Международна система единици: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:SI base unit.svg|мини|upright=1.2|Схема на седемте основни единици на SI – [[келвин]], [[секунда]], [[метър]], [[килограм]], [[кандела]], [[мол]] и [[ампер]] – и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и килограмът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.]]
[[Файл:SI base unit.svg|мини|upright=1.2|Схема на седемте основни единици на SI – [[келвин]], [[секунда]], [[метър]], [[килограм]], [[кандела]], [[мол]] и [[ампер]] – и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и килограмът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.]]


'''Международната система единици''' (международно означение '''SI''', {{lang|fr|на=от|Système international d'unités}}{{hrf|BIPM|2014a}}) е съвременната форма на [[метрична система|метричната система]] и е най-широко използваната [[системи единици|система единици]] както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.
'''Международната система единици''' (международно означение '''SI''', {{lang|fr|на=от|'''S'''ystème '''i'''nternational d'unités}}{{hrf|BIPM|2014a}}) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – [[метър]]а) и е най-широко използваната [[системи единици|система единици]] както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.


Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 г., са резултат от процес, започнал през 1948 г., и се основават на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), а не на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.
Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 г., са резултат от процес, започнал през 1948 г., и се основават на старата [[система метър-килограм-секунда]] (MKS), а не на конкурентната [[система сантиметър-грам-секунда]] (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.
Ред 62: Ред 62:
Съгласно чл. 3 и 11 от Закона за измерванията, в Република България са разрешени за използване само единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани ''заедно'' със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.
Съгласно чл. 3 и 11 от Закона за измерванията, в Република България са разрешени за използване само единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани ''заедно'' със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.


До 90-те г. в България (подобно на [[СССР]]) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти [[БДС ISO 31]] (по-късно заменени от [[ISO/IEC 80000]]). Същевременно е преработен Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в България (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона е утвърдена [[s:Наредба за единиците за измерване|Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България]].
До 1990-те г. в България (подобно на [[СССР]]) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти [[БДС ISO 31]] (по-късно заменени от [[ISO/IEC 80000]]). Същевременно е преработен Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в България (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона е утвърдена [[s:Наредба за единиците за измерване|Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България]].


== Наименования и означения на единиците ==
== Наименования и означения на единиците ==
Ред 86: Ред 86:
=== Основни единици ===
=== Основни единици ===
В SI са дефинирани седем основни единици заедно с [[Представки SI|представки]]. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер), защото идват от имена на хора.
В SI са дефинирани седем основни единици заедно с [[Представки SI|представки]]. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер), защото идват от имена на хора.

Много други единици, които не са част от SI (такава единица е например литърът), са приети да се използват ''заедно'' със SI.


{| class="wikitable" align="center"
{| class="wikitable" align="center"
Ред 256: Ред 254:
|J/kg = m²/s²
|J/kg = m²/s²
|}
|}

=== Извънсистемни единици ===
{{основна|Извънсистемна единица}}
Много мерни единици, които не са част от SI са приети да се използват съвместно с тези от SI (например [[ден]], [[литър]], [[Бар (единица)|бар]]), други се допускат за определени области (например [[милиметър живачен стълб]]), а за трети вид се препоръчва постепенно излизане от употреба (например [[конска сила]]).


=== Представки ===
=== Представки ===
Ред 354: Ред 356:
<samp>Т<sub>0</sub>&nbsp;=&nbsp;273,15&nbsp;К</samp>. Температурен '''интервал''' или температурна '''разлика''' имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.
<samp>Т<sub>0</sub>&nbsp;=&nbsp;273,15&nbsp;К</samp>. Температурен '''интервал''' или температурна '''разлика''' имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.


2) При използване на „мол“ видът на структурните единици (елементи) трябва да бъде определен
2) При използване на „мол“ видът на структурните единици (елементи) трябва да бъде определен и те могат да бъдат атоми, молекули, йони, електрони, други частици или определени групи от тях.
и те могат да бъдат атоми, молекули, йони, електрони, други частици или определени групи от тях.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 390: Ред 391:


== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Извънсистемна единица]]
* Други системи за измерване: [[Имперски единици]], [[Обичайни единици в САЩ]], [[система Метър-тон-секунда]] и [[Китайски единици]]
* Други системи за измерване: [[Имперски единици]], [[Обичайни единици в САЩ]], [[система Метър-тон-секунда]] и [[Китайски единици]]
* [[Преход към метричната система]]
* [[Преход към метричната система]]
Ред 396: Ред 398:
* [[UTC]] (Координирано универсално време)
* [[UTC]] (Координирано универсално време)
* [[Представки SI|Представки за означаване на кратни и дробни величини]]
* [[Представки SI|Представки за означаване на кратни и дробни величини]]
* [[двоична представка|Двоични представки]] – използвани за количествено изразяване на големи обеми цифрова [[информация]] (цифрови [[информация|данни]])
* [[Двоична представка]] – използвани за количествено изразяване на големи обеми цифрова [[информация]] (цифрови [[информация|данни]])
* [[Порядък на величините]]
* [[Порядък на величините]]



Версия от 13:34, 16 юни 2019

Схема на седемте основни единици на SI – келвин, секунда, метър, килограм, кандела, мол и ампер – и зависимостите между техните дефиниции. Секундата, келвинът и килограмът са дефинирани независимо от останалите единици. Дефиницията за метър използва секунди, а дефинициите на останалите основни единици използват повече от една друга основна единица.

Международната система единици (международно означение SI, от френски: Système international d'unités[1]) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – метъра) и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката. Тя представлява кохерентна система единици, изградена от 7 основни, 22 именувани и неограничен брой неименувани кохерентни производни единици, както и набор от стандартни представки, които имат характер на десетични множители.

Стандартите на Международната система единици, публикувани през 1960 г., са резултат от процес, започнал през 1948 г., и се основават на старата система метър-килограм-секунда (MKS), а не на конкурентната система сантиметър-грам-секунда (CGS), която от своя страна има няколко разновидности. Самата Международна система единици не е фиксирана, а дефинициите за единиците могат да се променят с международно споразумение, когато развитието на техниките за измерване даде възможност за по-точна дефиниция.

Причина за създаването на Международната система единици е появата на множество варианти на системата сантиметър-грам-секунда и липсата на координация между различните области на науката при използването на единици. Освен че дефинира нов вариант на метричната система, Генералната конференция по мерки и теглилки (CGPM), организация, създадена с Метричната конвенция през 1875 г., успява да убеди множество международни организации да постигнат съгласие не само за дефинициите на Международната система единици, но и за правила за изписване и представяне на измерванията по стандартен начин.

Международната система единици е приета от повечето страни по света, макар че в англоезичните страни въвеждането на системата не е пълно. В Съединените щати метричните единици не се използват често извън науката и администрацията, но използваните в страната единици са дефинирани чрез единиците от Международната система. Във Великобритания и Канада Международната система единици е въведена частично, като в някои области продължават да се използват имперски единици.

Пълното официално описание на SI заедно с нейното тълкуване се съдържа в действащата редакция на Брошурата SI (на френски: Brochure SI; на английски: The SI Brochure) и допълнението към нея, публикувани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM) и представени на сайта на BIPM[2][3]. Брошурата SI се издава от 1970 г., от 1985 г. излиза на френски и английски езици, преведена е също на ред други езици, обаче за официален се смята само текстът на френски език.

История

Граничен камък на границата между Австро-Унгария и Италия през XIX век, надписът на който използва остарялата днес единица мириаметър, равен на 10 km[4][5]

Метричната система е въведена за първи път по време на Френската революция, като първоначално включва само метъра и килограма като стандарти за дължина и маса. През 30-те години на XIX век Карл Фридрих Гаус поставя основите на кохерентна система, базирана на единици за дължина, маса и време. През 60-те години група учени, работещи за Британската асоциация за напредък на науката, формулират изискванията за кохерентност на система от основни и производни единици. Масовото използване на различни системи единици забавя включването в тях на електрически единици до 1900 г., когато Джовани Джорджи установява необходимостта от дефинирането на една електрическа величина като четвърта основна, наред с първоначалните три.

Междувременно през 1875 г. Метричната конвенция прехвърля отговорността за сравняване на килограма и метъра с договорени прототипи от френски към международен контрол. През 1921 г. Конвенцията е разширена, обхващайки всички физични величини, включително електрическите единици, първоначално дефинирани през 1893 г.

През 1948 г. започва мащабна ревизия на метричната система, която разработва Практическа система единици – тя е публикувана през 1960 г. под името Международна система единици. През 1954 г. X-тата Генерална конференция по мерки и теглилки определя електрическия ток като четвърта основна величина на Практическата система единици и добавя две нови основни величини – температура и интензитет на светлината, с което основните величини стават шест, а съответните им основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин и кандела. През 1971 г. е добавена и седма величина – количество вещество, представяна с единицата мол.

Единиците от SI са определени на международни конференции, организирани от Международното бюро за мерки и теглилки (BIPM), които се провеждат веднъж на 4 години в Париж.[6]

Некоординирано развитие

През 1791 г. във Франция Националното събрание и крал Луи XVI възлагат на специален комитет на Френската академия на науките разработването на унифицирана и рационална система за измерване.[7] Групата, сред участниците в която са химикът Антоан Лавоазие и математиците Пиер-Симон Лаплас и Адриан-Мари Льожандър[8], прилага принципите за свързване на дължина, обем и маса, изложени от английския духовник Джон Уилкинс през 1668 г.,[9][10] както и концепцията за използване на дължината на земния меридиан като основа на дефиницията на единица за дължина, предложена през 1670 г. от французина Габриел Мутон.[11][12]

Карл Фридрих Гаус (1777 – 1855) описва земното гравитационно поле в абсолютни единици

На 30 март 1791 г. Националното събрание приема предложените от комитета принципи на новата десетична система за измерване и организира геодезични измервания между Дюнкерк и Барселона, за да се определи дължината на меридиана. На 11 юли 1792 г. комитетът предлага наименованията „метър“, „ар“, „литър“ и „грав“ за единиците за дължина, площ, обем и маса. Комитетът предлага и имената на производните единици да се образуват чрез добавяне на десетични представки, като „санти-“ за една стотна и „кило-“ за хиляда.[13]

Уилям Томсън (лорд Келвин)
Уилям Томсън (1824 – 1907)
Джеймс Кларк Максуел
Джеймс Кларк Максуел (1831 – 1879)
Уилям Томсън и Джеймс Кларк Максуел играят важна роля за разработването на принципа за кохерентност и при определянето на имена на много от единиците.[14][15][16][17][18]

Закон от 7 април 1795 г. дефинира единиците грам и килограм, които заменят дотогавашните граве и грав, а на 22 юни 1799 г., след като Пиер Мешен и Жан-Батист Жозеф Дьоламбр завършват измерването на меридиана, в Националния архив са поставени стандартните образци за метър и килограм. На 10 декември 1799 г., месец след преврата от 18 брюмер, е приет законът, с който във Франция окончателно се въвежда метричната система.[19][20]

През първата половина на XIX век няма особена последователност в избора на множители на основните единици – например мириаметърът (10 000 m) се използва широко както във Франция, така и в части от Германия, докато за маса се използва килограм (1000 g), а не мириаграм.[4]

През 1832 г. германецът Карл Фридрих Гаус със съдействието на Вилхелм Вебер имплицитно дефинира секундата като основна единица, изразявайки земното магнитно поле в милиметри, грамове и секунди.[14] Дотогава интензитетът на земното магнитно поле е описван само в относителни единици. Техниката, използвана от Гаус, е да уравновеси момента на силата, предизвиквана от земното магнитно поле в окачен магнит с известна маса, с момента, предизвикван от земното притегляне върху еквивалентна система.[21]

През 60-те години на XIX век група на Британската асоциация за напредък на науката, включваща Джеймс Кларк Максуел и Уилям Томсън, надгражда постигнатото от Гаус и дефинира формално концепцията за кохерентна система единици, съдържаща основни и производни единици. Принципът на кохерентност е използван успешно за дефинирането на единици, базирани на системата „Сантиметър-грам-секунда“, като ерг за енергия, дина за сила, бария за налягане, поаз за динамичен вискозитет и стоукс за кинематичен вискозитет.[17]

Създаване на Международната система единици

Международният стандарт ISO/IEC 80000 (издаден съвместно от IEC и ISO) описва Международната система (SI) и препоръките за употреба на кратните и други производни единици.[22]

Разпространение на системата

Три държави не са приели SI като официална мерна система: Либерия, Мианмар и САЩ.

Системата е законно призната и се ползва по целия свят, като в повечето страни е задължителна, вкл. в България. Страните, които все още признават и други единици (напр. САЩ и Обединеното кралство), използват SI, за да ги дефинират.

В България

Съгласно чл. 3 и 11 от Закона за измерванията, в Република България са разрешени за използване само единиците от Международната система единици (SI), също и единиците, използвани заедно със SI (виж по-долу), както и техните съставни единици.

До 1990-те г. в България (подобно на СССР) са се използвали и означения на единиците и представките на кирилица, установени с БДС 3952, въпреки че правилата на международната система още тогава не са допускали това (SI не съдържа означения на кирилица). През 1994 г. БДС 3952 е отменен като противоречащ на SI по отношение на означенията и е заменен с групата стандарти БДС ISO 31 (по-късно заменени от ISO/IEC 80000). Същевременно е преработен Законът за измерванията, който прави задължително ползването на SI в България (тъй като стандартите вече са незадължителни). В изпълнение на закона е утвърдена Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България.

Наименования и означения на единиците

Пътен знак в Китай с използване на международното означение на километъра, кратна единица на единица от SI

Съгласно международните документи (Брошура SI, ISO 80000, Международен метрологичен речник [23]), единиците от SI имат наименования и означения. Наименованията на единиците могат да се записват и произнасят различно на различните езици, например: на френски: kilogramme; на английски: kilogram; на португалски: quilograma; на уелски: cilogram; на български: килограм; на гръцки: χιλιόγραμμο; на китайски: 千克; на японски: キログラム. Означенията на единиците, съгласно Брошурата SI, не са съкращения, а математически обекти (на френски: entités mathématiques; на английски: mathematical entities). Те влизат в международната научна символика на ISO 80000 и не зависят от езика, например kg фигурира в текстовете на всички езици. В международните означения на единиците се използват букви от латинската азбука, в отделни случаи – гръцки букви или специални символи.

Наименованията на единиците се подчиняват на граматическите норми на езика, в който се използват: един мол, два мола; на румънски: cinci kilograme, treizeci de kilograme. Означенията на единиците не се изменят: 1 mol, 2 mol, 5 kg, 30 kg.

Изписване на единиците

  • Означенията се изписват с малки латински или гръцки букви, освен за символи, при които единицата произлиза от лично име: например означението на единицата за налягане, наречена на Блез Паскал (Blaise Pascal), е Pa, докато самата единица се изписва „паскал“. Официално SI разрешава едно изключение, литъра, за означаването на който може да се ползва както малка, така и главна латинска буква (l или L).
  • Означенията остават в единствено число: 25 kg (не „25 kgs“) (отнася се за английския език).
  • Препоръчително е да се използва обикновен (изправен, роман) шрифт (например kg за килограм, m за метър), за да се различават от математически и физични променливи, които се изписват в курсив (например m за маса, l за дължина).
  • Между числата и означенията се оставя интервал: 2,21 kg, 7,3.10² m².
  • Между цифрите в групи по три се оставят интервали, например 1 000 000 или 342 142 (а не запетайки или точки като 1,000,000 или 1.000.000).
  • Дробната част на числото се отделя с десетична запетая. Числото „двадесет и четири цяло и петдесет и една стотни“ се изписва „24,51“. През 1997 г. Международният комитет за мерки и теглилки приема, че британската десетична точка може да се използва в текстове, написани на английски език („24.51“). За всички други езици официалният стандарт остава десетичната запетая.

Единици

Основни единици

В SI са дефинирани седем основни единици заедно с представки. Всички останали единици са техни производни. Седемте основни единици са метър, килограм, секунда, ампер, келвин, мол и кандела съответно за следните физични величини: дължина, маса, време, електрически ток, температура, количество вещество и светлинен интензитет. символите или означенията им се изписват с малка буква, изключение правят само К (келвин) и А (ампер), защото идват от имена на хора.

Основни единици[24]
Име Означение Мярка за Определение
метър m Дължина Единицата за дължина е дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299792458 от секундата.
килограм kg Маса Единицата за маса е равна на масата на международния прототип на килограма (цилиндър, изработен от сплав на платина и иридий), съхраняван в Международното бюро по мерки и теглилки (BIPM) в Париж.
секунда s Време Единицата за време е продължителността на 9 192 631 770 периода на лъчението, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на Цезий-133.
ампер A Електрически ток Единицата за електрически ток е постоянен електрически ток, който при протичане по два успоредни праволинейни проводника с безкрайна дължина и незначително кръгово напречно сечение, поставени на разстояние 1 метър един от друг във вакуум, създава между тези два проводника взаимодействие със сила 2.10-7 нютона на всеки метър от тяхната дължина.
келвин K Термодинамична температура Единицата за термодинамична температура представлява 1/273,16 част от термодинамичната температура на тройната точка на водата.
мол mol Количество вещество Единицата за количество вещество е количеството вещество на система, съдържаща толкова структурни единици (елементи), колкото атома се съдържат в 0,012 килограма въглерод 12 (структурните единици са 6,023×1023 или число на Авогадро).
кандела cd Интензитет на светлината Единицата за интензитет на светлината е силата на светлината в дадена посока от източник, излъчващ монохроматично лъчение с честота 540.1012 херца и интензитет на лъчението в тази посока 1/683 вата на стерадиан.

Допълнителни и производни единици

Единиците за ъгъл се смятат за специален клас допълнителни единици (по предложение на BIMP).

Производните единици в SI се получават чрез произведения от степени на основните единици SI и/или допълнителните единици SI и служат за измерване на други количества. Макар че всички основни единици могат да се комбинират, не всички получени количества имат имена.

Единици за ъгъл
Име Означение Мярка за Определение
радиан rad Равнинен ъгъл Радиан е ъгълът между два радиуса на кръг, които отрязват от окръжността му дъга, равна на неговия радиус.
стерадиан sr Пространствен ъгъл Стерадиан е пространственият ъгъл на конус с връх в центъра на сфера с радиус r, който отрязва от повърхността на сферата площ, равна на площта на квадрат със страна, равна на радиуса на сферата ().
Производни единици
Мярка за Име Означение Изразяване чрез основни единици
Честота херц Hz s-1
сила нютон N kg.m/s ²
Енергия джаул J N.m = kg.m²/s²
Мощност ват W J/s = kg.m²/s3
Налягане, механично напрежение паскал Pa N/m² = kg/(m.s²)
Светлинен поток лумен lm cd.sr
Осветеност лукс lx cd sr/m²
Електрически заряд кулон C A.s
Електрически потенциал волт V J/C = kg m²/A s3
Електрическо съпротивление ом Ω V/A = kg.m²/s3.A²
Електрически капацитет фарад F A².s4/kg.m²
Магнитен поток вебер Wb kg m²/s² A
Магнитна индукция тесла T Wb/m² = kg/s² A
Индуктивност хенри H kg m²/s² A²
Електрическа проводимост сименс S Ω -1 = kg-1 m-2 s3
Активност на радиоактивен източник бекерел Bq s-1
Погълната доза (от йонизираща радиация) грей Gy J/kg = m²/s²
Еквивалентна доза (от йонизираща радиация) сиверт Sv J/kg = m²/s²

Извънсистемни единици

Много мерни единици, които не са част от SI са приети да се използват съвместно с тези от SI (например ден, литър, бар), други се допускат за определени области (например милиметър живачен стълб), а за трети вид се препоръчва постепенно излизане от употреба (например конска сила).

Представки

Използването на основните, допълнителните и производните единици в практиката понякога е затруднено, поради много малка или твърде голяма стойност на единицата. Затова е приета системата с представки, кратни на 10, които определят по-голяма стойност на величината или дробни части от нея, когато трябва да се използва много малка част.

Стандартни представки, използвани в SI
По-големи от основната единица Име дека- хекто- кило- мега- гига- тера- пета- екса- сета- йота-
Означение da h k M G T P E Z Y
Стойност 100 101 102 103 106 109 1012 1015 1018 1021 1024
 
По-малки от основната единица Име деци- санти- мили- микро- нано- пико- фемто- ато- септо- йокто-
Означение d c m µ n p f a z y
Стойност 100 10−1 10−2 10−3 10−6 10−9 10−12 10−15 10−18 10−21 10−24

Бележки

1) Единицата градус Целзий е друго (специално) наименование на единицата келвин. Температурата по Целзий се означава с „°С“ и се определя като разликата

t = Т – Т0

между двете термодинамични температури Т и Т0, където Т0 = 273,15 К. Температурен интервал или температурна разлика имат еднаква стойност, независимо дали са изразени в келвини или в градуси Целзий.

2) При използване на „мол“ видът на структурните единици (елементи) трябва да бъде определен и те могат да бъдат атоми, молекули, йони, електрони, други частици или определени групи от тях.

Източници

  1. BIPM 2014a.
  2. The SI brochure (англ.) Брошурата SI на сайта на Международното бюро за мерки и теглилки
  3. Supplement 2014: Updates to the 8th edition (2006) of the SI Brochure (фр.) (англ.)
  4. а б spasslernen.de 2011.
  5. Malaisé 1842, с. 307 – 322.
  6. BIPM 2014b.
  7. Bureau International des Poids et Mesures 2006.
  8. Alder 2002, с. 89.
  9. Quinn 2012, с. xxvii.
  10. Wilkins 1668, с. 190 – 194.
  11. encyclopedia.com 2008.
  12. University of St Andrews, Scotland 2004.
  13. Tavernor 2007, с. 82.
  14. а б Bureau International des Poids et Mesures 2012.
  15. Tunbridge 1992, с. 42 – 46.
  16. Everett 1874, с. 222 – 225.
  17. а б Page 1975, с. 12.
  18. Maxwell 1873, с. 242 – 245.
  19. Bigourdan 2012, с. 176.
  20. Smeaton 2000, с. 125 – 134.
  21. Gauss 1995.
  22. ISO 2009.
  23. www.bipm.org
  24. Taylor 2008, с. 23.
Цитирани източници

Литература

  • I. Mills, Tomislav Cvitas, Klaus Homann, Nikola Kallay, IUPAC: Quantities, Units and Symbols in Physical Chemistry, 2nd ed., Blackwell Science Inc 1993, ISBN 0-632-03583-8.

Вижте също

Външни препратки

Официални

Информация

Конвертори