Базилика

Вижте пояснителната страница за други значения на Базилика.

---

Развалините на базиликата на Максенций в Рим (началото на IV в.)

План на базиликата на Максенций

Тринефната базилика Сант Аполинаре Нуово в Равена (VI в.)

Романската базилика Сан Пиеро а Градо в Пиза (X век)

Базиликата „Света София“ в София

Базилика (на гръцки: βασιλική – „царски дом“) е вид обществена сграда с правоъгълна форма, състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина кораби (navis, navis-лат., nave - англ., nef - фр.).

В многокорабните базилики, отделните кораби са разделени от надлъжни редици колони или стълбове, вкл. стени с отвори, със самостоятелни покриви. Централният кораб/неф обикновено е по-широк и висок, и се осветява от високо разположени прозорци над страничните кораби. Така и сградите с по-сложен архитектурен план се отнасят към типа сгради с базиликално осветление. В случай на отсъствие на прозорци на централния кораб/неф, сградата се отнася към типа псевдобазилика.

В древния Рим базиликата е най-често обществена, търговска, съдебна или административна сграда. След приемането на християнството като официална религия в Римската империя, базиликата става основен тип християнски храм с правоъгълна форма и множество колони. През средновековието в Европа сгради-базилики се използват като покрити тържища за продажба и размяна на текстил и др. стоки. В 18 в. базиликален тип сгради започват да се строят за производствени и складови нужди. Този тип промишлени сгради се строят и до днес.

В римо-католицизма, базилики започват да се наричат и най-големите и значими римо-католически храмове, независимо от архитектурния им тип (напр. базиликата Санто Стефано Ротондо, която по план е кръгла – тип ротонда). За значението на термина базилика в римокатолицизма вижте Базилика (титул).

Древноримски базилики

В Древен Рим базилика се нарича обществена сграда най–често със съдебни, политически и икономически функции. Представлява голямо правоъгълно трикорабно здание, чийто среден кораб е по-висок от двата странични. Обикновено е била разположена близо до форума. Първата базилика – „Basilica Porcia“ е построена в Рим по разпореждане на Марк Порций Катон Стари през 184 пр.н.е..

Раннохристиянски базилики

Първите църкви, специално построени за християнски богослужения, съответстват по своя архитектурен облик на римските базилики, като една причините е, че този тип сгради осигуряват големи покрити и със сравнително добра видимост площи и не внушават преки асоциации с предхристиянските религии и религиозни практики. Базиликата става най-разпространения вид християнски храм през IV-VI век и е основен тип християнска богослужебна архитектура и през последващите векове. Този архитектурен тип се развива с времето и с развитието на начините на християнската литургична/богослужебна практика в различните територии на християнския свят. В историята на архитектурата за първични раннохристиянски храмове се смятат базиликалните черкви в Сирия и други страни на Мала Азия от IV - V век.

След като Римската империя приема за официална религия християнството, през 313 г. започва масово строителство на църкви в Рим и на територията на цялата империя. Правоъгълната конструкция на базиликата с ориентация по посоките на света, напълно отразява християнските представи за света. От функционална гледна точка базиликалната постройка се отличава с голяма вместимост и сравнително икономично покритие, а от символична гледна точка напомня със своя вид на кораба на спасението – неслучайно отделните части от базиликата се наричат кораби (navis, navis-лат. nave - англ., nef - фр.)

В Източната Римска империя до VII века се изгражда типа базилика с три или пет кораба с разположени на една ос: притвор, който понякога има две части: вътрешен и външен, централна част и олтар, като понякога се приемат и съответни на територията, на която се разполагат храмовете, латинските или техните гръцки наименования (Проф.арх. Маргарита Коева). Такива храмове не били така силно издължени, както в Рим, и често били пристроявани с галерии – типичен пример е петкорабната базилика „Свети Димитър“ в Солун от V век.

Последваща еволюция

От времето на император Юстиниан I във византийската архитектура започва строежа на куполни базилики, като началото се поставя със строежа на константинополската „Света Ирина“ (около 530 г.). Като основен тип византийски храм се утвърждава компактната сграда с центричен план – т.н. кръстокуполна църква, макар отделни безкуполни базиликални храмове да продължават да се строят чак до падането на империята под османска власт в средата на XV век.

От особено значение за България са многобройните триконхални черкви - без купол или с купол. Строителството на тези храмове е извънредно интензивно в Западна България още от ранните християнски времена IV - VII век. То се дължи както на изискването на българското богослужение за изискванията за църковен хор, трон и др. близо до олтара, така и на местните високи строителни умения, особено по отношение на строителството на купол - отначало при преустройствата на черквите през XVII - XVIII век, а по-късно и при новото строителство.

В Западна Европа базиликата остава основен тип на християнския храм и през Средните векове, като се доразвива архитектурно и конструктивно при строежа на романски и готически църкви.

През XIX век се наблюдава стремеж за възвръщане към архитектурно-строителната идея на античната базилика, съгласно представата на отделни архитекти на XIX - XX век – пример за това е базиликата „Сент Мартен“ в Тур, Франция, построена през 1886 – 1924 г.

Базилики в България

На територията на България раннохристиянска църква в план и обем – латински кръст с удължаване на източното рамо, с купол и с базиликално осветление, научно изследвана още в началото на XX век, реставрирана и съхранена до наши дни, е софийската „Света София“.

Външни препратки

• Статия в Православна енциклопедия (на рус.ез)