Ктезифон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м +изт
Ред 2: Ред 2:
'''Ктезифон'''<ref>Хронологична енциклопедия на света, том VI, Велико Търново, стр. 465 – Византия и Изтокът – Сасанидска Персия, ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991</ref> или '''Ктесифон''' е един от най-големите градове в древна [[Месопотамия]], съществувал от V век пр. Хр. до VIII—IX век сл. Хр. Бил е столица на [[Партско царство|Партското царство]] и държавата на [[Сасаниди]]те. В периода [[570]] – [[637]] г. е смятан за най-големия град в света, наред с [[Константинопол]] и Чанан ([[Сиан]], Китай).
'''Ктезифон'''<ref>Хронологична енциклопедия на света, том VI, Велико Търново, стр. 465 – Византия и Изтокът – Сасанидска Персия, ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991</ref> или '''Ктесифон''' е един от най-големите градове в древна [[Месопотамия]], съществувал от V век пр. Хр. до VIII—IX век сл. Хр. Бил е столица на [[Партско царство|Партското царство]] и държавата на [[Сасаниди]]те. В периода [[570]] – [[637]] г. е смятан за най-големия град в света, наред с [[Константинопол]] и Чанан ([[Сиан]], Китай).


Градът е бил разположен на около 32 км от [[Багдад]] по течението на река [[Тигър (река)]], като е заемал площ от 30 км².
Градът е бил разположен на около 32 км от [[Багдад]] по течението на река [[Тигър (река)|Тигър]], като е заемал площ от 30 км².


== История ==
== История ==
За първи път Ктесифон се споменава в [[Книга на Ездра]] в [[Стар завет|Стария завет]] във връзка със събития, случили се при цар [[Артаксеркс I]] (465 пр. Хр.—424 пр. Хр.). През 305 г. пр. Хр. на другия бряг на Тигър възниква гръцкият град [[Селевкия]], като двата града често са обединявани под названието Селевкия-Ктесифон.
За първи път Ктесифон се споменава в [[Книга на Ездра]] в [[Стар завет|Стария завет]] във връзка със събития, случили се при цар [[Артаксеркс I]] (465 пр. Хр.—424 пр. Хр.). През 305 г. пр. Хр. на другия бряг на Тигър възниква гръцкият град [[Селевкия]], като двата града често са обединявани под названието Селевкия-Ктесифон.


През 144 г. пр. Хр. [[Митридат I (Партия)|Митридат I Партски]] завоюва Месопотамия и пренася столицата на Партия в [[Екбатана]], а в Ктесифон основава зимна резиденция. По-късно Ктесифон става столица и един от най-важните градове на Партската държава, с което се превръща в мишена на нападенията на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[116]] година е превзет от [[Марк Улпий Траян]], но още на следващата година е върнат на Партия. През [[164]] г. пълководецът Авидий Касий отново завзема града, но го напуска след подписването на мирен договор. През [[197]] г. [[Септимий Север]] разорява Ктесифон и продава около 100 000 негови жители в робство.
През 144 г. пр. Хр. [[Митридат I (Партия)|Митридат I Партски]] завоюва Месопотамия и пренася столицата на Партия в [[Екбатана]], а в Ктесифон построява зимна резиденция. По-късно Ктесифон става столица и един от най-важните градове на Партската държава, с което се превръща в мишена на нападенията на [[Римска империя|Римската империя]]. През [[116]] година е превзет от [[Марк Улпий Траян]], но още на следващата година е върнат на Партия. През [[164]] г. пълководецът Авидий Касий отново завзема града, но го напуска след подписването на мирен договор. През [[197]] г. [[Септимий Север]] разорява Ктесифон и продава около 100 000 негови жители в [[робство]].


През III в. сл. Хр. Ктесифон влиза в персийската държава на Сасанидите и в него се основава резиденция на [[Асирийска източна църква|Асирийската източна църква]].
През III век Ктесифон влиза в персийската държава на [[Сасаниди]]те и в него се основава резиденция на [[Асирийска източна църква|Асирийската източна църква]].


През [[363]] г. край Ктесифон загива римският император [[Флавий Клавдий Юлиан|Юлиан]]. През [[627]] г. [[Византия|византийският]] император [[Ираклий]] обсажда града и отстъпва едва след съгласието на Персия да приеме неговите условия за мир. През [[637]] Ктесифон е завзет от арабите. Въпреки че населението не пострадва от самото завладяване, значението на града намалява, особено в резултат от основаването на [[Багдад]] през VIII век.
През [[363]] г. край Ктесифон загива римският император [[Флавий Клавдий Юлиан|Юлиан]]. През [[627]] г. [[Византия|византийският]] император [[Ираклий]] обсажда града и отстъпва едва след съгласието на Персия да приеме неговите условия за мир. През [[637]] г. Ктесифон е завзет от арабите при [[Мюсюлманско завоюване на Персия|мюсюлманското завоюване на Персия]]. Въпреки че населението не пострадва от самото завладяване, значението на града намалява, особено след основаването на [[Багдад]] през VIII век. Към 763 г. градът е в руини, които са използвани като кариери за строителен материал<ref name="brit_Ctes">{{Цитат уеб | заглавие = Ctesiphon | автор = | труд = [[Енциклопедия Британика]] | дата = 24 февруари 2016| достъп_дата = 19 юли 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/place/Ctesiphon-ancient-city-Iraq | език = en | цитат = }}</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 12:22, 19 юли 2019

Ктезифон[1] или Ктесифон е един от най-големите градове в древна Месопотамия, съществувал от V век пр. Хр. до VIII—IX век сл. Хр. Бил е столица на Партското царство и държавата на Сасанидите. В периода 570 – 637 г. е смятан за най-големия град в света, наред с Константинопол и Чанан (Сиан, Китай).

Градът е бил разположен на около 32 км от Багдад по течението на река Тигър, като е заемал площ от 30 км².

История

За първи път Ктесифон се споменава в Книга на Ездра в Стария завет във връзка със събития, случили се при цар Артаксеркс I (465 пр. Хр.—424 пр. Хр.). През 305 г. пр. Хр. на другия бряг на Тигър възниква гръцкият град Селевкия, като двата града често са обединявани под названието Селевкия-Ктесифон.

През 144 г. пр. Хр. Митридат I Партски завоюва Месопотамия и пренася столицата на Партия в Екбатана, а в Ктесифон построява зимна резиденция. По-късно Ктесифон става столица и един от най-важните градове на Партската държава, с което се превръща в мишена на нападенията на Римската империя. През 116 година е превзет от Марк Улпий Траян, но още на следващата година е върнат на Партия. През 164 г. пълководецът Авидий Касий отново завзема града, но го напуска след подписването на мирен договор. През 197 г. Септимий Север разорява Ктесифон и продава около 100 000 негови жители в робство.

През III век Ктесифон влиза в персийската държава на Сасанидите и в него се основава резиденция на Асирийската източна църква.

През 363 г. край Ктесифон загива римският император Юлиан. През 627 г. византийският император Ираклий обсажда града и отстъпва едва след съгласието на Персия да приеме неговите условия за мир. През 637 г. Ктесифон е завзет от арабите при мюсюлманското завоюване на Персия. Въпреки че населението не пострадва от самото завладяване, значението на града намалява, особено след основаването на Багдад през VIII век. Към 763 г. градът е в руини, които са използвани като кариери за строителен материал[2]

Източници

  1. Хронологична енциклопедия на света, том VI, Велико Търново, стр. 465 – Византия и Изтокът – Сасанидска Персия, ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991
  2. Ctesiphon // Енциклопедия Британика. 24 февруари 2016. Посетен на 19 юли 2019. (на английски)