Пражко метро: Разлика между версии
м fixlink |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
| станции = 61 |
| станции = 61 |
||
| пътници = 589.2 годишно |
| пътници = 589.2 годишно |
||
| уебсайт = |
| уебсайт = {{URL|www.dpp.cz}} |
||
| пусната = [[9 май]] [[1974]] |
| пусната = [[9 май]] [[1974]] |
||
| оператори = „Dopravný podnik Praha“ |
| оператори = „Dopravný podnik Praha“ |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Пражкото метро''' ({{lang|cs|Pražské metro}}) е метросистемата в град [[Прага]], единственото в [[Чехия]]. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа. |
'''Пражкото метро''' ({{lang|cs|Pražské metro}}) е метросистемата в град [[Прага]], единственото в [[Чехия]]. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа. |
||
[[Файл:Prague_Metro_between_Luziny_and_Hurka.jpg|мини |
[[Файл:Prague_Metro_between_Luziny_and_Hurka.jpg|мини|Метромостът между станциите Lužiny и Hůrka]] |
||
== Експлоатация == |
== Експлоатация == |
||
Ред 79: | Ред 79: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{Commons|Metro, Praha}} |
|||
* [http://www.dpp.cz/index.php?q=cs/data-a-fakta Данни и факти – Експлоатационно-технически показатели (чешки)] |
* [http://www.dpp.cz/index.php?q=cs/data-a-fakta Данни и факти – Експлоатационно-технически показатели (чешки)] |
||
* [http://www.metroweb.cz Метрото в Прага на сайта metroweb.cz (чешки)] |
* [http://www.metroweb.cz Метрото в Прага на сайта metroweb.cz (чешки)] |
Версия от 14:09, 25 юни 2019
Пражко метро Pražské metro | |
Станция „Letňany“ | |
Информация | |
---|---|
Тип | метро |
Място | Прага |
Станции | 61 |
Пътници | 589.2 годишно |
Уебсайт | www.dpp.cz |
Пусната | 9 май 1974 |
Оператори | „Dopravný podnik Praha“ |
Дължина | 65.2 km |
Брой линии | 3 |
Междурелсие | 1,435 mm |
Работна скорост | 80 км/ч. (максимална) |
Схема | |
Пражко метро в Общомедия |
Пражкото метро (на чешки: Pražské metro) е метросистемата в град Прага, единственото в Чехия. Явявайки се едно от основните транспортни средства в града, то заема седмо място по годишен пътникопоток в Западна Европа.
Експлоатация
Пражкото метро разполага с 3 линии в експлоатация:
- Линия „А“
- Линия „В“
- Линия „С“
В центъра на града те се пресичат под формата на триъгълник, подобно на бъдещата конфигурация на линиите в Софийското метро. Буквата в обозначението не е равносилна на поредността на откриването на линиите: Най-напред е открит участък от Линия „С“ между станциите Kačerov и Sokolovská (днес: Florenc). Общата дължина на линиите е 59,3 км, на които са разположени 57 станции и 3 депа: Kačerov, Hostivař и Zličín, като всяко от тях има своя връзка (гейт) с ЖП мрежата.
На ден Пражкото метро превозва от 1,5 млн. до 2 млн. души. Управлява се от Компанията за обществен транспорт в Прага (на чешки: Dopravní podnik hl. m. Prahy). Билетите и картите важат за целия градски транспорт: за метрото, за трамвайния и автобусния превоз, както и за фуникульорите в Петржине и Пражкия зоопарк.
Хронология на откриването на участъците и станциите
- 9 май 1974: линия „С“, участък I.C Florenc – Kačerov (6,6 км, 9 станции). Участъкът е с дължина на тунела 485 м между станциите I.P.Pavlova и Vyšehrad надземен, намира се вътре в Нуселския метромост.
- 19 декември 1980: Линия „А“, участък II.А Náměstí Míru – Želivského (2,6 км, 3 станции)
- 26 октомври 1988: Линия „В“, участък III.В Smíchovské nádraží – Nové Butovice (4,9 км, 3 станции)
- 22 ноември 1990: Линия „В“, участък II.В Florenc – Českomoravská (4,4 км, 4 станции); первоначально планиран за 1988 г.
- 11 ноември 1994: Линия „В“, участък V.В Nové Butovice – Zličín (5,1 км, 5 станции). Участъкът между станциите Hůrka и Lužiny находится е наземен с дължина 375 м, покрит с тубус.
- 8 ноември 1998: Линия „В“, участък IV.В Českomoravská – Černý Most (6,3 км, 5 станции, вкл. временно недостроените Hloubětín и Kolbenova; въведен в експлоатация през 1999 г. и 2001 г. съответно). Участъкът между станцииите Rajská zahrada – Černý Most е наземен. Пакрит е с тубус, а върху него има изградена осветена пешеходна пътечка и велоалея.
- 26 май 2006: Линия „А“, служебен участък Skalka – Depo Hostivař въведен в эксплуатация като пътнически (1,0 км, 1 станция); неголям отрязък от него преди станцията Depo Hostivař е единствения напълно открит наземен участък пражското метро.
Депа и подвижен състав
Пражкото метро има три депа, които са следните:
- депо Качеров (Kačerov) – отворено през 1974 година, обслужва линия С
- депо Хостивар (Hostivař) – отворено през 1985 година, има станция със същото име, обслужва линия А
- депо Зличин (Zličín) – отворено през 1994 година, обслужва линия В
Пражкият метрополитен използва следният подвижен състав:
- мотриси ECS – не са в експлоатация от 1997 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
- мотриси 81 – 717/814.3 – не са в експлоатация от 2009 година, но има една запазена за музеен експонат, която е в движение;
- мотриси 81-71М – това са модернизирани мотриси 81 – 717/814.3, в момента се движат по линии А и В;
- мотриси Siemens M1 – движат се по линия С.
Освен това пражкият метрополитен разполага и с дрезини и други ремонтни влакове.