Кърджалийски манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 28: Ред 28:
Черквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали, квартал „Веселчане“, е част от развития през вековете средновековен православен комплекс – черква с крепостна стена, основан през VI – VII век, {{източник|а след края на периода на [[иконоборство]]то (8 – 9 век) във [[Византия]]|2019|05|25}}, прераснал до укрепен манастирски ансамбъл между XI и XIV век. След неговото създаване, той се утвърждава като значимо средище на християнството в Източните [[Родопи]]. От археологичните разкопки, провеждани под ръководството на ст.н.с.Екатерина Манова, археолог, и с анализи на проф. Стамен Михайлов, от Българската академия на науките, през 60-те до втората половина на 80-те години на ХХ век, е известно, че на това място освен голямата черква, днес – Свети Йоан Предтеча, съществуват безспорните руини на крепостната стена и нейните кули, а също и на по-малки и по-ранни черкви и параклиси, както и на други сгради с обществено предназначение, вкл. гробове, гробници и погребална архитектура, построени през различни епохи. От особено значение е и сградата, определена от изследователите като кръщелна, достроена през Средновековието до североизточната стена на черквата. {{източник|Някои изследвачи допускат, че Кърджалийският манастир е бил средище на една от големите средновековни [[епархия|епархии]] – [[Ахридос]].|2019|04|23}}
Черквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали, квартал „Веселчане“, е част от развития през вековете средновековен православен комплекс – черква с крепостна стена, основан през VI – VII век, {{източник|а след края на периода на [[иконоборство]]то (8 – 9 век) във [[Византия]]|2019|05|25}}, прераснал до укрепен манастирски ансамбъл между XI и XIV век. След неговото създаване, той се утвърждава като значимо средище на християнството в Източните [[Родопи]]. От археологичните разкопки, провеждани под ръководството на ст.н.с.Екатерина Манова, археолог, и с анализи на проф. Стамен Михайлов, от Българската академия на науките, през 60-те до втората половина на 80-те години на ХХ век, е известно, че на това място освен голямата черква, днес – Свети Йоан Предтеча, съществуват безспорните руини на крепостната стена и нейните кули, а също и на по-малки и по-ранни черкви и параклиси, както и на други сгради с обществено предназначение, вкл. гробове, гробници и погребална архитектура, построени през различни епохи. От особено значение е и сградата, определена от изследователите като кръщелна, достроена през Средновековието до североизточната стена на черквата. {{източник|Някои изследвачи допускат, че Кърджалийският манастир е бил средище на една от големите средновековни [[епархия|епархии]] – [[Ахридос]].|2019|04|23}}


През 30-те години на 20 век руините на манастира стават обект на засилен интерес от страна на видния общественик и активен краевед Никола Иванов<ref>[http://www.haskovo.net/news/446056/nikola-ivanov-zhivot-za-blgarshchinata-chast-ii www.haskovo.net]</ref> (*1880, Дупница – +1950, Кърджали), изследовател на българското историческо минало. През 40-те години на 20-ти век редица влиятелни български учени – историци и археолози поддържат контакт с Никола Иванов и включват Кърджалийския манастир в своите публикации. От 1962 г. и през следващите години при специализираните планови археологични разкопки се откриват и публикуват и други части от строителната субстанция на манастира, вкл. отчасти запазените стенописи, графити и архитектурни детайли на черквата.
През 30-те години на 20 век руините на манастира стават обект на засилен интерес от страна на видния общественик и активен краевед Никола Иванов<ref>[http://www.haskovo.net/news/446056/nikola-ivanov-zhivot-za-blgarshchinata-chast-ii www.haskovo.net]</ref> (*1880, Дупница – +1950, Кърджали), изследовател на българското историческо минало. През 40-те години на 20-ти век редица влиятелни български учени – историци и археолози поддържат контакт с Никола Иванов и включват Кърджалийския манастир в своите публикации. От 1962 г. и през следващите години при специализираните планови археологични разкопки се откриват и публикуват и други части от строителната субстанция на ансамбъла, вкл. отчасти запазените стенописи, графити и архитектурни детайли на черквата.


{{източник|Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена от проф. [[Николай Овчаров]] и [[Даниела Коджаманова]].
{{източник|Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена от проф. [[Николай Овчаров]] и [[Даниела Коджаманова]].

Версия от 14:02, 28 юни 2019

Кърджалийски манастир
„Свети Йоан Предтеча“
41.6267° с. ш. 25.37° и. д.
Кърджалийски манастир
„Свети Йоан Предтеча“
Местоположение в Кърджали
ВидПравославен манастир
Местоположение община Кърджали, България
СтатутПаметник на културата
Кърджалийски манастир
„Свети Йоан Предтеча“
в Общомедия

Кърджалийски манастир „Свети Йоан Предтеча е средновековен български православен манастир с черква. След археологично изследване и разкопки през втората половина на ХХ век, през 90-те години на XX век са предприети възстановителни работи като от 2000 г. черквата е осветена и в нея се извършва редовна православна служба.

Свети Йоан Предтеча“ е с внушително представително разположение – на високия десен бряг на река Арда в Кърджали, квартал Веселчане.

Останките от черквата „Свети Йоан Предтеча“, както и от средновековния манастир, са обявени поотделно за паметници на културата от национално значение, през 1968 година, както следва: „Област Кърджали.... № 6. Гр.Кърджали, кв.“Веселчани“, Средновековна църква – в двора на ДАП, Архитектурно-строителен от Античността и Средновието (sic!) – ДВ бр.67/1968 г. и № 7. Гр.Кърджали, кв.“Веселчани“, Средновековен некропол – срещу двора на ДАП, Архитектурно-строителен от Античността и Средновието (sic!) – ДВ бр.67/1968 г.“.[1]

История

Черквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали, квартал „Веселчане“, е част от развития през вековете средновековен православен комплекс – черква с крепостна стена, основан през VI – VII век, а след края на периода на иконоборството (8 – 9 век) във Византия[източник? (Поискан преди 1770 дни)], прераснал до укрепен манастирски ансамбъл между XI и XIV век. След неговото създаване, той се утвърждава като значимо средище на християнството в Източните Родопи. От археологичните разкопки, провеждани под ръководството на ст.н.с.Екатерина Манова, археолог, и с анализи на проф. Стамен Михайлов, от Българската академия на науките, през 60-те до втората половина на 80-те години на ХХ век, е известно, че на това място освен голямата черква, днес – Свети Йоан Предтеча, съществуват безспорните руини на крепостната стена и нейните кули, а също и на по-малки и по-ранни черкви и параклиси, както и на други сгради с обществено предназначение, вкл. гробове, гробници и погребална архитектура, построени през различни епохи. От особено значение е и сградата, определена от изследователите като кръщелна, достроена през Средновековието до североизточната стена на черквата. Някои изследвачи допускат, че Кърджалийският манастир е бил средище на една от големите средновековни епархииАхридос.[източник? (Поискан преди 1802 дни)]

През 30-те години на 20 век руините на манастира стават обект на засилен интерес от страна на видния общественик и активен краевед Никола Иванов[2] (*1880, Дупница – +1950, Кърджали), изследовател на българското историческо минало. През 40-те години на 20-ти век редица влиятелни български учени – историци и археолози поддържат контакт с Никола Иванов и включват Кърджалийския манастир в своите публикации. От 1962 г. и през следващите години при специализираните планови археологични разкопки се откриват и публикуват и други части от строителната субстанция на ансамбъла, вкл. отчасти запазените стенописи, графити и архитектурни детайли на черквата.

Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова.[източник? (Поискан преди 1802 дни)]

Историческите сведения и запазените градежи дават основание да се смята, че е възможно Свети Йоан Предтеча да се е превърнал още в X – XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. Насока за такова заключение дават петте зидани гробници, открити от строителите по време на възстановителните работи в храма и около него. Четири от гробниците са на висши духовници, а за петата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. В нея са запазени тленните останки на висш християнски духовник. Според някои учени те принадлежат на Патриарх Евтимий Търновски, други отхвърлят тази хипотеза. В гроба са намерени още: напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Има предположения, че само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България това е първата, по мнението на специалистите, и това подкрепя изказаната теза, че през Средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. Златовезаната материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника се отличават с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е с висока материална стойност. Предполага се, че е може да е бил изработен в Константинопол.

През 2000 година е осветена манастирската черква „Свети Йоан Предтеча“.

Възстановяване

Възстановената църква Свети Йоан Предтеча

Възстановяването на средновековната черква „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали е замислено и осъществено в продължение на десет години[3].

  • Октомври 1991. Председателят на Фондацията за християнска архитектура и изкуство „Никола Фичев и Захари Зограф“ (занапред в този текст: ФХАИ) Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Генчев заявява в Кърджали, по време на парламентарната избирателна кампания, намерението да бъде възстановена средновековната черква „Свети Йоан Предтеча“ в квартал Веселчане.
  • 3 ноември 1994. Управителният съвет (занапред в този текст: УС) на ФХАИ решава да изработи Програма за възстановяването на изоставената руина на черквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали с цел подновяването на църковното служение в нея.
  • 24 февруари 1995. Решение на УС на ФХАИ за подготовка на ограничен архитектурен конкурс с цел избор на проектна идея и проектант на възстановителните работи.
  • 1 март 1995. В неформален разговор с европейския функционер Мастроминас в Съвета на Европа Ст.н.с.Iст. д-р арх. Христо Генчев получава обещанието за положителен отговор на бъдещо писмо от ФХАИ за оказване на помощ за възстановяването на черквата „Свети Йоан Предтеча“.
  • 23 март 1995. Решение на УС на ФХАИ за обявяване на архитектурния конкурс.
  • 24 март 1995. Официално писмо на ФХАИ с молба за финансова подкрепа от страна на Европейската (тогава) Общност. Предвидените работи в следващите три години са оценени в писмото на 60, съотв. 80 и 168 хиляди или общо 312 хиляди ECU.
  • 16 – 17 юли/6 август 1995. Конкурсното жури оценява най-високо проекта на арх. Боян Кузупов и му възлага изработването на предварителния проект.
  • 13 октомври/3 ноември 1995. Националният съвет по опазване на паметниците на културата (занапред в този текст: НСОПК) и Министерството на културата одобряват предварителния проект и разрешават работното проектиране.
  • 28 февруари 1996. Програмата „Рафаел“[4] превежда по сметките на ФХАИ 48 хиляди ECU.
  • 5 март 1996. УС на ФХАИ взима решение за започване на предварителните проучвания: Документиране на руината, изследване на стенописите, геология и инжекционно стабилизиране на руината, частично възстановяване на оградните стени и една обитаема (от пазача) кула като защита от вандализъм.
  • 25 април 1996. УС на ФХАИ възлага на арх. Боян Кузупов изработването на работните проекти. Проф. д-р инж. Венелин Венков избира подходящата строителна технология и изработва конструктивните планове.
  • 23 май 1996. УС на ФХАИ възлага завършването на археологическото проучване.
  • 3 юни 1996. ФХАИ сключва договор с Проф. Любен Прашков, художник-реставратор, и с художник Петър Попов, за проект за консервация и реставрация на запазените средновековни стенописи; демонтаж и лабораторна работа.
  • 9 юли 1996. ФХАИ обявява общодостъпен търг за архитектурното възстановяване на черквата „Свети Йоан Предтеча.“
  • 25 август 1996. Измежду представените 7 оферти УС избира тази на фирмата Rest.
  • 30 октомври 1996. Работното проектиране е завършено и изпратено за съгласуване в НСОПК и Министерството на културата. Специалистът по земна механика инж. Пенчо Душев изработва експертиза относно фундирането на черквата.
  • 31 декември 1996. Отчет на УС на ФХАИ за разходите (= архитектурен конкурс, проучване и проектиране, популяризиране, администриране), направени в изминалите три години 1994 – 1996 от ФХАИ за възстановяването на черквата „Свети Йоан Предтеча“. Те възлизат на 2627624 BGL, от които 1 864 536 BGL. – от програмата „Рафаел“.
  • 20 януари 1997. Банка за земеделски кредит фалира. Блокиране на сметката (възлизаща на 62367 US $) на ФХАИ.
  • Април 1997. От името на Ротари – клуб в Кърджали Стефан Сираков ходатайства пред официозната фондация „Бъдеще за България“ (занапред в този текст: ФБзБ), ръководена от Елена Костова, да бъдат деблокирани средставата на ФХАИ. ФБзБ предлага помощ от 10 млн BGL.
  • 31 декември 1997. Отчет на УС на ФХАИ за разходите (= проучване и проектиране, администриране), на ФХАИ, направени през изминалата 1997 година. Те възлизат на 205906 BGL.
  • 10 април 1998. Министерството на културата преотстъпва на ФХАИ вещни права върху паметника на културата „Свети Йоан Предтеча“, което разрешава да започне възстановяването на целия комплекс (= черква, оградни зидове, камбанария и жилищна кула).
  • Май 1998. Министерството на финансите деблокира средствата на ФХАИ в Банка за земеделски кредит, възлизащи на 60 527 US $.
  • 20 май 1998. Тристранен договор между „Главболгарстрой[5]“, ФХАИ и ФБзБ за работите по оградни зидове и жилищна кула, камбанария, вертикална планировка, благоустрояване, водопровод и канализация на комплекса, на който черквата „Свети Йоан Предтеча“ е основната съставна част.
  • 31 юли 1998. Отец Боян Саръев тържествено осветява започването на работата по възстановяването на комплекса.
  • 24 септември 1998. УС на ФХАИ приема Правилника за вътрешния ред на комплекса.
  • Септември 1998. Министерството на транспорта преотстъпва на манастирския комплекс 4 дка от терена на съседния ДАП, което ще направи възможно бъдещото развитие на „Свети Йоан Предтеча“, както и става понастоящем.
  • 12 ноември 1998. Строителите от фирмата Rest се натъкват на гроб в преддверието на черквата. ФХАИ командирова разкопвачът – архлг. Николай Овчаров да проучи находката.
  • 31 декември 1998. Отчет на УС на ФХАИ за разходите (= проучване и проектиране, ново строителство и възстановяване, строителен контрол, администриране), направени през изминалата 1998 година. Те възлизат на 41 533 US $.
  • 10 март 1999. Общо решение на ФХАИ, ФБзБ и на „Главболгарстрой“ с оглед на това възстановителните работи да бъдат завършени до Коледа на 1999 година.
  • Март 1999 г. Арх. Боян Кузупов се отказва от правата и задълженията си като проектант на „Свети Йоан Предтеча.“ Причина за това е смяната на изпълнителя – фирмата Rest, с „Главболгарстрой.“
  • 24 май 1999 г. Изработване от Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Генчев на Частично изменение на застроителния и регулационен план на манастирския комплекс „Свети Йоан Предтеча“. Площта на манастирския комплекс става 20 дка, а благоустрояването му ще е в състояние да обслужи до 3000 посетители.
  • Май 1999 г. Кърджалийските полицаи събират и правят дарение от 653 300 BGL.
  • 11 май 1999 г. Премахване на защитното покритие над възстановяваната черква „Свети Йоан Предтеча“ с цел продължаване на работите по нея над кота + 4,50 м.
  • 8 юли 1999 г. Възлагане на арх. Рашко Робев на план за парково устройство на манастирския комплекс „Свети Йоан Предтеча“.
  • 18 юни 1999 г. „Главболгарстрой“ приема обекта от фирмата Rest и продължава работите до тяхното пълно завършване.
  • 29 октомври 1999 г. Програмата „Рафаел“ разрешава на ФХАИ двумесечно удължаване на крайния срок за завършване на окончателния отчет по възстановяването на черквата „Свети Йоан Предтеча“.
  • 30 ноември 1999 г. Работите, извършени до тази дата, възлизат на 60 347 US $.
  • 22 юни 2000 г. Черквата „Свети Йоан Предтеча“, вкл. и нейния купол, е изцяло покрита.
  • 23 септември 2000 г. Министър-председателят Иван Костов тържествено открива възстановената средновековна черква „Свети Йоан Предтеча".
  • 4 февруари 2001 г. Завършване на окончателния отчет от Председателя на ФХАИ, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Генчев. Съгласно отчета за възстановяването на черквата „Свети Йоан Предтеча“ във времето 1995 – 2000 г. са инвестирани 324863 US $, от които 118842 US $ са от/чрез ФХАИ, включващи и тези, предоставени на нея от програмата „Рафаел.“

Бележки

  1. Министерство на културата на Република България – Актуален списък на недвижимите културни ценности с категория „национално значение“ (НИНКН) към 2017 г.
  2. www.haskovo.net
  3. Отчетен доклад на Председателя на Фондацията за християнска архитектура и изкуство, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Генчев, 6 март 2001 година
  4. Un programme d'action communautaire dans le domaine du patrimoine culturel, le programme RAPHAEL, vient d'être établi officiellement par la décision du 13 octobre 1997 du Parlement européen et du Conseil...Le nouveau programme d'action établi pour la période allant du 1 janvier 1997 au 31 décembre 2000“. Journal officiel des Communautés européennes, Dernière mise à jour le: 1997-11-12
  5. www.gbs-bg.com

Литература

  • Бистра Андреева Цветкова: Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век, Издателство Наука и Изкуство, София, 1975, стр. 389
  • ENDBERICHT, lt. Punkt 4 der Deklaration 95/412 167/Bg/2, Окончателен отчет на ФХАИ до Съвета на Европа, Генерална дирекция за образование и култура, 2000
  • “Неуспехът е сираче, успехът има много бащи.“ Отчетен доклад на Председателя на ФХАИ, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Генчев, 6 март 2001 година.
  • Journal officiel des Communautés européennes, Dernière mise à jour le: 1997-11-12.
  • Un programme d'action communautaire dans le domaine du patrimoine culturel, le programme RAPHAEL, vient d'être établi officiellement par la décision du 13 octobre 1997 du Parlement européen et du Conseil...Le nouveau programme d'action établi pour la période allant du 1 janvier 1997 au 31 décembre 2000“. Journal officiel des Communautés européennes, Dernière mise à jour le: 1997-11-12