Кърнаре: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 46.47.94.118 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Селище в България |
{{Селище в България |
||
| герб = BUL Кърнаре COA.jpg |
|||
| екатте = 40939 |
| екатте = 40939 |
||
| надм-височина = 506 |
| надм-височина = 506 |
Версия от 14:26, 30 юни 2019
Кърнаре | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 942 души[1] (15 март 2024 г.) 31,8 души/km² |
Землище | 29,65 km² |
Надм. височина | 538 m |
Пощ. код | 4337 |
Тел. код | 03135 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 40939 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Карлово Емил Кабаиванов (СДС, ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Кърнаре Боньо Бонев (СДС, ДСБ, ОЗ, ...) |
Кърнаре в Общомедия |
Кърнаре е село в Южна България. То се намира в община Карлово, област Пловдив.
География
Село Кърнаре се намира в планински район.
История
Името на селото е от турски произход и преведено на български означава „полето“. До Освобождението е чисто турско село, което започва да се заселва с българи след Съединението от 1885 г., най-вече от Троянско. В книгата си „Стари градища и друмове“ известният историк Петър Мутафчиев дава друга интерпретация на името на селото, като свързва корена му със спомена на по-късните български заселници за най-ранните такива, които били „кърдисани“ от турците („изклани“). В началото на ХХ век то вече има определено български облик. Било е със стратегическо положение, тъй като лежи на пътя за Троянския проход и по тази причина турците са избили и разселили българите при завоюването на земите ни през XIV век, които живели по тези места и колонизирали селото с турци. Във връхните моменти на комунистическата диктатура през 1947 – 1955 г. село Кърнаре е единственото село в България, което успява да си построи църква. Това е храмът „Св.Великомъченик Георги Победоносец“. Населението в огромната си част е източноправославно, има и малко цигани-мюсюлмани.
Културни и природни забележителности
Троянският проход (Беклемето) е един от основните пътища, свързващи северна и южна България. Дълъг е около 50 км, а най-високата му точка е на 1565 м н.в. Свързва град Троян със село Кърнаре в Карловското поле.
На места в района са запазени фрагменти от древния римски път, прочутата Виа Траяна – пътят на Траян. Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес, а в района на Беклемето – билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо). Основите ѝ и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на туристическото градче Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.
Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила.
Галерия
-
Кметство Карнаре
-
ОУ „Васил Левски“
-
Църквата „Св. Георги Победоносец“
|