Британска окупация на Египет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 1: Ред 1:
{{История на Египет}}
{{История на Египет}}
'''Историята на Египет под британско управление''' продължава от 1882 г., когато е окупирана от британски военни по време на англо-египетската война, до 1956 г., когато последните британски сили се оттеглят в съответствие с англо-египетското споразумение от 1954 г. след [[Суецка криза|Суецката криза]]. Първият период на британско управление (1882 – 1914 г.) често се нарича „неявен протекторат“. През това време египетският [[хедив]]ат остава автономна провинция на [[Османска империя|Османската империя]], а британската окупация няма никакво правно основание, а представлява ''де факто'' [[протекторат]]. Това състояние на нещата продължава до встъпването на Османската империя в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Централни сили|Централните сили]] през ноември 1914 г., когато Великобритания едностранно обявява протекторат над Египет. Управляващият хедив е свален и неговият наследник Хюсеин Камил е обявен за независим [[Египетски султанат|султан на Египет]] през декември 1914 г. <ref>Panayiotis J. Vatikiotis, ''The history of modern Egypt: from Muhammad Ali to Mubarak'' (1991).</ref>
'''Историята на Египет под британско управление''' продължава от 1882 г., когато е окупирана от британски военни по време на англо-египетската война, до 1956 г., когато последните британски сили се оттеглят в съответствие с англо-египетското споразумение от 1954 г. след [[Суецка криза|Суецката криза]]. Първият период на британско управление (1882 – 1914 г.) често се нарича „неявен протекторат“. През това време египетският [[хедив]]ат остава автономна провинция на [[Османска империя|Османската империя]], а британската окупация няма никакво правно основание, а представлява ''де факто'' [[протекторат]]. Това състояние на нещата продължава до встъпването на Османската империя в [[Първа световна война|Първата световна война]] на страната на [[Централни сили|Централните сили]], давайки повод на Великобритания едностранно да обяви протекторат над Египет. Управляващият хедив е свален и неговият наследник Хюсеин Камил е обявен за независим [[Египетски султанат|султан на Египет]] през декември 1914 г. <ref>Panayiotis J. Vatikiotis, ''The history of modern Egypt: from Muhammad Ali to Mubarak'' (1991).</ref>


Тази форма на управление не продължава дълго и е прекратена едностранно от Великобритания с декларация за независимост на Египет на 28 февруари 1922 г. Малко след това султан [[Фуад I|Фуад I се]] обявява за [[Кралство Египет|крал на Египет]], но британската окупация продължава в съответствие с няколко резервни клаузи в декларацията за независимост. Ситуацията се нормализира с [[Англо-египетски договор|англо-египетския договор от 1936 г.]], който дава право на Великобритания да поддържа военни части в Египет с цел защита на [[Суецки канал|Суецкия канал]], важна връзка с [[Британска Индия]]. Великобритания също продължава да контролира обучението на египетската армия. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939 – 45) Египет е атакуван от [[италианска Либия]] заради британското присъствие там, въпреки че самият Египет остава неутрален до края на войната. След войната Египет се стреми да промени договора, но през октомври 1951 г. той е отменен изцяло от анти-британски настроено египетско правителство. След [[Юлска революция в Египет|преврата]] от [[Юлска революция в Египет|1952 г.]] британците се съгласяват да изтеглят войските си и го приключват до юни 1956 г. Великобритания започва [[Суецка криза|война]] срещу Египет заради Суецкия канал в края на 1956 г., но не получава достатъчна международна подкрепа и е принудена да отстъпи.
Тази форма на управление не продължава дълго и е прекратена едностранно от Великобритания с декларация за независимост на Египет на 28 февруари 1922 г. Малко след това султан [[Фуад I|Фуад I се]] обявява за [[Кралство Египет|крал на Египет]], но британската окупация продължава в съответствие с няколко резервни клаузи в декларацията за независимост. Ситуацията се нормализира с [[Англо-египетски договор|англо-египетския договор от 1936 г.]], който дава право на Великобритания да поддържа военни части в Египет с цел защита на [[Суецки канал|Суецкия канал]], важна връзка с [[Британска Индия]]. Великобритания също продължава да контролира обучението на египетската армия. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] (1939 – 45) Египет е атакуван от [[италианска Либия]] заради британското присъствие там, въпреки че самият Египет остава неутрален до края на войната. След войната Египет се стреми да промени договора, но през октомври 1951 г. той е отменен изцяло от анти-британски настроено египетско правителство. След [[Юлска революция в Египет|преврата]] от [[Юлска революция в Египет|1952 г.]] британците се съгласяват да изтеглят войските си и го приключват до юни 1956 г. Великобритания започва [[Суецка криза|война]] срещу Египет заради Суецкия канал в края на 1956 г., но не получава достатъчна международна подкрепа и е принудена да отстъпи.

Версия от 13:51, 5 юли 2019

Историята на Египет под британско управление продължава от 1882 г., когато е окупирана от британски военни по време на англо-египетската война, до 1956 г., когато последните британски сили се оттеглят в съответствие с англо-египетското споразумение от 1954 г. след Суецката криза. Първият период на британско управление (1882 – 1914 г.) често се нарича „неявен протекторат“. През това време египетският хедиват остава автономна провинция на Османската империя, а британската окупация няма никакво правно основание, а представлява де факто протекторат. Това състояние на нещата продължава до встъпването на Османската империя в Първата световна война на страната на Централните сили, давайки повод на Великобритания едностранно да обяви протекторат над Египет. Управляващият хедив е свален и неговият наследник Хюсеин Камил е обявен за независим султан на Египет през декември 1914 г. [1]

Тази форма на управление не продължава дълго и е прекратена едностранно от Великобритания с декларация за независимост на Египет на 28 февруари 1922 г. Малко след това султан Фуад I се обявява за крал на Египет, но британската окупация продължава в съответствие с няколко резервни клаузи в декларацията за независимост. Ситуацията се нормализира с англо-египетския договор от 1936 г., който дава право на Великобритания да поддържа военни части в Египет с цел защита на Суецкия канал, важна връзка с Британска Индия. Великобритания също продължава да контролира обучението на египетската армия. По време на Втората световна война (1939 – 45) Египет е атакуван от италианска Либия заради британското присъствие там, въпреки че самият Египет остава неутрален до края на войната. След войната Египет се стреми да промени договора, но през октомври 1951 г. той е отменен изцяло от анти-британски настроено египетско правителство. След преврата от 1952 г. британците се съгласяват да изтеглят войските си и го приключват до юни 1956 г. Великобритания започва война срещу Египет заради Суецкия канал в края на 1956 г., но не получава достатъчна международна подкрепа и е принудена да отстъпи.

Източници

  1. Panayiotis J. Vatikiotis, The history of modern Egypt: from Muhammad Ali to Mubarak (1991).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата History of Egypt under the British в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​