Ковач

Вижте пояснителната страница за други значения на Ковач.

---

Коване на метал.

Ковачът е занаятчия, занимаващ се с обработка на метали. Изработката на метални изделия е важно достижение в човешката цивилизация и служи за периодизиране на историята, като се различават медно-каменна, бронзова и желязна епоха. Професията на ковача добива особена значимост, когато започва употребата на желязо. Изключителната роля, която изиграва професията „ковач“, намира отражение в пантеона и митовете на повечето народи.

С настъпването на индустриализацията и възможностите на промишлеността да задоволява тези потребности, ковачите се занимават предимно с ръчно художествено коване и изработване и ремонт на селскостопански сечива и инструменти.

Освен да коват металите и да ги обработват с нагряване и охлаждане, с което да се осъществява процесът закаляване, могат да отливат метали във форми, като изработват по този начин заготовки, да щамповат, изтеглят и др. Главен материал за работа на ковача са металите: желязо, чугун, стомана, а също така бронз, мед, благородни метали.

Коване

Коването е основното техническо действие на ковача.

Ръчното свободно коване включва следните действия: сплескване, изтегляне, пробиване на отвори, закаляване, насичане на орнаменти върху метала, набиване на релефни форми, ковашко заваряване.

Инструменти

• чукове.
  • вария с маса от 2 до 16 kg
  • ковашки чукове – с маса от 0,5 до 2 kg
• пещ
• наковалня. Биват безроги, еднороги, двуроги.
• клещи
• мех

Изделия

Ковачите изработват огромно количество необходими за съществуването на човека предмети:

• инструменти и сечива
• оръжия и ризници
• строителни елементи
• украшения
• транспортни средства

Културно-историческа роля

Ковачът заема специфично място в пантеона. Той познава както природните, така и космическите сили. Познавайки ги, той може да възпроизвежда космическия модел. Като пример може да се даде златният щит, изкован от бога-ковач Хефест. Всъщност, той е художествен образ на космическия модел – в концентрични кръгове и в различна последователност се разполагат зоните с различната степен на сакралност.

Ковачът създава един непознат досега свят – този на вещите, така той измества функцията на Великата богиня, прародителка, тъй като светът вече не възниква чрез раждане, а чрез правене. За пръв път начело на пантеона застава мъж, а не жена.

Ролята на ковача е определена като културна – именно той научава хората на много културни дейности – земеделие, занаяти, музика, поезия. Като пример може да се даде митът за Прометей, който открадва огъня и го дава на хората. В резултат на това човекът вече се различава от животните, тъй като той вече е способен да преработва храната, да превръща „природното“ в „културно“. Самата дейност на ковача е показна за процеса на трансформация – рудата се превръща в метал, а металът – в предмет (оръжия, украшения). По този начин ролята на ковача се определя като медиатор между двата свята, а именно природа – култура.

Израз на културната дейност на ковача се запазва и в ролята му при създаването на социума. Именно той определя разделянето на обществото по полов признак – преди Хефест да направи жената, обществото е било изцяло мъжко. Тогава се определят и мъжките и женските дейности – за разлика от преденето, шиенето тъкането, ковашкият занаят е изцяло мъжки. Мъжкият занаят е опазван от досег с женското чрез множество забрани, опазван е дори и от женски поглед.

Занаятът на ковача е тясно обвързан със сакралната сфера. Митове разказват, че металите произлизат от други светове (водни, пещерни) и само ковачът има достъп до тях, т.е. той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Знанието как да преминава между двата свята, как да пренася материали от единия в другия свят, е тайната, която той знае. Митологията е обвързана с пространствените отношения, те доказват още веднъж сакралната роля на ковача. Във вертикалната структура на света ковачът винаги заема междинно положение, защото той преминава между двата свята – хвърлянето на Хефест от морето на земята или водата; висенето между двата свята – Кави; умението да лети – Дедал. Ролята на този, който познава пътя между двата свята е голяма, понеже той е преминал трудностите, запознат е с тях, дори често е третиран като Бог (тракийско племе почита падналия Хефест именно като такъв).

В образа на ковача може да се наблюдава известно противоречие. Той притежава качества, които са противоположни едно на друго – мобилност и статика, но и двете са напълно обясними. В древногръцката митология Дедал е представен като странстващ занаятчия, който работи в Крит, Делос, Сицилия. Освен това, качеството динамичност е нужно на ковача, за да преминава през двата свята. Едновременно с това ковачът е представен и като статичен образ – той не напуска своята ковачница. Най-често неподвижността на ковача е представена чрез недъг – той е куц (Хефест, Вьолунд и др.). В случая, физическият недъг е знак за принадлежност към една занаятчийска група – ковашката. Този недъг също така е знак за постоянство, за необратимост на професионалният статус. Още повече – според митовете, работилниците обикновено се намират извън населените места – на остров (отново Хефест и Вьолунд).

Непринадлежността на ковача към нито един от световете е засилено от факта, че той е представян като чужденец. Хефест се озовава при траките, след като е захвърлен от Олимп, Дедал напуска Атина, за да работи в чужди страни, а на Балканите кукерите, които носят маската на ковача, винаги били представяни като цигани, което значи чужди. Така се подсилва образът на изолирания вътре в обществото ковач.

Позицията свой-чужд е засилена от факта, че ковачът обикновено е изгнаник, отритнат от обществото или пренебрегва редица норми. Тази позиция може да се разглежда и в семейно отношение – между ковача и майка му. Хера изхвърля сина си Хефест от Олимп – причината е, че той е куц и грозен. Другото обяснение е, че Хефест е извънбрачно дете, като по този начин той се нарушава нормите още преди да е роден. Така се ражда и митът за раждането на Хефест само от Хера, без намесата на мъж. Този модел е заложен и в преданията на индианците, където занаятчията е сирак, няма родословно дърво.

В семейно отношение ковачът не е по-щастлив и в брака. Пример отново е Хефест – неговата съпруга Афродита му изневерява с Арес; когато Хефест поискал за жена Афродита, тя не му позволила да я обладае. В митовете на Северна Америка всички занаятчии са наричани полу-мъже, т.е. не са способни на възпроизвеждане. В гроб 43 от Варненския некропол този модел е нарушен, тъй като един от намерените предмети е златен фалос, което говори, че починалият е бил запознат с брака.

Вследствие на факта, че ковачът осъществява прехода природа – култура, тази професия се превръща в мъжка, като извежда мъжкото начало като водещо и определя структурата на обществото. Разглеждайки погребенията от варненския некропол забелязваме, че мъжките погребения са доста по-богати от женските.

Често династическите генеалогии започват от ковача. Ако ковачът не е заемал реално царския трон, то поне е заемал мястото на мъдреца и в йерархическата структура е бил по-високопоставен от шамана, или е изпълнявал функциите на жрец, съветник на царя. Ролята на ковача е толкова важна за функционирането на обществото, че ако той напусне царя, възниква опасност за обществото – Дедал напуснал Крит и бил търсен от Минос по целият свят. Може да се направи заключение, че ако царят въплъщава политическата и военна сила, то ковачът е притежателят на тайно знание, липсата на което прави силата на царя безполезна. В този смисъл ковачът е в сянката на царя, но той е и мъдрият съветник, без когото позицията на царя е застрашена.

Външни препратки

• Мирча Елиаде, Ковачи и алхимици, София: Хемус, 2000