Голак (планина): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония (4) редактирано с AWB
Ред 4: Ред 4:
| изглед =
| изглед =
| изглед-описание =
| изглед-описание =
| карта = Република Македония
| карта = Северна Македония
| местоположение = {{Република Македония}}
| местоположение = {{Северна Македония}}
| част-от =
| част-от =
| връх = [[Чавка (връх)|Чавка]]
| връх = [[Чавка (връх)|Чавка]]
Ред 18: Ред 18:
}}
}}


'''Голак''' е планина в [[Република Македония]]. Простира се между [[Делчевска котловина|Делчевската котловина]] на изток и [[Кочанска котловина|Кочанската котловина]] на запад. Разпростира се в посока север-юг.<ref>Marković, Jovan Đ (1968). „Fizička geografija Jugoslavije“ (2 издание). Naučna knjiga.</ref> Площта на Голак е 12 800 ha. Най-високата точка е връх [[Чавка (връх)|Чавка]] (1538 m).<ref>Македонска енциклопедиjа, т. 1. Македонска академиjа на науките и уметностите. Скопие, 2009. с. 371. ISBN 978-608-203-023-4</ref><ref>Geografsko društvo na SR Makedonija (1989). „Geografski razgledi“ (27-30 издание). Skopje: Društvo.</ref>
'''Голак''' е планина в [[Северна Македония]]. Простира се между [[Делчевска котловина|Делчевската котловина]] на изток и [[Кочанска котловина|Кочанската котловина]] на запад. Разпростира се в посока север-юг.<ref>Marković, Jovan Đ (1968). „Fizička geografija Jugoslavije“ (2 издание). Naučna knjiga.</ref> Площта на Голак е 12 800 ha. Най-високата точка е връх [[Чавка (връх)|Чавка]] (1538 m).<ref>Македонска енциклопедиjа, т. 1. Македонска академиjа на науките и уметностите. Скопие, 2009. с. 371. ISBN 978-608-203-023-4</ref><ref>Geografsko društvo na SR Makedonija (1989). „Geografski razgledi“ (27-30 издание). Skopje: Društvo.</ref>


В планината има много ендемични видове. Срещат се дива свиня, сърна, див заек, черен орел, ярбица и бухал. На върха е манастирът „Свети Пантелеймон“,<ref name="Пијанец-Малеш 6">{{cite book |title= Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки! |last= Илиевска-Арсова|first=Весна |authorlink= |coauthors= |year= 2011 |publisher= Центар за развој на Источен плански регион|location=Штип |isbn=978-608-65253-0-9 |pages=6 |url= http://star.pehcevo.gov.mk/images/stories/sliki1/pijanec%20i%20males.pdf.pdf |accessdate=14 юни 2017}}</ref> край който от 1994 година на 8 срещ 9 август (денят на Свети Пантелеймон) всяка година се провежда фестивалът [[Голашки фолклорни срещи]]. В планината има много вили, както и детска почивна станция.<ref name="Пијанец-Малеш 7">{{cite book |title= Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки! |last= Илиевска-Арсова|first=Весна |authorlink= |coauthors= |year= 2011 |publisher= Центар за развој на Источен плански регион|location=Штип |isbn=978-608-65253-0-9 |pages=7 |url= http://star.pehcevo.gov.mk/images/stories/sliki1/pijanec%20i%20males.pdf.pdf |accessdate=14 юни 2017}}</ref>
В планината има много ендемични видове. Срещат се дива свиня, сърна, див заек, черен орел, ярбица и бухал. На върха е манастирът „Свети Пантелеймон“,<ref name="Пијанец-Малеш 6">{{cite book |title= Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки! |last= Илиевска-Арсова|first=Весна |authorlink= |coauthors= |year= 2011 |publisher= Центар за развој на Источен плански регион|location=Штип |isbn=978-608-65253-0-9 |pages=6 |url= http://star.pehcevo.gov.mk/images/stories/sliki1/pijanec%20i%20males.pdf.pdf |accessdate=14 юни 2017}}</ref> край който от 1994 година на 8 срещ 9 август (денят на Свети Пантелеймон) всяка година се провежда фестивалът [[Голашки фолклорни срещи]]. В планината има много вили, както и детска почивна станция.<ref name="Пијанец-Малеш 7">{{cite book |title= Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки! |last= Илиевска-Арсова|first=Весна |authorlink= |coauthors= |year= 2011 |publisher= Центар за развој на Источен плански регион|location=Штип |isbn=978-608-65253-0-9 |pages=7 |url= http://star.pehcevo.gov.mk/images/stories/sliki1/pijanec%20i%20males.pdf.pdf |accessdate=14 юни 2017}}</ref>
Ред 26: Ред 26:


{{Портал|Македония}}
{{Портал|Македония}}
{{Република Македония-мъниче}}
{{Северна Македония-мъниче}}


[[Категория:Планини в Северна Македония]]
[[Категория:Планини в Северна Македония]]

Версия от 14:44, 18 юли 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Голак.
Голак
41.9071° с. ш. 22.7334° и. д.
Местоположение на картата на Северна Македония
Общи данни
Местоположение Северна Македония
Най-висок връхЧавка
Надм. височина1538 m

Голак е планина в Северна Македония. Простира се между Делчевската котловина на изток и Кочанската котловина на запад. Разпростира се в посока север-юг.[1] Площта на Голак е 12 800 ha. Най-високата точка е връх Чавка (1538 m).[2][3]

В планината има много ендемични видове. Срещат се дива свиня, сърна, див заек, черен орел, ярбица и бухал. На върха е манастирът „Свети Пантелеймон“,[4] край който от 1994 година на 8 срещ 9 август (денят на Свети Пантелеймон) всяка година се провежда фестивалът Голашки фолклорни срещи. В планината има много вили, както и детска почивна станция.[5]

Бележки

  1. ↑ Marković, Jovan Đ (1968). „Fizička geografija Jugoslavije“ (2 издание). Naučna knjiga.
  2. ↑ Македонска енциклопедиjа, т. 1. Македонска академиjа на науките и уметностите. Скопие, 2009. с. 371. ISBN 978-608-203-023-4
  3. ↑ Geografsko društvo na SR Makedonija (1989). „Geografski razgledi“ (27-30 издание). Skopje: Društvo.
  4. ↑ Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 6. Посетен на 14 юни 2017.
  5. ↑ Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 7. Посетен на 14 юни 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Шаблон:Северна Македония-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Голак_(планина)&oldid=9550209“.