Ахмед Мухтар паша: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Ахмед Мухтар паша |
| име = Ахмед Мухтар паша |
||
| име-оригинал = Ahmed Muhtar Paşa |
| име-оригинал = Ahmed Muhtar Paşa |
||
| категория = |
| категория = военен |
||
| описание = османски офицер |
| описание = османски офицер |
||
| портрет = Mukhtar_Pasha.jpg |
| портрет = Mukhtar_Pasha.jpg |
Версия от 18:27, 30 юни 2019
Ахмед Мухтар паша Ahmed Muhtar Paşa | |
османски офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Истанбул, Турция |
Награди | Меджидие (орден) |
Депутат в Османския парламент: (1908 – 1912) | |
Ахмед Мухтар паша в Общомедия |
Гази Ахмед Мухтар паша Катърджиоглу (на турски: Ahmed Muhtar Paşa, Katırcıoğlu/Gazi) е османски офицер, мушир, участник в Руско-турската война (1877-1878) и чиновник, валия и велик везир.[1]
Биография
Ахмед Мухтар паша е роден в 1839 година.[1] Завършва Военното училище в Цариград. Прави бърза военна кариера. В Кримската война (1856) служи като адютант. По време на неуспешната война в Черна гора в 1862 г. е щабен офицер. От септември 1871 до май 1873 година е валия на Йемен.[2][1] В 1873 година е министър на благоустройството. Става паша и маршал и от август 1873 до септември 1874 г. командва Втора армия.[1] В 1874 - 1875 година е валия на Ерзурум и главнокомандващ на Четвърта армия. От декември 1875 до юни 1876 година е командир на Първа армия.[1] Генерал-губернатор на Босна и Херцеговина и командващ военните действия срущу херцеговинските въстаници (1875-1876).[3]
В началото на 1877 година е валия на Крит,[1] а според други източници в 1875 – 1876 г.[4]
От март 1877 до януари 1878 г. командва Четвърта армия и от април до декември 1877 година по време на Руско-турската война е командващ Анадолската армия[1] – османските сили на Кавказкия фронт. Привърженик на отбранителните действия. Успехите му спечелват титлата Гази, Победител. След войната е преподавател в Цариградското военно училище. Повишен е във военно звание мушир.[3]
От април до юни 1878 г. е началник на арсенала. От март 1879 до август 1880 година командва Трета армия[1] и е валия в Битоля.[5][1]
От декември 1885 до януари 1909 година е извънредно комисар за Египет.[1]
След Младотурската революция в 1908 година става представител в Османския парламент. От септември 1911 г. до юли 1912 г. е председател на Сената, а от юли до октомври 1912 г. – велик везир.[1] Подава оставка под обвиненията за първите поражения в Балканската война.
Бележки
- ↑ а б в г д е ж з и к л Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 59.
- ↑ World Statesmen — Yemen
- ↑ а б Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, стр. 44.
- ↑ World Statesmen — Greece
- ↑ World Statesmen — Macedonia
Мехмед Редиф паша Бурсалъ | → | йеменски валия (септември 1871 – май 1873) |
→ | Ахмед Еюб паша |
Мехмед Рашид паша | → | министър на благоустройството (май 1873 – юли 1873) |
→ | Мехмед Кани паша |
? | → | ерзурумски валия (ноември 1874 – декември 1875) |
→ | ? |
Мехмед Редиф паша Бурсалъ | → | критски валия (януари 1877 – февруари 1877) |
→ | Хасан Сами |
Асаф паша | → | битолски валия (март 1879 – август 1880) |
→ | Ахмед Еюб паша |
Кючюк Мехмед Саид паша | → | велик везир (22 юли 1912 – 29 октомври 1912) |
→ | Мехмед Камил паша Кибрисли |