XIX обикновено народно събрание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Избори == |
== Избори == |
||
Изборите за XIX ОНС са проведени на [[28 март]] 1920 г., съгласно указ на [[цар Фердинанд]] № 69 от 26 февруари същата година. След изборите за [[16 Обикновено народно събрание|XVI ОНС]] те се провеждат по пропорционалната система и са задължителни за всички избиратели, които не са лишени от това право. |
Изборите за XIX ОНС са проведени на [[28 март]] 1920 г., съгласно указ на [[цар Фердинанд]] № 69 от 26 февруари същата година. След изборите за [[16 Обикновено народно събрание|XVI ОНС]] те се провеждат по пропорционалната система и са задължителни за всички избиратели, които не са лишени от това право. Избирателна активност – 77,3%.<ref>Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) ''Elections in Europe: A data handbook'', стр. 379, ISBN 978-3-8329-5609-7</ref> |
||
<!-- копирано от 18 ОНС |
<!-- копирано от 18 ОНС |
||
== Избирателни околии == |
== Избирателни околии == |
||
Ред 8: | Ред 9: | ||
=== Изборни резултати === |
=== Изборни резултати === |
||
{{без източници}} |
|||
Изборите са спечелени от БЗНС със 110 от 229 места. Избирателна активност – 77,3%.<ref>Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) ''Elections in Europe: A data handbook'', стр. 379, ISBN|978-3-8329-5609-7</ref> |
|||
Изборите са спечелени от БЗНС със 110 от 229 места. |
|||
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=5 |
{| border=1 cellspacing=0 cellpadding=5 |
Версия от 08:58, 2 юли 2019
19-ото Обикновено народно събрание (XIX ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало в сградата на Народното събрание в София между 15 април 1920 и 11 март 1923, брой депутати – 232.[1]
Избори
Изборите за XIX ОНС са проведени на 28 март 1920 г., съгласно указ на цар Фердинанд № 69 от 26 февруари същата година. След изборите за XVI ОНС те се провеждат по пропорционалната система и са задължителни за всички избиратели, които не са лишени от това право. Избирателна активност – 77,3%.[2]
Изборни резултати
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Изборите са спечелени от БЗНС със 110 от 229 места.
Партии и коалиции | Мандати | Гласове1 | % |
---|---|---|---|
Български земеделски народен съюз | 110 | 349 212 | 42,70 |
Българска комунистическа партия | 50 | 184 232 | 22,52 |
Демократическа партия | 23 | 82 028 | 10,03 |
Народна партия | 12 | 52 176 | 6,38 |
Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) | 9 | 38 242 | 4,67 |
Радикалдемократическа партия | 8 | 33 487 | 4,09 |
Прогресивнолиберална партия | 7 | 29 457 | 3,60 |
Народнолиберална партия (генадиевисти) | 2 | 12 821 | 1,56 |
Коалиция Либерална, Младолиберална и Народнолиберална (петковисти) партия | 2 | 10 065 | 1,23 |
Коалиция Демократическа и Народна партия | 2 | 8 242 | 1,01 |
Коалиция Народна и Прогресивнолиберална партия | 2 | 8 065 | 0,98 |
Коалирани народнолиберали (петковисти и генадиевисти) | 1 | 4 933 | 0,60 |
Народнолиберална партия (петковисти) | 1 | 4 833 | 0,59 |
Български земеделски народен съюз (отцепници) | - | 47 | |
Коалиция Либерална и Младолиберална партия | - | 22 | |
Коалиция Либерална и Народнолиберална (петковисти) партия | - | 15 | |
Общо | 229 | 817 793 | 100,00 |
1 Данните са за броя на гласовете, подадени за избраните кандидати.
Сесии
- I извънредна (15 април – 27 октомври 1920)
- I редовна (28 октомври 1920 – 26 април 1921)
- II извънредна (1 юни – 27 октомври 1921)
- II редовна (28 октомври 1921 – 12 април 1922)
- III извънредна (1 юни – 31 юли 1922)
- IV извънредна (2 – 14 октомври 1922)
- III редовна (15 октомври 1922 – 11 март 1923)
Бюро
Председател:[3]
- Александър Ботев (15 април 1920 – 24 юни 1921)
- Недялко Атанасов (4 ноември 1921 – 11 март 1923)
Подпредседатели:
Депутати
- Българска комунистическа партия
- Демократическа партия
Източници
- ↑ Официален сайт на НС
- ↑ Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, стр. 379, ISBN 978-3-8329-5609-7
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 546, ISBN 954-528-790-X
|