Холестерол: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 188.126.5.99 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
Ted Masters (беседа | приноси) форматиране; източник? |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
Името на холестерола идва от [[гръцки език|гръцкото]] ''chole-'' ([[жлъчен мехур|жлъчка]]) и ''stereos'' (твърд) и химическата наставка „-ол“ за алкохол. Това вещество е идентифицирано за пръв път в [[жлъчен камък|жлъчни камъни]] през 1769 година от французина Франсоа дьо ла Сал. Но тъй като той не публикува труда си, друг французин му дава името си. [[Мишел Йожен Шеврьол]] (1786 – 1889) е роден в семейство на хирурзи и става един от най-известните и изтъкнати учени на 19 век. |
Името на холестерола идва от [[гръцки език|гръцкото]] ''chole-'' ([[жлъчен мехур|жлъчка]]) и ''stereos'' (твърд) и химическата наставка „-ол“ за алкохол. Това вещество е идентифицирано за пръв път в [[жлъчен камък|жлъчни камъни]] през 1769 година от французина Франсоа дьо ла Сал. Но тъй като той не публикува труда си, друг французин му дава името си. [[Мишел Йожен Шеврьол]] (1786 – 1889) е роден в семейство на хирурзи и става един от най-известните и изтъкнати учени на 19 век. |
||
⚫ | Като професор по химия в Париж, Шеврьол прави задълбочени изследвания на сапуна. В резултат на проучванията му се раждат много научни статии, които водят началото си от 1813 година, а кулминацията им е забележителният му труд върху животинските мазнини „Изследвания върху мазнините с животински |
||
⚫ | Като професор по химия в Париж, Шеврьол прави задълбочени изследвания на сапуна. В резултат на проучванията му се раждат много научни статии, които водят началото си от 1813 година, а кулминацията им е забележителният му труд върху животинските мазнини „Изследвания върху мазнините с животински произход“, публикуван през 1823 година. В тази публикация за първи път се появява думата холестерол. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
] – 2, 3, 4, 7, 8, 9, 11, 12, 14, 15, 16, 17 – додекахидро – 1H – циклопентафенантрен – 3 – ол". В основата на въглеродния му скелет стои циклопентанперхидрофенантреновото ядро. |
|||
⚫ | Молекулната маса на холестерола е 386,65. Неговото наименование по номенклатурата на [[IUPAC]] e: (3S, 8S, 9S, 10R, 13R, 14S, 17R) – 10, 13 – диметил – 17 – [(2R) – 6 – метилхептан – 2 – ил] – 2, 3, 4, 7, 8, 9, 11, 12, 14, 15, 16, 17 – додекахидро – 1H – циклопентафенантрен – 3 – ол. В основата на въглеродния му скелет стои циклопентанперхидрофенантреновото ядро. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Холестеролът е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в човешкия и животинския организъм. |
Холестеролът е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в човешкия и животинския организъм. |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
и още десетки метаболитно активни вещества, жизнено необходими за нормалната обмяна. |
и още десетки метаболитно активни вещества, жизнено необходими за нормалната обмяна. |
||
=== Метаболизъм на холестерола в човешкия организъм === |
|||
⚫ | Човешкият организъм може да си синтезира до 80% от холестерола, който му е необходим. Нормалната синтеза е около 10 mg холестерол дневно за 1 kg телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб. Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Low Density Lipoproteins – Cholesterol, LDL-C, наричан от неспециалистите „лош холестерол“). LDL-C разнасят холестерола до всички клетки и тъкани на човешкото тяло – те много се нуждаят от него. |
||
⚫ | При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува печално известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (High Density Lipoproteins – Cholesterol, HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. Неспециалистите наричат HDL-C „добър холестерол“, но това название е твърде условно. HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове. |
||
⚫ | Човешкият организъм може да си синтезира до 80% от холестерола, който му е необходим. Нормалната синтеза е около 10 mg холестерол дневно за 1 kg телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб. Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Low Density Lipoproteins – Cholesterol, |
||
⚫ | Трайното повишаване на нивото на холестерола в кръвта се нарича хиперхолестеролемия. Това е болестно състояние от групата на дислипидемиите. Важно е да се разбира, че здравият организъм може да изхвърли излишните количества холестерол, приет с храната. Холестеролът, сам по себе си, не може да предизвика заболяване. Хиперхолестеролемията не е болест, а признак на някои болести на обмяната на веществата. |
||
⚫ | При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува печално известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (High Density Lipoproteins – Cholesterol, |
||
⚫ | Трайното повишаване на нивото на холестерола в кръвта се нарича |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Нормалното съдържание на общ холестерол в човешката кръв е около 3,36 – 7,76 mmol/L (около 1,3 – 3 g/L). Здрав възрастен човек има около 5 литра кръв и 6,5 – 15 грама холестерол в нея. В целия човешки организъм се съдържат около 250 грама холестерол. |
Нормалното съдържание на общ холестерол в човешката кръв е около 3,36 – 7,76 mmol/L (около 1,3 – 3 g/L). Здрав възрастен човек има около 5 литра кръв и 6,5 – 15 грама холестерол в нея. В целия човешки организъм се съдържат около 250 грама холестерол. |
||
Когато съотношението <math>\frac{LDL-C}{HDL-C}< 4</math>, холестеролът не може да се отложи по стените на кръвоносните съдове. |
Когато съотношението <math>\frac{LDL-C}{HDL-C}< 4</math>, холестеролът не може да се отложи по стените на кръвоносните съдове. |
||
{| |
{| class="wikitable col-2-center col-3-center col-4-center" |
||
|+ |
|+ Съдържание на холестерол в кръвния серум, mmol/l <ref>Станкушева, Т., Н. Дончева, М. Керековска, А. Гудев, ''Практически подходи при лечението на дислипидемиите''. София, „Знание“ ООД, 1995</ref> |
||
|----- |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
|- |
|- |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
|- |
|- |
||
⚫ | |||
| LDL-C || <div class="center">< 4,0</div> || <div class="center">4 - 5,0</div> || <div class="center">> 5,0</div> |
|||
|- |
|- |
||
| |
| LDL-C || < 4 || 4 - 5 || > 5 |
||
|- |
|- |
||
| |
| HDL-C || > 1 || 1 – 0,9 || < 0,9 |
||
|- |
|- |
||
| LDL-C/HDL-C || < 4 || 4 - 5 || > 5 |
|||
|} |
|} |
||
== Хранене и холестерол == |
|||
Холестеролът се съдържа основно в хранителните продукти от животински произход. |
Холестеролът се съдържа основно в хранителните продукти от животински произход. |
||
{| class="wikitable col-2-center col-4-center" |
|||
{| border="1" style="float:left;" |
|||
|+ |
|+ СЪДЪРЖАНИЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛ В НЯКОИ ХРАНИ, mg/100 g<ref>Веселка Дулева, 2007</ref> |
||
| |
|- |
||
! style="background:#fff68f;" | Хранителен продукт |
! style="background:#fff68f;" | Хранителен продукт |
||
! style="background:#fff68f;" | Холестерол |
! style="background:#fff68f;" | Холестерол |
||
! style="background:#fff68f;" | Хранителен продукт |
! style="background:#fff68f;" | Хранителен продукт |
||
! style="background:#fff68f;" | Холестерол |
! style="background:#fff68f;" | Холестерол |
||
|----- |
|||
| Прясно мляко 2% || <div class="center">6,7</div> || Телешко месо (шол) || <div class="center">71,0</div> |
|||
|- |
|- |
||
| Прясно мляко |
| Прясно мляко 2% || 6,7 || Телешко месо (шол) || 71 |
||
|- |
|- |
||
| |
| Прясно мляко 3% || 10 || Пиле, бяло месо (без кожа) || 43 |
||
|- |
|- |
||
| Кисело мляко |
| Кисело мляко 2% || 6 || Пиле, бяло месо (с кожа) || 67 |
||
|- |
|- |
||
| Кисело мляко 3% || 12 || Варена наденица || 65 |
|||
⚫ | |||
|- |
|- |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
|- |
|- |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
|- |
|- |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
|- |
|- |
||
⚫ | |||
|} |
|} |
||
Препоръчителният прием на холестерол с храната е |
Препоръчителният прием на холестерол с храната е до 300 mg (0,3 g) дневно.<ref>Наредба № 23 от 19 юли 2005 г. на Министерството на здравеопазването за физиологичните норми за хранене на населението</ref> |
||
Хидрогенираните мазнини съдържат високи нива наситени и транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини увеличават размерите и намаляват плътността на LDL-C, което значително повишава риска от освобождаване на холестерола в кръвоносните съдове. Транс-мастните киселини блокират мембранните клетъчни рецептори за LDL-C, възпрепятстват неговото влизане в клетките и значително повишават риска за отлагане на холестерол по стените на кръвоносните съдове. Доказано е, че транс-мастните киселини значително повишават риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания и диабет тип II. |
Хидрогенираните мазнини съдържат високи нива наситени и транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини увеличават размерите и намаляват плътността на LDL-C, което значително повишава риска от освобождаване на холестерола в кръвоносните съдове. Транс-мастните киселини блокират мембранните клетъчни рецептори за LDL-C, възпрепятстват неговото влизане в клетките и значително повишават риска за отлагане на холестерол по стените на кръвоносните съдове. Доказано е, че транс-мастните киселини значително повишават риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания и диабет тип II. |
||
Естествените растителни (олио, зехтин) и животински (краве масло, говежда и овча [[лой]], свинска мас) мазнини почти |
{{източник|Естествените растителни (олио, зехтин) и животински (краве масло, говежда и овча [[лой]], свинска мас) мазнини почти не съдържат транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини в природните мазнини са балансирани с късоверижни и ненаситени такива в съотношения, които са полезни за човешкото здраве.|2019|07|10}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
|||
[[Категория:Стероиди]] |
[[Категория:Стероиди]] |
Версия от 19:29, 10 юли 2019
Холестеролът (наричан някога холестерин) е стерол (комбинация между стероид и алкохол) и липид, съдържащ се в клетъчните мембрани на всички тъкани на човешкото тяло и транспортиран в кръвната плазма на всички животни. Минимални количества холестерол се съдържат и в мембраните при растенията. Холестеролът е бяло мазно вещество, неразтворимо във вода и разтворимо в повечето органични разтворители. Промишлено холестеролът се получава от говежди гръбначен мозък или от ланолин.
Името на холестерола идва от гръцкото chole- (жлъчка) и stereos (твърд) и химическата наставка „-ол“ за алкохол. Това вещество е идентифицирано за пръв път в жлъчни камъни през 1769 година от французина Франсоа дьо ла Сал. Но тъй като той не публикува труда си, друг французин му дава името си. Мишел Йожен Шеврьол (1786 – 1889) е роден в семейство на хирурзи и става един от най-известните и изтъкнати учени на 19 век.
Като професор по химия в Париж, Шеврьол прави задълбочени изследвания на сапуна. В резултат на проучванията му се раждат много научни статии, които водят началото си от 1813 година, а кулминацията им е забележителният му труд върху животинските мазнини „Изследвания върху мазнините с животински произход“, публикуван през 1823 година. В тази публикация за първи път се появява думата холестерол.
Химична структура и наименование
Молекулната маса на холестерола е 386,65. Неговото наименование по номенклатурата на IUPAC e: (3S, 8S, 9S, 10R, 13R, 14S, 17R) – 10, 13 – диметил – 17 – [(2R) – 6 – метилхептан – 2 – ил] – 2, 3, 4, 7, 8, 9, 11, 12, 14, 15, 16, 17 – додекахидро – 1H – циклопентафенантрен – 3 – ол. В основата на въглеродния му скелет стои циклопентанперхидрофенантреновото ядро.
Биологични функции на холестерола
Холестеролът е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в човешкия и животинския организъм.
Той е необходим за синтеза на:
- хормоните на кората на надбъбречната жлеза – кортизон, кортикостерон, алдостерон
- мъжките полови хормони – тестостерон, андростерон
- женските полови хормони – естрон, естриол, естрадиол, прогестерон
- витамин D
- жлъчните киселини
и още десетки метаболитно активни вещества, жизнено необходими за нормалната обмяна.
Метаболизъм на холестерола в човешкия организъм
Човешкият организъм може да си синтезира до 80% от холестерола, който му е необходим. Нормалната синтеза е около 10 mg холестерол дневно за 1 kg телесна маса. Новосинтезираният холестерол, както и приетият с храната, постъпват в черния дроб. Там холестеролът се свързва със специални транспортни белтъци в липопротеидни комплекси с ниска плътност (Low Density Lipoproteins – Cholesterol, LDL-C, наричан от неспециалистите „лош холестерол“). LDL-C разнасят холестерола до всички клетки и тъкани на човешкото тяло – те много се нуждаят от него.
При някои обменни нарушения холестеролът от LDL-C не може да се усвои от клетките или се освобождава от липопротеидния комплекс твърде рано. Тогава холестеролът се отлага по стените на кръвоносните съдове, където образува печално известните атеросклеротични плаки. В началните стадии тези натрупвания са обратими. В кръвта има специална белтъчна защитна система, която свързва натрупания по стените на кръвоносните съдове холестерол в липопротеиди с висока плътност (High Density Lipoproteins – Cholesterol, HDL-C). HDL-C отнася холестерола обратно в черния дроб. Неспециалистите наричат HDL-C „добър холестерол“, но това название е твърде условно. HDL-C се образува само при излишно високи нива на свободен холестерол в кръвта или по стените на кръвоносните съдове.
Трайното повишаване на нивото на холестерола в кръвта се нарича хиперхолестеролемия. Това е болестно състояние от групата на дислипидемиите. Важно е да се разбира, че здравият организъм може да изхвърли излишните количества холестерол, приет с храната. Холестеролът, сам по себе си, не може да предизвика заболяване. Хиперхолестеролемията не е болест, а признак на някои болести на обмяната на веществата.
Нормални стойности на холестерола
Нормалното съдържание на общ холестерол в човешката кръв е около 3,36 – 7,76 mmol/L (около 1,3 – 3 g/L). Здрав възрастен човек има около 5 литра кръв и 6,5 – 15 грама холестерол в нея. В целия човешки организъм се съдържат около 250 грама холестерол.
Когато съотношението , холестеролът не може да се отложи по стените на кръвоносните съдове.
Показател | Желателно | Гранично | Болестно |
---|---|---|---|
Общ холестерол | < 5,2 | 5,2 – 6,5 | > 6,5 |
LDL-C | < 4 | 4 - 5 | > 5 |
HDL-C | > 1 | 1 – 0,9 | < 0,9 |
LDL-C/HDL-C | < 4 | 4 - 5 | > 5 |
Хранене и холестерол
Холестеролът се съдържа основно в хранителните продукти от животински произход.
Хранителен продукт | Холестерол | Хранителен продукт | Холестерол |
---|---|---|---|
Прясно мляко 2% | 6,7 | Телешко месо (шол) | 71 |
Прясно мляко 3% | 10 | Пиле, бяло месо (без кожа) | 43 |
Кисело мляко 2% | 6 | Пиле, бяло месо (с кожа) | 67 |
Кисело мляко 3% | 12 | Варена наденица | 65 |
Обезмаслена извара | 5 | Шпеков салам | 79 |
Краве сирене | 70 | Бяла риба (речна) | 46 |
Кашкавал „Витоша“ | 100 | Скумрия | 55 |
Свинско филе (без кост) | 65 | Краве масло | 230 |
Препоръчителният прием на холестерол с храната е до 300 mg (0,3 g) дневно.[3]
Хидрогенираните мазнини съдържат високи нива наситени и транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини увеличават размерите и намаляват плътността на LDL-C, което значително повишава риска от освобождаване на холестерола в кръвоносните съдове. Транс-мастните киселини блокират мембранните клетъчни рецептори за LDL-C, възпрепятстват неговото влизане в клетките и значително повишават риска за отлагане на холестерол по стените на кръвоносните съдове. Доказано е, че транс-мастните киселини значително повишават риска от възникване на сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания и диабет тип II.
Естествените растителни (олио, зехтин) и животински (краве масло, говежда и овча лой, свинска мас) мазнини почти не съдържат транс-мастни киселини. Наситените мастни киселини в природните мазнини са балансирани с късоверижни и ненаситени такива в съотношения, които са полезни за човешкото здраве.[източник? (Поискан преди 1750 дни)]