Варненски халколитен некропол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
Ред 30: Ред 30:
'''1972 - 1975'''
'''1972 - 1975'''


До края на археологическия сезон на 1975 година са разкопани 150 кв.м. площ и са разкрити общо шестдесет гроба. Разкрити са пет символични гроба (кенотафи) с наличието на златни халки, кремъчно оръдие и керамични съдове, както и един меден предмет.<ref>АОР през 1975 - НАК XXI Преслав, Смолян, 1976</ref>
До края на археологическия сезон на 1975 година са разкопани 150 кв.м. площ и са разкрити общо шестдесет гроба. Разкрити са пет символични гроба ([[кенотаф]]и) с наличието на златни халки, кремъчно оръдие и керамични съдове, както и един меден предмет.<ref>АОР през 1975 - НАК XXI Преслав, Смолян, 1976</ref>


== Стратиграфия ==
== Стратиграфия ==

Версия от 15:43, 25 юли 2019

Варненски халколитен некропол
Експозиция на откритите предмети в гроб №43
Експозиция на откритите предмети в гроб №43
Местоположение
43.2131° с. ш. 27.8644° и. д.
Варненски халколитен некропол
Местоположение в България Област Варна
Страна България
ОбластОбласт Варна
Археология
ВидНекропол
Период4400 – 4100 г. пр. Хр.
КултураКултура Варна
ЕпохаХалколит
Варненски халколитен некропол в Общомедия
Накити и други предмети от Варненския халколитен некропол

Варненският халколитен некропол е открит през 1972 г. в района на Варненското езеро и е датиран в края на V – началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от „Варненското злато“ е най-старото технологично обработено злато в Европа и света, причислявано към т. нар. Култура Варна (4400 – 4100 г. пр. Хр.).

При прокопаване на канал в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 m² са разкрити 294 гроба от халколита (енеолита), някои от които се оказват от изключително значение за българската археология. Некрополът е разкопаван от археолога Иван Иванов в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт кара много български учени да изкажат предположението, че в Халколита, когато е налице усвояване на металообработването, на Балканите вече се появяват наченки на държавно образувание и поява царската институция.

Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки (скелет), а в другия – отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „кенотафи“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.

Археологическо проучване

Археологическите разкопки започват през декември 1972 г. под номиналното ръководство на М. Лазаров, а след няколко години от Иван Иванов, който до края на проучването е самостоятелен ръководител на проучването на обекта. Разкопките продължават почти без прекъсване през 1972–1978 г.,след това през 1980–1986 г., а последното проучване е извършено през 1991 г., след което работата е преустановена поради липса на средства.

Първите разкопки на обекта са реализирани от Иванов, при трудни условия, защото археологът работи изключително сам и целогодишно без прекъсване. Иванов проучва по-голямата част от некропола - разкопава общо 294 гроба и разкрива и документира множество находки, между които златни, медни, глинени, кремъчни, каменни и други предмети, голяма част от които и досега остават уникални за епохата на Халколита. Иванов изработва изключително прецизна писмена, графична и фото документация за обекта.

1972 - 1975

До края на археологическия сезон на 1975 година са разкопани 150 кв.м. площ и са разкрити общо шестдесет гроба. Разкрити са пет символични гроба (кенотафи) с наличието на златни халки, кремъчно оръдие и керамични съдове, както и един меден предмет.[1]

Стратиграфия

Археологическият обект е разположен върху върху полегат скат с югоизточно изложение на незаливна тераса на надморска височина от 12,50 до 20 m. Разстоянието от не кропола до северния бряг на Варненското езеро днес е около 600 m, но трябва да се има предвид, че интензивното отлагане на наноси, както и изкуственото насипване на значителни земни маси по протежение на брега в този участък, са променили съществено естествения ландшафт. Най-горният пласт е хумусен с черно-сив цвят. В междинния пласт са смесени хумусизирана пръст, глина, пясък и дребни варовикови включения. Следващяит пласт е неогенен - необичайно тънък и плитък, поради близкото разположение на морския басейн. Различните му слоеве се дължат на заливания и оттегляния на морската вода.

Гробовете са откривани на различни дълбочини, като разположението им на терена и дълбочината на вкопаване обуславя и намирането им в различни геологически напластявания. Наклонът на терасата, върху която лежи некрополът, е с наклон от около 12° от северозапад на югоизток, гробовете в цялата югоизточна половина достигат и нарушават слоят пясък, като най-източните от тях вкопани от най-ниската част на терена и югоизточната половина пресичат и пясъка и са вкопани в слоя чакъл. Гробовете в северозападната половина са вкопани в слоя глина и не достигат до пясъчния слой.

Продължителната селскостопанска работа на терена и извършеното през 1950-те и 1960-те машинно нивелиране, затруднява реконструкцията на праисторическия релеф. През V хил. пр. Хр. нивото на Черно море е било значително по-ниско и съответно конфигурацията на днешното Варненско езеро напълно различна от праисторическата.[2]

Състоянието, в което са открити повечето гробове, варира от ненарушени, частично нарушени до напълно разрушени. В по-голямата част са констатирани намеси от различно естество, в резултат от които скелетът и/или инвентарът са унищожени в една или друга степен, като повечето от тях са надлежно документирани в полевата документация.

Първоначално се смята, че около 6% от по-ранните погребения са нарушени от по-късни халколитни гробове, вероятно поради липсата при тях на трайни и ясно различими маркери на повърхността. Регистрирани са само два случая на такава интервенция, макар че в полевата документация и в съставения работен каталог на некропола са описани три. Наличните данни, както и наблюденията на Иван Иванов, отразени в полевите дневници обаче дават основание тази бройка да бъде значително увеличена. В повечето случаи застъпващите се гробове са останали под един и същ номер в дневниците и работния каталог, дори когато проучвателят ясно ги е разграничил на терена. В някои гробове с разбъркани кости при лабораторната им обработка, приключила окончателно едва след кончината на Иванов, е установено наличието на останки от повече от един индивид, което също е свидетелство за нарушаване на един гроб от друг.[3]

Кенотафи (Символични погребения)

В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове – тези гробове са интерпретирани като символични погребения.

В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „бумеранг“ или „сърп“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал (ашик). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни апликации във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като главата, шията, гърдите и кръста. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски инсигнии, поради което това погребение се смята за символично царско погребение – още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на цар жрец, който е и магьосник ковач. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.

Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени „маски“ на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на Богинята-майка, или като ритуализация на мит, подобен на познатия от гръцката митология мит за създаването на първата жена Пандора от бога ковач Хефест.

Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) е интерпретирано от някои български учени като участието им в някакъв общ ритуал и общо религиозно вярване, което значително по-късно е дискутирано в научната литература като Хиерогамия - ритуално изиграване на свещен брак между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за брака между първия мъж и първата жена. Изказано е и предположението, че тези тези шест символични гроба са своеобразно "ядро на халколитния некропол" и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване. Това предположение е в рамките на една доста широка научна интерпретация, която не е потвърдена засега по никакъв начин.

Интерпретации

За ролята на ковача можем да черпим сведения, разглеждайки погребения във Варненския некропол и анализирайки древногръцки митове. В погребенията можем да забележим, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че социалният статус на ковача е станал наследствен, също като царският.

Ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях обществото се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях са придобили политически символ. Например златната брадва-чук се превръща в скиптър, който обозначава най-високопоставения човек в обществото. Това говори, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.

Ковачът заема специфично място в пантеона. Той познава както природните, така и космическите сили. Познавайки ги, той може да възпроизвежда космическия модел. Като пример може да се даде златният щит, изкован от бога-ковач Хефест. Всъщност, той е художествен образ на космическия модел – в концентрични кръгове и в различна последователност се разполагат зоните с различната степен на сакралност.

Ковачът създава един непознат досега свят – този на вещите, така той измества функцията на Великата богиня, прародителка, тъй като светът вече не възниква чрез раждане, а чрез правене. За пръв път начело на пантеона застава мъж, а не жена.

Ролята на ковача е определена като културна – именно той научава хората на много културни дейности – земеделие, занаяти, музика, поезия. Като пример може да се даде митът за Прометей, който открадва огъня и го дава на хората. В резултат на това човекът вече се различава от животните, тъй като той вече е способен да преработва храната, да превръща „природното“ в „културно“. Самата дейност на ковача е показна за процеса на трансформация – рудата се превръща в метал, а металът – в предмет (оръжия, украшения). По този начин ролята на ковача се определя като медиатор между двата свята, а именно природа – култура.

Израз на културната дейност на ковача се запазва и в ролята му при създаването на социума. Именно той определя разделянето на обществото по полов признак – преди Хефест да направи жената, обществото е било изцяло мъжко. Тогава се определят и мъжките и женските дейности – за разлика от преденето, шиенето тъкането, ковашкият занаят е изцяло мъжки. Мъжкият занаят е опазван от досег с женското чрез множество забрани, опазван е дори и от женски поглед.

Занаятът на ковача е тясно обвързан със сакралната сфера. Митове разказват, че металите произлизат от други светове (водни, пещерни) и само ковачът има достъп до тях, т.е. той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Знанието как да преминава между двата свята, как да пренася материали от единия в другия свят, е тайната, която той знае. Митологията е обвързана с пространствените отношения, те доказват още веднъж сакралната роля на ковача. Във вертикалната структура на света ковачът винаги заема междинно положение, защото той преминава между двата свята – хвърлянето на Хефест от морето на земята или водата; висенето между двата свята – Кави; умението да лети – Дедал. Ролята на този, който познава пътя между двата свята е голяма, понеже той е преминал трудностите, запознат е с тях, дори често е третиран като Бог (тракийско племе почита падналия Хефест именно като такъв).

В образа на ковача може да се наблюдава известно противоречие. Той притежава качества, които са противоположни едно на друго – мобилност и статика, но и двете са напълно обясними. В древногръцката митология Дедал е представен като странстващ занаятчия, който работи в Крит, Делос, Сицилия. Освен това, качеството динамичност е нужно на ковача, за да преминава през двата свята. Едновременно с това ковачът е представен и като статичен образ – той не напуска своята ковачница. Най-често неподвижността на ковача е представена чрез недъг – той е куц (Хефест, Вьолунд и др.). В случая, физическият недъг е знак за принадлежност към една занаятчийска група – ковашката. Този недъг също така е знак за постоянство, за необратимост на професионалният статус. Още повече – според митовете, работилниците обикновено се намират извън населените места – на остров (отново Хефест и Вьолунд).

Непринадлежността на ковача към нито един от световете е засилено от факта, че той е представян като чужденец. Хефест се озовава при траките, след като е захвърлен от Олимп, Дедал напуска Атина, за да работи в чужди страни, а на Балканите кукерите, които носят маската на ковача, винаги били представяни като цигани, което значи чужди. Така се подсилва образът на изолирания вътре в обществото ковач.

Позицията свой-чужд е засилена от факта, че ковачът обикновено е изгнаник, отритнат от обществото или пренебрегва редица норми. Тази позиция може да се разглежда и в семейно отношение – между ковача и майка му. Хера изхвърля сина си Хефест от Олимп – причината е, че той е куц и грозен. Другото обяснение е, че Хефест е извънбрачно дете, като по този начин той се нарушава нормите още преди да е роден. Така се ражда и митът за раждането на Хефест само от Хера, без намесата на мъж. Този модел е заложен и в преданията на индианците, където занаятчията е сирак, няма родословно дърво.

В семейно отношение ковачът не е по-щастлив и в брака. Пример отново е Хефест – неговата съпруга Афродита му изневерява с Арес; когато Хефест поискал за жена Афродита, тя не му позволила да я обладае. В митовете на Северна Америка всички занаятчии са наричани полу-мъже, т.е. не са способни на възпроизвеждане. В гроб 43 от Варненския некропол този модел е нарушен, тъй като един от намерените предмети е златен фалос, което говори, че починалият е бил запознат с брака.

Вследствие на факта, че ковачът осъществява прехода природа – култура, тази професия се превръща в мъжка, като извежда мъжкото начало като водещо и определя структурата на обществото. Разглеждайки погребенията от варненския некропол забелязваме, че мъжките погребения са доста по-богати от женските.

Често династическите генеалогии започват от ковача. Ако ковачът не е заемал реално царския трон, то поне е заемал мястото на мъдреца и в йерархическата структура е бил по-високопоставен от шамана, или е изпълнявал функциите на жрец, съветник на царя. Ролята на ковача е толкова важна за функционирането на обществото, че ако той напусне царя, възниква опасност за обществото – Дедал напуснал Крит и бил търсен от Минос по целият свят. Може да се направи заключение, че ако царят въплъщава политическата и военна сила, то ковачът е притежателят на тайно знание, липсата на което прави силата на царя безполезна. В този смисъл ковачът е в сянката на царя, но той е и мъдрият съветник, без когото позицията на царя е застрашена.

Приликите със статута на царя се затвърждават, имайки предвид наследяването на занаята. Миниатюрните модели на ковашки инструменти от детските погребения показват, че наследяването вече е възникнало. Предавало се е сложно знание чрез тайни инициациони обреди, така знанието се предава от баща на син. Символично ковачът приема ученика за свой син и по този начин в занаята не може да проникне „чужд“ човек.

Позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, след като през халколита металът е имал повече знакова, отколкото икономическа стойност. Въпреки, че през живота на този свят наблюдаваме едно равнопоставено общество, което се вижда в архитектурата и имуществото, то в задгробния живот наблюдаваме осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия до този момент са били само на база идеология. За ролята на ковача съдим именно от тези погребения, които определено обуславят високия му статус, като дори го поставят на върха на йерархичната пирамида.

Статус

До 1991 г. парцелът, в който се намира Варненският халколитен некропол (Варна I) е бил собственост на Държавно Предприятие "Водно строителство", а след приватизацията парцелът става частна собственост. През 2012 г. след издаден акт за публична държавна собственост управлението на имота е предадено на Министерство на културата. На 28 октомври 2015 г. правителството на Република България предоставя на Община Варна стопанисването на имота за срок от десет години.

След приключването на последния до момента активен археологически сезон през 1991 г., за обекта не са полагани никакви видими грижи.


Литература

  • Anthony, D. W., J. Y. Chi (Eds.) 2010. The Lost World of Old Europe: The Danube Valley, 5000 – 3500 BC. Princeton, U.P.
  • Avramova, M. 2000. Myth, ritual and gold of a „civilization that did not take place“. – In: Varna Necropolis. Varna, Agató, 15 – 24.
  • Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34.
  • Bailey, D. W. 2004. Varna. – In: Bogucki, P., P. J. Crabtree (Eds.). Ancient Europe 8000 B.C. – A.D. 1000. Vol. 1. The Mesolithic to Copper Age (c. 8000 – 2000 B.C.). New York, Scribner's, 341–344.
  • Chapman, J. 1990. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: R. Samson (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, Edinburgh University Press, 49–98.
  • Chapman, J. 1991. The creation of social arenas in Varna. – In: P. Garwood (Ed.). Sacred and Profane. Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32, 152–171.
  • Chapman, J., T. Higham, B. Gaydarska, V. Slavchev, N. Honch. 2006. The social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, Vol. 9, No. 2-3, 159–183.
  • Chapman, J., B. Gaydarska, V. Slavchev. 2008. The life histories of Spondylus shell rings from the Varna I Eneolithic cemetery (Northeast Bulgaria): transformation, revelation, fragmentation and deposition. – Acta Musei Varnaensis, 6, 139–162.
  • Éluére, Ch., D. Raub. 1991. Investigations on the gold coating technology of the great dish from Varna. – In: J.-P. Mohen (Ed.). Découverte du métal. Picard, Paris, 13–30.
  • Fol, A., J. Lichardus (eds.). 1988. Macht, Herrschaft und Gold: das Graberfeld von Varna (Bulgarien) und die Anfänge einer neuen europäischen Zivilisation. Saarbrücken, Moderne Galerie des Saarland-Museums.
  • Gimbutas, M. 1977. Varna: a sensationally rich cemetery at the Karanovo civilization: about 4500 B.C. – Expedition, Summer, 39–47.
  • Hayden, B. 1998. An archaeological evaluation of the Gimbutas paradigm. – In: The Virtual Pomegranate, 6.
  • Higham, T., J. Chapman, V. Slavchev, B. Gaydarska, N. Honch, Y. Yordanov, B. Dimitrova. 2007. New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications. – Antiquity, 81, 313, 640–651.
  • Ivanov, I. 1977. La nécropole chalcolithique de Varna. – Obzor, 38, 87–96.
  • Ivanov, I. 1978. Les fouilles archéologiques de la nécropole chalcolithique а Varna (1972–1976). – Studia Praehistorica, 1–2, 13–26.
  • Ivanov, I. 1982. The Varna Chalcolithic necropolis. – In: The First Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World – Varna, Bulgaria. Nippon Television Network Cultural Society, 21–24.
  • Ivanov, I. 1986. Der kupferzeitlishe Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hrsg.). Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 30–42.
  • Ivanov, I. 1988. Die Ausgrabungen des Gräberfeldes von Varna. – In: Fol, A., J. Lichardus (Hrsg.). Macht, Herrschaft und Gold. Moderne-Galerie des Saarlands-Museum, Saarbrüken, Krüger, 49–66, 67–78.
  • Ivanov, I. 1991. Les objets metalliques de la necropole chalcolithique de Varna. – In: Découverte du metal. Paris, 9–12.
  • Ivanov, I. S., M. Avramova. 1997. Varna i razhdaneto na evropeiskata tsivilizatsiia. Sofia (in Bulgarian).
  • Ivanov, I., M. Avramova. 2000. Varna Necropolis. The Dawn of European Civilization. Sofia, Agató, 55 p.
  • Kănchev, K. 1978. Microwear studies of the weapons and tools from the chalcolithic necropolis at the city of Varna. – Studia Praehistorica, 1–2, 46–49.
  • Kostov, R. I. 2004. Prehistoric weight system among the gold objects of the Varna Chalcolithic necropolis. – Geology and Mineral Resources, 11, 3, 25–28 (in Bulgarian with an English abstract).
  • Kostov, R. I. 2007. Archaeomineralogy of Neolithic and Chalcolithic Artifacts from Bulgaria and their Significance to Gemmology. Sofia, Publishing House "St. Ivan Rilski", 126 p., I-VIII (in Bulgarian with an English summary).
  • Kostov, R. I. 2016. Symmetry of form and weight: standardization of gold and mineral artifacts from the Varna Chalcolithic necropolis (5th millennium BC). – In: Symmetry Festival 2016 (Ed. by G. Darvas). Vienna, 18-23 юли 2016, 176-179.
  • Kostov, R. I., O. Pelevina. 2008. Complex faceted and other carnelian beads from the Varna Chalcolithic necropolis: gemmological analysis. – In: Proceedings of the International Conference "Geology and Archaeomineralogy". Sofia, 29–30 октомври 2008. Sofia, Publishing House "St. Ivan Rilski", 67–72.
  • Kostov, R. I., T. Dimov, O. Pelevina. 2004. Gemmological characteristics of carnelian and agate beads from the Chalcolithic necropolis at Durankulak and Varna. – Geology and Mineral Resources, 11, 10, 15–24 (in Bulgarian with an English abstract).
  • R. Krauß/C. Schmid/D. Kirschenheuter/J. Abele/V. Slavchev/B. Weninger, Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. Documenta Praehistorica 44, 2017, 282-305 [1]
  • Kuleff, I. 2009. Archeometric investigation of gold in the Chalcolithic necropolis of Varna (5th millennium BC) – Advances in Bulgarian Science, 2, 16–22.
  • Manolakakis, L. 2008. Le mobilier en silex taille des tombes de Varna I. – Acta Musei Varnaensis, 6, 115–138.
  • Marazov, I. 1997. The blacksmith as 'King' in the necropolis of Varna. – In: J. Marler (Ed.). From the Realm.
  • Marler, J. 1999. A response to Brian Hayden's article "An archaeological evaluation of the Gimbutas paradigm". – In: The Virtual Pomegranate, 10.
  • Nikolov, V. 1994. Der soziale und religious-mythologische Kontext des Goldes in der Nekropole bei Varna. – Ann. Department of Archaeology, New Bulgarian University, I, 4–7.
  • Renfrew, C. 1978. Varna and the social context of early metallurgy. – Antiquity, 52, 206, 199–203.
  • Renfrew, C. 1986. Varna and the emergence of wealth in prehistoric Europe. – In: The Social Life of Things: Commodities in Cultural Perspective (A. Appadurai, Ed.). Cambridge, Cambridge University Press, 141–168.
  • Renfrew, C., P. Bahn. 1996. Archaeology: theories, methods, and practice. New York, Thames and Hudson.
  • Slavchev, V. 2004. Fragmentation research and the Varna Eneolithic cemetery Spondylus rings. – Proceedings of the Varna Round Table.
  • Smolenov, H., H. Mihailov et V. Bozhilov. 2009. Archeo-Logique: La méthode heuristique des symboles et des conniassances sacrés. Sofia, Magoart.
  • Todorova, H. 1982. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München, Beck, Materialien zur Allgemeinen und Vergleichenden Archäologie, Band 13.
  • Todorova, H. 1978. The Eneolithic Period in Bulgaria in the Fifth Millennium B.C. Oxford, British Archaeological Reports, BAR supplementary series 49.
  • Маразов, И. 1994. Митология на златото, С., ИК „Христо Ботев".
  • Славчев, В. 2012. Керамиката като извор за погребалните практики през късния халколит (по данни от гроб №43 от Варненския некропол). – Collegium Historicum,  T. 2, С., 11-27.
  • P. Ucko. 1969. Ethnography and archaeological interpretation of funerary remains. – World archaeology, 1, 207, 262-280.

Източници

  1. АОР през 1975 - НАК XXI Преслав, Смолян, 1976
  2. H. Todorova. Die geographische Lage der Gräberfelder. Paläoklima, Strandverschiebungen und Umwelt der Dobrudscha im 6.–4. jahrtausend v. Chr. – In: H.Todorova (Hg.). Durankulak, Band II. Die Prähistorischen Gräberfelder, Teil 1. Sofia, 2002, 17–23.
  3. I. Ivanov. Der Kupferzeitliche Friedhof in Varna. – In: G. Biegel (Hg.), Das erste Gold der Menschheit. Die älteste Zivilisation in Europa. Freiburg, 1986, 30–42.

Външни препратки