Хаджия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:11, 21 юни 2019

Хаджия е лице, което е ходило на хаджилък, тоест на поклонение - за християните до Йерусалим с Божи гроб, местата около него и Светите земи, а за мохамеданите до Мека и Медина.^[1]

Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна пейоризация и възприемането им като простонародно звучене в стила на Бай Ганьо Балкански на Алеко Константинов. Предвид факта, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди Освобождението на България от османско иго.^[2]

В миналото (до началото на механичното движение на хора) хаджиите били на особена почит, защото титула косвено удостоверявал качество на носителя на това обръщение, като състоятелност и издръжливост (поклонението траело най-малко 6 месеца).

Етимологията на думата в българския език е свързана с мюсюлманското название на поклонението към пророка Мохамед и светите места – хадж (задължително поклонение). През Българското Възраждане пътуването на поклонение до Йерусалим изисква много подготовка и средства. Поместните общини изготвят списъци на желаещите да пътуват до Божий гроб за година напред. Тръгва се в определено време в годината, за да могат поклонниците да пристигнат в Йерусалим на Великден. Необходимо е и време за изработка на специални дрехи за новият хаджия.^[3]

(на арабски: الحجّي – хаджи)

Вижте също

Източници

↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Посетен на 21 юни 2019.
↑ Стаменов, М. (2014). По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години. Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.
↑ Станимира Ангелова, Хаджи Димитраки Хаджипанев и неговата роля в управлението на Шумен // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017/стр.177

Външни препратки

Книга за българските хаджии (съст. Гюрова, С., Данова, Н.). С., 1985, 447 стр.
Да се изкачиш в Йерусалим, Хаджи Горан Благоев, pravoslavieto.com
Божигробски хаджилък, хаджи Горан Благоев, usuri-bg.net

Шаблон:Ислям-мъниче Шаблон:Християнство-мъниче

[1] Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Посетен на 21 юни 2019.

[2] Стаменов, М. (2014). По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години. Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.

[3] Станимира Ангелова, Хаджи Димитраки Хаджипанев и неговата роля в управлението на Шумен // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017/стр.177

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+'''Хаджия''' е лице, което е ходило на хаджилък, тоест на поклонение - за [[християни]]те до [[Йерусалим]] с [[Божи гроб]], местата около него и [[Свети земи|Светите земи]], а за [[Мюсюлманин|мохамеданите]] до [[Мека]] и Медина.<ref>Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. ''[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D1%8A%D0%BA/ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК]''. Посетен на 21 юни 2019.</ref>
-'''Хаджия''' ({{lang|ar|الحجّي}} – хаджи) е почетно обръщение, получено като удостоение на даден [[поклонник]] след посещение му на свещено за [[религия]]та му място. За [[мюсюлмани]]те това е [[Мека]]. За [[християни]]те това са [[Свети земи|Светите земи]] и [[Йерусалим]] с [[Божи гроб]].
+Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна пейоризация и възприемането им като простонародно звучене в стила на Бай Ганьо Балкански на Алеко Константинов. Предвид факта, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди Освобождението на България от османско иго.<ref>Стаменов, М. (2014). По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години. Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.</ref>
 В миналото (до началото на механичното движение на хора) хаджиите били на особена почит, защото титула косвено удостоверявал качество на носителя на това обръщение, като състоятелност и издръжливост (поклонението траело най-малко 6 месеца).
-[[Етимология]]та на думата в българския език е свързана с мюсюлманското название на поклонението към пророка [[Мохамед]] и светите места – [[хадж]] (''задължително поклонение'').
+[[Етимология]]та на думата в българския език е свързана с мюсюлманското название на поклонението към пророка [[Мохамед]] и светите места&nbsp;– [[хадж]] (''задължително поклонение'').
 През Българското [[Възраждане]] пътуването на поклонение до Йерусалим изисква много подготовка и средства. Поместните общини изготвят списъци на желаещите да пътуват до Божий гроб за година напред. Тръгва се в определено време в годината, за да могат поклонниците да пристигнат в Йерусалим на Великден. Необходимо е и време за изработка на специални дрехи за новият хаджия.<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/04/%D0%A0%D0%98%D0%9C-%D0%A8%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%98%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D1%82.-17-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%B5%D0%B1.pdf Станимира Ангелова, Хаджи Димитраки Хаджипанев и неговата роля в управлението на Шумен // Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017/стр.177]</ref>
+({{lang|ar|الحجّي}}&nbsp;– хаджи)
 == Вижте също ==
 * [[Хаджи]]
 * [[Поклонник]]
 * [[Дева Мария]] и [[Валиде султан]]
-* [[Хаджиев]], [[Хаджийски]] – фамилни имена
+* [[Хаджиев]], [[Хаджийски]]&nbsp;– фамилни имена
 == Източници ==