Прибалтийски републики

Карта на прибалтийските републики

Прибалтѝйски републики или Приба̀лтика е обобщаващото название, въведено най-напред в СССР, за бившите съветски републики край Балтийско море и настоящи независими държави – членове на Европейския съюз: Литва, Латвия и Естония. Тогава към този регион са причислявали и Калининградска област на Русия.

В по-ново време терминът се избягва, тъй като е считан за остатък от силното до неотдавна руско влияние,^{[източник? (Поискан преди 1854 дни)]} като на мястото на тази дума се използва наименованието „страни от Балтия“, но не включва останалите балтийски страни (Русия, Финландия, Швеция, Дания, Германия, Полша), макар че също граничат с Балтийско море.

Общата площ на региона е 175 000 km². Населява се от общо 6,98 млн. души.

Регионът е известен и като Балтийския тигър. Това се дължи на факта, че след 2000 г. 3-те държави имат най-висок икономически растеж в Европа – 7,5 % за Литва, 11,2 % за Естония и 11,9 % за Латвия през 2006 г. Естония е член на Еврозоната от 1 януари 2011 г.

Естония Население (пребр., 2018): 1,319,133; (на 151-во място) Латвия Население (пребр., 2018) 1 925 800 (на 148-мо място) Литва Население (пребр., 2017) 2 800 667[1] (на 137-мо място)