Война на четворния съюз: Разлика между версии
+ 5 категории, ползвайки HotCat |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
През Войната за испанското наследство с Испания се случват две големи промени: смяна на династията (от Хабсбурги на Бурбони) и изгубване на европейските владения. Най-болезнени са загубите в Италия, където договорът от Утрехт дава Сардиния, Неапол и Милано на австрийския клон на Хабсбургите, а Сицилия – на савойския херцог. В същото време новият крал Филип V се жени за втори път – за Изабела Фарнезе, наследница на престола на Парма. Тя оказва голямо влияние върху краля и води със себе си кардинал Джулио Алберони, който поема управлението като първи министър. |
През Войната за испанското наследство с Испания се случват две големи промени: смяна на династията (от Хабсбурги на Бурбони) и изгубване на европейските владения. Най-болезнени са загубите в Италия, където договорът от Утрехт дава Сардиния, Неапол и Милано на австрийския клон на Хабсбургите, а Сицилия – на савойския херцог. В същото време новият крал Филип V се жени за втори път – за Изабела Фарнезе, наследница на престола на Парма. Тя оказва голямо влияние върху краля и води със себе си кардинал Джулио Алберони, който поема управлението като първи министър. |
||
Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че Англия и Франция се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият Луи ХV царува с помощта на регента – Филип д'Орлеан, а това никак не се харесва на Филип V. Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг. През 1717 г. към тях се присъединява Холандия и така се създава троен съюз.<ref>{{cite web |last1=Lesaffer |first1=Randall |title=The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 |url=http://opil.ouplaw.com/page/The%2018th-century%20Antecedents%20of%20the%20Concert%20of%20Europe%20I:%20The%20Triple%20Alliance%20of%201717 |website=Oxford Public International Law |accessdate=27 февруари 2019}}</ref> |
Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че Англия и Франция се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият Луи ХV царува с помощта на регента – Филип д'Орлеан, а това никак не се харесва на Филип V. Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг.<ref>Френско-британският съюз е такова изключение за ХVІІІ в., че понякога е сравняван с [[Дипломатическа революция|дипломатическата революциа]] от 1756 г., когато Франция се съюзява с вековния си враг - Австрия. Виж Arthur Hassall, ''The Expansion of Great Britain 1715-1789'', London 1907, p. 22</ref> През 1717 г. към тях се присъединява Холандия и така се създава троен съюз.<ref>{{cite web |last1=Lesaffer |first1=Randall |title=The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 |url=http://opil.ouplaw.com/page/The%2018th-century%20Antecedents%20of%20the%20Concert%20of%20Europe%20I:%20The%20Triple%20Alliance%20of%201717 |website=Oxford Public International Law |accessdate=27 февруари 2019}}</ref> |
||
Целите на този съюз са: да накара Филип V да се откаже от претенциите си за френския престол, а австрийския император Карл VІ – от претенциите си към испанския престол; да се разменят Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя, като Сардиния се издигне в ранг кралство, за да може савойският владетел да запази кралската си титла. Испания не вижда полза да приеме тези искания и решава да действа на своя глава. |
Целите на този съюз са: да накара Филип V да се откаже от претенциите си за френския престол, а австрийския император Карл VІ – от претенциите си към испанския престол; да се разменят Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя, като Сардиния се издигне в ранг кралство, за да може савойският владетел да запази кралската си титла. Испания не вижда полза да приеме тези искания и решава да действа на своя глава. |
||
== Военни действия == |
== Военни действия == |
||
През 1716 г. Изабела Фарнезе ражда първия си син от Филип V - това е дон Карлос. Тъй като кралят има двама сина от предишния брак, тя настоява да се намери владение за сина й. Ето защо, до известна степен, войната се води в името на тази кауза. Първа цел на испанците става слабо защитеният остров Сардиния. През 1717 г., от август до ноември той е завладян без да се окаже особена съпротива и без обявяване на война.<ref>William Hunt, ''History of Italy'', London 1883, p. 208</ref> На следващата година 30 000 армия, командвана от опитния генерал Монтемар и ескортирана от 22 линейни кораба, е свалена в Сицилия, край Палермо. Градът веднага пада, след което половината испанска войска обсажда Месина, а останалата довършва покоряването на острова. Такава сила и успех на кампанията никой не е очаквал от Испания. |
|||
{{раздел-мъниче}} |
|||
До този момент австрийците са били заети с война с османците, но след мирния договор от Пожаревац успяват да прехвърлят малка армия в Сицилия. Испанците обаче ги побеждават при Миацо (15 октомври 1718) и при Франкавила (20 юни 1719). Така испанското оръжие триумфира, но нещата за армията на Монтемар не вървят добре. Причината не е в Австрийците, а в британския боен флот, изпратен под командата на сър Джордж Бинг в Средиземно море. Британците се решават на такъв ход, когато усилията им за предотвратяване на войната се провалят. На 18 август в битката при нос Пасаро<ref>Това не е точно битка, тъй като испанските кораби са поставени в такова положение, че всъщност не могат да се съпротивляват. Махън говори за "така наречената битка при нос Пасаро". Виж Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660-1783'', Boston 1911, p. 237</ref> те унищожават испанските кораби и откъсват сухопътната армия от родината и всякакви доставки, тоест на сигурен разгром. В крайна сметка австрийците в Сицилия надделяват, свалят обсадата на Месина и си връщат целия остров. |
|||
== Източници == |
|||
Официалното начало на войната настъпва през декември 1718 г., когато французите разкриват заговор за свалянето на д'Орлеан, в който участват испанците. Англия и Франция обявяват война, последвани от Нидерландия. Австрия се присъединява към съюза още преди това и той става четворен (2 август 1718). Сега военните действия се разпростират на много по-голяма площ. Френски армии нахлуват в баските земи и Каталония, но акцията се проваля поради тежки епидемии. Англичаните превземат важното пристанище Виго и навлизат навътре чак до Понтеведра. Тази акция повече от всичко друго отрезвява испанците и те си дават сметка в каква сложна авантюра са се забъркали. |
|||
Войната има още един, малко неочакван аспект. Испанците решават да подкрепят предложението на херцога на Ормонд - английски ренегат - за продържение на първото джакобитско въстание. Ексадрата с армията не успява да достигне до английските брегове, така че само 300 испанци се включват в бунта в Шотландия. Официалната цел е да се осигури престола за Джеймз Едуард - син на някогашния католически крал Джеймз ІІ. Въстаниците обаче претърпяват поражение.<ref>Същинската част на този бунт е през 1715 г. След поражението си Джеймз Едуард бяга във Франция, но регентът д'Орлеан скоро го принуждава да бяга пак и той отива в Авиньон. една от клаузите на Тройният съюз е Франция да не му оказва никаква подкрепа. Бунтът от 1719 г. е слабо продължение на въстанието. Виж Hassall, ''The expansion of Great Britain...,'' p. 13-14</ref> |
|||
В Америка французите превземат испанското пристанище Пенсакола във Флорида. Опитът на испанците да завземат британските Бахамски острови и най-вече главния град Насау - се проваля. |
|||
== Мирният договор в Хага == |
|||
<br /> |
|||
== Бележкиe == |
|||
<references/> |
<references/> |
||
Версия от 17:31, 29 юли 2019
Война на четворния съюз | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 2 август 1718 – 17 февруари 1720 | ||
Място | Европа, Северна Америка | ||
Резултат | Хагски мирен договор | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
|
Войната на четворния съюз (на английски: War of the Quadruple Alliance) (1718 – 1720) започва заради амбицията на Бурбонска Испания да си върне част от изгубените владения съгласно мирния договор в Утрехт от 1713 г. Тя се води предимно в Италия и отчасти в Америка и северна Европа. Завършва с договора от Хага без териториални ползи за испанците, а с „размяната“ на Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя.
Ситуацията след Утрехтския договор
През Войната за испанското наследство с Испания се случват две големи промени: смяна на династията (от Хабсбурги на Бурбони) и изгубване на европейските владения. Най-болезнени са загубите в Италия, където договорът от Утрехт дава Сардиния, Неапол и Милано на австрийския клон на Хабсбургите, а Сицилия – на савойския херцог. В същото време новият крал Филип V се жени за втори път – за Изабела Фарнезе, наследница на престола на Парма. Тя оказва голямо влияние върху краля и води със себе си кардинал Джулио Алберони, който поема управлението като първи министър.
Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че Англия и Франция се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият Луи ХV царува с помощта на регента – Филип д'Орлеан, а това никак не се харесва на Филип V. Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг.[1] През 1717 г. към тях се присъединява Холандия и така се създава троен съюз.[2]
Целите на този съюз са: да накара Филип V да се откаже от претенциите си за френския престол, а австрийския император Карл VІ – от претенциите си към испанския престол; да се разменят Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя, като Сардиния се издигне в ранг кралство, за да може савойският владетел да запази кралската си титла. Испания не вижда полза да приеме тези искания и решава да действа на своя глава.
Военни действия
През 1716 г. Изабела Фарнезе ражда първия си син от Филип V - това е дон Карлос. Тъй като кралят има двама сина от предишния брак, тя настоява да се намери владение за сина й. Ето защо, до известна степен, войната се води в името на тази кауза. Първа цел на испанците става слабо защитеният остров Сардиния. През 1717 г., от август до ноември той е завладян без да се окаже особена съпротива и без обявяване на война.[3] На следващата година 30 000 армия, командвана от опитния генерал Монтемар и ескортирана от 22 линейни кораба, е свалена в Сицилия, край Палермо. Градът веднага пада, след което половината испанска войска обсажда Месина, а останалата довършва покоряването на острова. Такава сила и успех на кампанията никой не е очаквал от Испания.
До този момент австрийците са били заети с война с османците, но след мирния договор от Пожаревац успяват да прехвърлят малка армия в Сицилия. Испанците обаче ги побеждават при Миацо (15 октомври 1718) и при Франкавила (20 юни 1719). Така испанското оръжие триумфира, но нещата за армията на Монтемар не вървят добре. Причината не е в Австрийците, а в британския боен флот, изпратен под командата на сър Джордж Бинг в Средиземно море. Британците се решават на такъв ход, когато усилията им за предотвратяване на войната се провалят. На 18 август в битката при нос Пасаро[4] те унищожават испанските кораби и откъсват сухопътната армия от родината и всякакви доставки, тоест на сигурен разгром. В крайна сметка австрийците в Сицилия надделяват, свалят обсадата на Месина и си връщат целия остров.
Официалното начало на войната настъпва през декември 1718 г., когато французите разкриват заговор за свалянето на д'Орлеан, в който участват испанците. Англия и Франция обявяват война, последвани от Нидерландия. Австрия се присъединява към съюза още преди това и той става четворен (2 август 1718). Сега военните действия се разпростират на много по-голяма площ. Френски армии нахлуват в баските земи и Каталония, но акцията се проваля поради тежки епидемии. Англичаните превземат важното пристанище Виго и навлизат навътре чак до Понтеведра. Тази акция повече от всичко друго отрезвява испанците и те си дават сметка в каква сложна авантюра са се забъркали.
Войната има още един, малко неочакван аспект. Испанците решават да подкрепят предложението на херцога на Ормонд - английски ренегат - за продържение на първото джакобитско въстание. Ексадрата с армията не успява да достигне до английските брегове, така че само 300 испанци се включват в бунта в Шотландия. Официалната цел е да се осигури престола за Джеймз Едуард - син на някогашния католически крал Джеймз ІІ. Въстаниците обаче претърпяват поражение.[5]
В Америка французите превземат испанското пристанище Пенсакола във Флорида. Опитът на испанците да завземат британските Бахамски острови и най-вече главния град Насау - се проваля.
Мирният договор в Хага
Бележкиe
- ↑ Френско-британският съюз е такова изключение за ХVІІІ в., че понякога е сравняван с дипломатическата революциа от 1756 г., когато Франция се съюзява с вековния си враг - Австрия. Виж Arthur Hassall, The Expansion of Great Britain 1715-1789, London 1907, p. 22
- ↑ The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 // Посетен на 27 февруари 2019.
- ↑ William Hunt, History of Italy, London 1883, p. 208
- ↑ Това не е точно битка, тъй като испанските кораби са поставени в такова положение, че всъщност не могат да се съпротивляват. Махън говори за "така наречената битка при нос Пасаро". Виж Alfred Mahan, The influence of sea power upon history 1660-1783, Boston 1911, p. 237
- ↑ Същинската част на този бунт е през 1715 г. След поражението си Джеймз Едуард бяга във Франция, но регентът д'Орлеан скоро го принуждава да бяга пак и той отива в Авиньон. една от клаузите на Тройният съюз е Франция да не му оказва никаква подкрепа. Бунтът от 1719 г. е слабо продължение на въстанието. Виж Hassall, The expansion of Great Britain..., p. 13-14