Атомизъм: Разлика между версии
м замяна с n-тире; козметични промени |
м Добавяне на Категория:Натурфилософия, ползвайки HotCat |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
[[Категория:Антична философия]] |
[[Категория:Антична философия]] |
||
[[Категория:Натурфилософия]] |
Версия от 08:55, 11 юни 2019
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Атомизъм (образувано от старогръцката дума ατομος – неделим) е философско учение, според което материята не е непрекъсната, а се състои от малки частици (атоми). Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма. Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности.
Развитие в древността
В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата вайшешика.
Европейската атомистика възниква в Древна Гърция.
Атомизмът е създаден от представителите на до-сократическия период на древногръцката философия, и по-точно от Левкип и неговия ученик Демокрит от Абдера. Съгласно тяхното учение съществуват само атоми и пустота. Атомите – са най-малките неделими частици, не възникващи и не изчезващи, качествено еднородни, непроницаеми (не съдържащи в себе пустота) същности (частици), които имат определена форма. Атомите са безчислени, така както пустота е безкрайна. Форма на атомите е безкрайно разнообразна. Атомите са първооснова на всичко съществуващо, на всяка чувствено всяко нещо, чиито свойства се определят от формата на атомите
Според Демокрит възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими иключително малки частици – атоми.
Привърженик на атомизма е бил Платон, който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници).
Епикур, основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя. В поемата на древноримския епикуреец Лукреций „За природана на нещата“ атомите за първи път са характеризирани като телесни („телца“ – корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философи атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите.
Привърженици на атомизма са Галилей, Гасенди и др. Пиер Гасенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици.
|