Маслина Грънчарова: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
[[Категория:Български общественици от Македония]] |
[[Категория:Български общественици от Македония]] |
||
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Родени в Загоричани]] |
||
[[Категория:Починали в Криводол]] |
[[Категория:Починали в Криводол]] |
||
[[Категория:Български учители]] |
[[Категория:Български учители]] |
||
Версия от 16:02, 17 юли 2019
| Маслина Грънчарова | |
| българска революционерка | |
 | |
| Родена |
1874 г.
|
|---|---|
| Починала | 1958 г.
|
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Маслина Грънчарова-Иванова е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя. Завършва българската девическа гимназия в Солун и започва да преподава в българското училище в Димотика, където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в Суровичево и Зелениче и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от Дъмбени, а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с Гоце Делчев в Загоричани. Арестувана е от турската власт и е заточена в Корча заедно с Манол Розов, Лазар Поптрайков и Павел Христов. След като излиза от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и влиза в превзетото село Невеска. През август 1903 година е повторно арестувана, но след това е амнистирана. След Балканската война емигрира в България. Преподава в село Пастух.
През 1928 г. на втория редовен конгрес на Македонския женски съюз влиза в ръководното тяло на организацията като сътрудничка.[1]
Умира през 1958 година.[2] Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:
| „ | От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...[3] | “ |
Бележки
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени IV: Освободителната борба 1924 - 1934 г. (продължение). Indianopolis, USA, Western Newspaper Publishing, 1973. с. 434.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 401. (на македонска литературна норма)
- ↑ Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
