rules for Life: An Antidote to Chaos (2018 г.)

Питърсън има бакалавърска степен по политически науки и психология от Албертския университет, както и докторат по клинична психология от Университета „Макгил“, където е постдокторант до 1993 г. Същата година се мести в Харвардския университет и става асистент, след което – доцент в департамента по психология. През 1998 г. се връща в Канада и продължава преподавателската си дейност като професор в Университета на Торонто.

През 2016 г. Питърсън публикува поредица от видеоклипове в своя ютюб канал, в които критикува предложения от канадското правителство Законопроект C-16. Клиповете предизвикват спорове и получават значително медийно внимание.

На 19 април 2019 провежда широко популярен дебат в Торонто със словенския философ Славой Жижек.[1]

Детство и образование

Питърсън е роден на 12 юни 1962 г. в Едмънтън и израства във Феървю, Алберта. Той е най-голямото от трите деца в семейството на Бевърли (библиотекарка) и Уолтър Питърсън (учител).[2] Второто му име е Бернт, което произлиза от норвежки.[3][4]

От 13-годишна възраст проявява интерес към трудовете на Джордж Оруел, Александър Солженицин и Айн Ранд. През юношеските си години е член на Новата демократическа партия (НДП), но с времето се разочарова от нея. Разколебанието си отдава на отекващите у него прозрения на Оруел от книгата му „Пътят към Уигън Пиър“ и описва членовете на политическата организация като „костюмирани интелектуалци от средната класа“, които „не харесват бедните, а просто мразят богатите“. Решава да напусне партията на 18-годишна възраст.[5]

След като завършва средното си образование през 1979 г., Питърсън постъпва в Регионалния колеж в Гранд Прери, за да изучава политически науки. По-късно се прехвърля в Албертския университет, където през 1982 година придобива бакалавърска степен. След това си дава една година почивка, през която посещава Европа. Там той развива интерес към психологията на Студената война и на надпреварата за ядрено въоръжаване. В резултат на това той се увлича по идеята за човешката предразположеност към зло и разрушение и в опит да намери нейните първопричини се потапя в произведенията на Карл Юнг, Фридрих Ницше, А. Солженицин и Фьодор Достевски. След това се връща в Албертския университет и придобива бакалавърска степен по психология през 1984 г.

През 1985 г. Питърсън се премества в Монреал, за да учи в Университета „Макгил“. Там защитава докторантура по клинична психология под ръководството на Робърт О. Пийл и остава в болницата на института за психично здраве „Дъглас“ до 1993 година.[6]

Кариера

От 1993 до 1997 година Питърсън живее в Арлингтън, щата Масачузетс, докато преподава в Харвардския университет като асистент и доцент по психология. По време на престоя си в Харвард изучава темата за агресията при злоупотреба с наркотици и алкохол. След това се завръща в Канада като професор в университета на Торонто.[7]

През 2004 г. 13-сериен телевизионен сериал, базиран на книгата му – Maps of Meaning: The Architecture of Belief – се излъчва по TVOntario.

През януари 2013 г. наема екип за заснемането на неговите лекции по психология в университета в Торонто. Използва средствата, получени през сайта на Patreon, след като с критиката си се включва в полемиката около законопроект C-16 през септември 2016 година. Неговото финансиране се увеличава от $1 000 на месец през август 2016 г. до $14 000 през януари 2017 г. и над $50 000 през юли 2017 г.[8][9]

През април 2017 г. Питърсън е лишен от субсидия от изследователския съвет за социалните и хуманитарните науки за първи път в кариерата си, което той приема като репресивна мярка след изявленията му относно законопроекта С-16.[10] В отговор The Rebel Media започват дарителска кампания в Indiegogo.com от името на Питърсън.[11] Кампанията привлече $195 000 до края си на 6 май 2017 г.[12]

Принос

Something we cannot see protects us from something we do not understand. The thing we cannot see is culture, in its intrapsychic or internal manifestation. The thing we do not understand is the chaos that gave rise to culture.

If the structure of culture is disrupted, unwittingly, chaos returns. We will do anything – anything – to defend ourselves against that return.

—Jordan B. Peterson, 1998 (Descensus ad Inferos)[13]

През 1999 г. британската издателска къща Routledge публикува книгата на Питърсън – Maps of Meaning: The Architecture of Belief. Книгата, отнела на автора 13 години за завършването ѝ, синтезира идеи, извлечени от митологични разкази, религия, литература и философия, както и невропсихологични проучвания.

В книгата си той изследва произхода на злото, а също така твърди, че чрез анализ на религиозни идеи в света ще опознаем същността на човешкия морал и това впоследствие ще позволи да се разработи универсална морална система .[14]

Онлайн проекти

Питърсън е автор на серия от програми за онлайн упражнения за писане на автобиография – Past Authoring Program, както и две програми – Present Authoring Programs, в които участниците анализират собствените си личностни особености спрямо психологичния модел „голямата петорка“ за оценка на личността. Future Authoring Program е друга програма, която ръководи участниците през процеса на изграждане на желаното бъдеще, чрез упражняване в поставянето и планирането на бъдещи цели. [15]

Тези програми са разработени частично на базата на няколко проучвания, които демонстрират, че писането за травматични минали събития подобрява психичното и физическото здраве, а от друга страна – упражненията за планиране на бъдещето правят човек по-продуктивен.

През 2013 г. Питърсън започва да записва своите лекции и да ги качва в Ютюб. Към януари 2018 г. той има над 5500 000 абонати, а неговите видеа са получили повече от 34 милиона гледания. Той също така се появява в редица предавания в Интернет.

През декември 2016 г. Питърсън започва своя подкаст, наречен The Jordan B Peterson Podcast с 37 епизода към януари 2018 г.[16]

Източници

  1. ↑ Jordan Peterson, Slavoj Zizek each draw fans at sold-out debate
  2. ↑ McBride, Jason. The Pronoun Warrior // Toronto Life, 25 януари 2017.
  3. ↑ Peterson, Jordan B. Bernt. Pronounced Bear-ent. It's Norwegian, after my great grandfather. // 23 март 2017.
  4. ↑ Brown, Louise. Schools a soft target for revenge-seekers // Toronto Sun. 17 април 2007. Jordan Bernt Peterson of the University of Toronto.
  5. ↑ Krendl, Anne C. Jordan Peterson: Linking Mythology to Psychology // The Harvard Crimson, 26 април 1995.
  6. ↑ Staff writer(s). Biography: Jordan Peterson // 14 август 2016.
  7. ↑ Staff writer(s). Former Fairviewite gets TV miniseries // Fairview Post, 27 януари 2004.
  8. ↑ Chiose, Simona. Jordan Peterson and the trolls in the ivory tower // The Globe and Mail. 3 юни 2017.
  9. ↑ McKeen, Alex. Controversial U of T professor making nearly $50,000 a month through crowdfunding // The Star. 4 юли 2017.
  10. ↑ Blatchford, Christie. ‘An opportunity to make their displeasure known’: Pronoun professor denied government grant // National Post. 3 април 2017.
  11. ↑ Savva, Sophia. Jordan Peterson’s federal funding denied, Rebel Media picks up the tab // The Varsity. 1 май 2017.
  12. ↑ Artuso, Antonella. Supporters fund U of T professor Jordan Peterson's research // Toronto Sun. 12 май 2017.
  13. ↑ Lambert, Craig. Chaos, Culture, Curiosity // Harvard Magazine. September 1998.
  14. ↑ Peterson, Jordan B. Maps of Meaning: The Architecture of Belief. Routledge, 1999.
  15. ↑ Kamenetz, Anya. The Writing Assignment That Changes Lives // NPR, 10 юли 2015.
  16. ↑ Peterson, Jordan B. The Jordan B Peterson Podcast // 9 септември 2017.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jordan Peterson в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джордан_Питърсън&oldid=9517344“.