Йордан Тренков: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Възпитаници на Загребския университет, ползвайки HotCat |
|||
Ред 52: | Ред 52: | ||
[[Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“]] |
[[Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“]] |
||
[[Категория:Български имигранти от Македония в Русе]] |
[[Категория:Български имигранти от Македония в Русе]] |
||
[[Категория:Възпитаници на Загребския университет]] |
Версия от 09:11, 15 юли 2019
Йордан Тренков | |
български революционер | |
Стефанка и Йордан Тренкови на сватбата им. Фото Б. М. Бояджиян, Шумен | |
Роден |
8 септември 1880 г.
|
---|---|
Починал | 6 декември 1960 г.
|
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Награди | За гражданска заслуга |
Семейство | |
Деца | Христо Тренков |
Йордан Тренков в Общомедия |
Йордан Христов Тренков с псевдоним Иван[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Роден е в 1880 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Петър Тренков. В 1898 година завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] От 1899 до 1903 година учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.[3]
В 1903 година е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство.[4][5] През юни 1903 година е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си[6] и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев.[7] В Прилеп е в конфликт с Петър Мърмев, Никола Биолчев, Андон Димитров и други[8].
През 1905 – 1906 година е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.[9]
В 1908 година завършва история в Загребския университет.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.[11] През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.[12]
През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.[13]
Синът му Христо Тренков (1912 – 1971) е виден български библиограф.[14]
-
Грамота за връчване на сребърния кръст с мечове на ордена „Свети Александър“ от цар Фердинанд I, 26 септември 1913 г.
-
Грамота за връчване на войнишкия кръст IV степен на ордена „За храброст“ от цар Фердинанд I, 26 септември 1913 г.
-
Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение, 1914 г.
-
Грамота за връчване на кавалерския кръст с корона на ордена „За гражданска заслуга“ от цар Борис III, 3 октомври 1938 г.
-
Грамота от премиера и министър на народното просвещение Богдан Филов, септември 1940 г.
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 44.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 95.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 70-71.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 239.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 320.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.
- ↑ Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59 - 60.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
- ↑ Институт за военна история при ГЩ на БНА – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“ (сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 64 (Георги Язаров – „Участие на населението от кюстендилския край в Балканската война“)
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, 2 издание, София, 2011, стр. 326.
- ↑ Парцел 15 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
- Български революционери от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Родени в Прилеп
- Тринадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Дейци на ВМОК
- Македоно-одрински опълченци
- Дейци на Българското тайно революционно братство
- Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония
- Починали в Русе
- Носители на орден „За гражданска заслуга“
- Български имигранти от Македония в Русе
- Възпитаници на Загребския университет