Рашко Младенов

Рашко Младенов
По време на откриването на XXI Международен София Филм Фест, 9 март 2017 г.
Роден	Рашко Любомиров Младенов 8 февруари 1947 г. София, Народна Република България
Активност	1972 –
Родители	Любомир Т. Младенов
Брачен партньор	Маргарита Младенова (разведени) Милена Младенова
Деца	3
Уебсайт	Страница в IMDb
Рашко Младенов в Общомедия

Рашко Любомиров Младенов е български театрален и филмов актьор. През 2017 г. е назначен за министър на културата в служебното правителство.

Биография

Роден е на 6 февруари 1947 г. Негов баща е актьорът Любомир Т. Младенов.

През 1972 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и започва кариерата си по разпределение в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1972 – 1975).

По-късно постъпва в трупата на Театър „София“ (1975), играл е и в Младежки театър „Николай Бинев“ и Народен театър „Иван Вазов“.

Стената на славата пред Театър 199 - пано с отпечатъци, послание и шарж на Рашко Младенов.

Между 1997 и средата на 2006 г. е директор на Сатиричния театър, когато бива сменен след редовен конкурс, обявен от Министерството на културата.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Освен в театъра, Младенов има роли в киното: сериалите „Хора и богове“ (1979), „Фалшификаторът от Черния кос“ (1983), „Цветовете на изгрева“ (1987) и филми като „Игра на любов“ (1980) и „Маргарит и Маргарита“ (1989),

Член на САБ (1972).

Написал е музиката към пиесата „С любовта шега не бива“ на Алфред дьо Мюсе (Русе, 1975).

Бил е съпруг на режисьорката Маргарита Младенова, но се развеждат. В момента Рашко Младенов е женен за Милена Младенова.

Театрални роли

• „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски) – Разколников
• „Януари“ (Йордан Радичков) – пощенският раздавач
• „Зимна приказка“ (Уйлям Шекспир) – Флоризел
• „Неодачници“

ТВ Театър

• „Коловоз“ (1989) (Владимир Арро) – Пиромов
• „Километри“ (1989) (Кева Апостолова)
• „Реабилитация“ (1988) (Евгений Тодоров)
• „Излишни неща от личния живот“ (1985) (Сергей Коковкин)
• „Съдията и жълтата роза“ (1984) (Георги Данаилов)
• „Последният дуел“ (1984) (Мар Байджиев)
• „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
• „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
• „Истината! Само истината!“ (1980) (Даниел Ал)
• „Третото поколение“ (1978) (Николай Мирошниченко)
• „Големият разговор“ (Герман Балуев и Александър Герман) (1978)

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Роля
1990	Музикален момент
1990	Племенникът – чужденец
1989	Стъпки в снега
1989	Маргарит и Маргарита		хореографът Юлианчо
1987	Цветовете на изгрева	3	Александър Корфунозов – „Сашо Кофуна“, шеф на престъпна група
1985	Константин Философ	2	философът Фотий
1984	Пътят на музикантите		кларинетист
1983	Голямата игра – (Большая игра), (СССР / България)	6
1983	Фалшификаторът от „Черния кос“	3	лейтенант Николай Иванов, следовател
1983	Константин Философ	6	философът Фотий
1981	Леталото		поп Горчо
1980	Игра на любов		Боби
1979	Снимки за спомен		Станимир
1979	Хора и богове	3	Валерий Горбачески, учен от Института по физика
1978	Компарсита		журналистът Хинов
1977	Слънчев удар		Балчев
1976	Етюд за лява ръка		Гаврил Стоилов
1975	Виза за океана		четвърти механик
1974	На чисто		Иван
1972	Момчето си отива		съученик на Ран
1971 – 1972	Това спокойно всекидневие	3

Външни препратки

• ((en)) Рашко Младенов в Internet Movie Database
• ((ru)) Рашко Младенов в КиноПоиск
• Рашко Младенов: „Един виц трябва да се изиграе, както трябва“, в-к „Сега“, 17 април 2004
• Рашко Младенов: „Сатирата е държава в държавата“ (интервю), в-к „Стандарт“, 28 декември 2003