Война на четворния съюз: Разлика между версии

Война на четворния съюз
	Война на четворния съюз
	Битката при нос Пасаро
Информация
Период	2 август 1718 – 17 февруари 1720
Място	Европа, Северна Америка
Резултат	Хагски мирен договор
Страни в конфликта
Испания	Великобритания; Франция; Свещена римска империя; Съединени провинции; Савойско херцогство
Командири и лидери
Жан-Франсоа Бет; Хосе Карильо де Алборнос; Хосе Антионио де Гастанета	Джеймс Фицджеймс, 1-ви херцог на Бъруик; Клаудиус Флоримунд Мерси; Ричард Темпъл; Джордж Бинг

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:31, 29 юли 2019

Войната на четворния съюз (на английски: War of the Quadruple Alliance) (1718 – 1720) започва заради амбицията на Бурбонска Испания да си върне част от изгубените владения съгласно мирния договор в Утрехт от 1713 г. Тя се води предимно в Италия и отчасти в Америка и северна Европа. Завършва с договора от Хага без териториални ползи за испанците, а с „размяната“ на Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя.

Ситуацията след Утрехтския договор

През Войната за испанското наследство с Испания се случват две големи промени: смяна на династията (от Хабсбурги на Бурбони) и изгубване на европейските владения. Най-болезнени са загубите в Италия, където договорът от Утрехт дава Сардиния, Неапол и Милано на австрийския клон на Хабсбургите, а Сицилия – на савойския херцог. В същото време новият крал Филип V се жени за втори път – за Изабела Фарнезе, наследница на престола на Парма. Тя оказва голямо влияние върху краля и води със себе си кардинал Джулио Алберони, който поема управлението като първи министър.

Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че Англия и Франция се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият Луи ХV царува с помощта на регента – Филип д'Орлеан, а това никак не се харесва на Филип V. Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг.^[1] През 1717 г. към тях се присъединява Холандия и така се създава троен съюз.^[2]

Целите на този съюз са: да накара Филип V да се откаже от претенциите си за френския престол, а австрийския император Карл VІ – от претенциите си към испанския престол; да се разменят Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя, като Сардиния се издигне в ранг кралство, за да може савойският владетел да запази кралската си титла. Испания не вижда полза да приеме тези искания и решава да действа на своя глава.

Военни действия

През 1716 г. Изабела Фарнезе ражда първия си син от Филип V - това е дон Карлос. Тъй като кралят има двама сина от предишния брак, тя настоява да се намери владение за сина й. Ето защо, до известна степен, войната се води в името на тази кауза. Първа цел на испанците става слабо защитеният остров Сардиния. През 1717 г., от август до ноември той е завладян без да се окаже особена съпротива и без обявяване на война.^[3] На следващата година 30 000 армия, командвана от опитния генерал Монтемар и ескортирана от 22 линейни кораба, е свалена в Сицилия, край Палермо. Градът веднага пада, след което половината испанска войска обсажда Месина, а останалата довършва покоряването на острова. Такава сила и успех на кампанията никой не е очаквал от Испания.

До този момент австрийците са били заети с война с османците, но след мирния договор от Пожаревац успяват да прехвърлят малка армия в Сицилия. Испанците обаче ги побеждават при Миацо (15 октомври 1718) и при Франкавила (20 юни 1719). Така испанското оръжие триумфира, но нещата за армията на Монтемар не вървят добре. Причината не е в Австрийците, а в британския боен флот, изпратен под командата на сър Джордж Бинг в Средиземно море. Британците се решават на такъв ход, когато усилията им за предотвратяване на войната се провалят. На 18 август в битката при нос Пасаро^[4] те унищожават испанските кораби и откъсват сухопътната армия от родината и всякакви доставки, тоест на сигурен разгром. В крайна сметка австрийците в Сицилия надделяват, свалят обсадата на Месина и си връщат целия остров.

Официалното начало на войната настъпва през декември 1718 г., когато французите разкриват заговор за свалянето на д'Орлеан, в който участват испанците. Англия и Франция обявяват война, последвани от Нидерландия. Австрия се присъединява към съюза още преди това и той става четворен (2 август 1718). Сега военните действия се разпростират на много по-голяма площ. Френски армии нахлуват в баските земи и Каталония, но акцията се проваля поради тежки епидемии. Англичаните превземат важното пристанище Виго и навлизат навътре чак до Понтеведра. Тази акция повече от всичко друго отрезвява испанците и те си дават сметка в каква сложна авантюра са се забъркали.

Войната има още един, малко неочакван аспект. Испанците решават да подкрепят предложението на херцога на Ормонд - английски ренегат - за продържение на първото джакобитско въстание. Ексадрата с армията не успява да достигне до английските брегове, така че само 300 испанци се включват в бунта в Шотландия. Официалната цел е да се осигури престола за Джеймз Едуард - син на някогашния католически крал Джеймз ІІ. Въстаниците обаче претърпяват поражение.^[5]

В Америка французите превземат испанското пристанище Пенсакола във Флорида. Опитът на испанците да завземат британските Бахамски острови и най-вече главния град Насау - се проваля.

Мирният договор в Хага

Бележкиe

↑ Френско-британският съюз е такова изключение за ХVІІІ в., че понякога е сравняван с дипломатическата революциа от 1756 г., когато Франция се съюзява с вековния си враг - Австрия. Виж Arthur Hassall, The Expansion of Great Britain 1715-1789, London 1907, p. 22
↑ The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 // Посетен на 27 февруари 2019.
↑ William Hunt, History of Italy, London 1883, p. 208
↑ Това не е точно битка, тъй като испанските кораби са поставени в такова положение, че всъщност не могат да се съпротивляват. Махън говори за "така наречената битка при нос Пасаро". Виж Alfred Mahan, The influence of sea power upon history 1660-1783, Boston 1911, p. 237
↑ Същинската част на този бунт е през 1715 г. След поражението си Джеймз Едуард бяга във Франция, но регентът д'Орлеан скоро го принуждава да бяга пак и той отива в Авиньон. една от клаузите на Тройният съюз е Франция да не му оказва никаква подкрепа. Бунтът от 1719 г. е слабо продължение на въстанието. Виж Hassall, The expansion of Great Britain..., p. 13-14

[1] Френско-британският съюз е такова изключение за ХVІІІ в., че понякога е сравняван с дипломатическата революциа от 1756 г., когато Франция се съюзява с вековния си враг - Австрия. Виж Arthur Hassall, The Expansion of Great Britain 1715-1789, London 1907, p. 22

[2] The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 // Посетен на 27 февруари 2019.

[3] William Hunt, History of Italy, London 1883, p. 208

[4] Това не е точно битка, тъй като испанските кораби са поставени в такова положение, че всъщност не могат да се съпротивляват. Махън говори за "така наречената битка при нос Пасаро". Виж Alfred Mahan, The influence of sea power upon history 1660-1783, Boston 1911, p. 237

[5] Същинската част на този бунт е през 1715 г. След поражението си Джеймз Едуард бяга във Франция, но регентът д'Орлеан скоро го принуждава да бяга пак и той отива в Авиньон. една от клаузите на Тройният съюз е Франция да не му оказва никаква подкрепа. Бунтът от 1719 г. е слабо продължение на въстанието. Виж Hassall, The expansion of Great Britain..., p. 13-14

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 През Войната за испанското наследство с Испания се случват две големи промени: смяна на династията (от Хабсбурги на Бурбони) и изгубване на европейските владения. Най-болезнени са загубите в Италия, където договорът от Утрехт дава Сардиния, Неапол и Милано на австрийския клон на Хабсбургите, а Сицилия – на савойския херцог. В същото време новият крал Филип V се жени за втори път – за Изабела Фарнезе, наследница на престола на Парма. Тя оказва голямо влияние върху краля и води със себе си кардинал Джулио Алберони, който поема управлението като първи министър.
-Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че Англия и Франция се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият Луи ХV царува с помощта на регента – Филип д'Орлеан, а това никак не се харесва на Филип V. Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг. През 1717 г. към тях се присъединява Холандия и така се създава троен съюз.<ref>{{cite web |last1=Lesaffer |first1=Randall |title=The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 |url=http://opil.ouplaw.com/page/The%2018th-century%20Antecedents%20of%20the%20Concert%20of%20Europe%20I:%20The%20Triple%20Alliance%20of%201717 |website=Oxford Public International Law |accessdate=27 февруари 2019}}</ref>
+Испания и Австрия всъщност не са сключвали мирен договор и формално състоянието на война между тях продължава. Освен това и двете сили искат да завземат ценния остров Сицилия. Другата особеност на периода е, че Англия и Франция се сближават и през 1716 г. сключват съюзен договор. Причините за това се крият в положението на Франция, където малкият Луи ХV царува с помощта на регента – Филип д'Орлеан, а това никак не се харесва на Филип V. Испанският крал иска той да бъде регент и евентуално да събере двете корони под обща власт – нещо, което е забранено от Утрехтския договор. Орлеан опитва да се защити, като се съюзява с вечния френски враг.<ref>Френско-британският съюз е такова изключение за ХVІІІ в., че понякога е сравняван с [[Дипломатическа революция|дипломатическата революциа]] от 1756 г., когато Франция се съюзява с вековния си враг - Австрия. Виж Arthur Hassall, ''The Expansion of Great Britain 1715-1789'', London 1907, p. 22</ref> През 1717 г. към тях се присъединява Холандия и така се създава троен съюз.<ref>{{cite web |last1=Lesaffer |first1=Randall |title=The 18th-century Antecedents of the Concert of Europe I: The Triple Alliance of 1717 |url=http://opil.ouplaw.com/page/The%2018th-century%20Antecedents%20of%20the%20Concert%20of%20Europe%20I:%20The%20Triple%20Alliance%20of%201717 |website=Oxford Public International Law |accessdate=27 февруари 2019}}</ref>
 Целите на този съюз са: да накара Филип V да се откаже от претенциите си за френския престол, а австрийския император Карл VІ – от претенциите си към испанския престол; да се разменят Сицилия и Сардиния между Австрия и Савоя, като Сардиния се издигне в ранг кралство, за да може савойският владетел да запази кралската си титла. Испания не вижда полза да приеме тези искания и решава да действа на своя глава.
 == Военни действия ==
+През 1716 г. Изабела Фарнезе ражда първия си син от Филип V - това е дон Карлос. Тъй като кралят има двама сина от предишния брак, тя настоява да се намери владение за сина й. Ето защо, до известна степен, войната се води в името на тази кауза. Първа цел на испанците става слабо защитеният остров Сардиния. През 1717 г., от август до ноември той е завладян без да се окаже особена съпротива и без обявяване на война.<ref>William Hunt, ''History of Italy'', London 1883, p. 208</ref> На следващата година 30 000 армия, командвана от опитния генерал Монтемар и ескортирана от 22 линейни кораба, е свалена в Сицилия, край Палермо. Градът веднага пада, след което половината испанска войска обсажда Месина, а останалата довършва покоряването на острова. Такава сила и успех на кампанията никой не е очаквал от Испания.
-{{раздел-мъниче}}
+До този момент австрийците са били заети с война с османците, но след мирния договор от Пожаревац успяват да прехвърлят малка армия в Сицилия. Испанците обаче ги побеждават при Миацо (15 октомври 1718) и при Франкавила (20 юни 1719). Така испанското оръжие триумфира, но нещата за армията на Монтемар не вървят добре. Причината не е в Австрийците, а в британския боен флот, изпратен под командата на сър Джордж Бинг в Средиземно море. Британците се решават на такъв ход, когато усилията им за предотвратяване на войната се провалят. На 18 август в битката при нос Пасаро<ref>Това не е точно битка, тъй като испанските кораби са поставени в такова положение, че всъщност не могат да се съпротивляват. Махън говори за "така наречената битка при нос Пасаро". Виж Alfred Mahan, ''The influence of sea power upon history 1660-1783'', Boston 1911, p. 237</ref> те унищожават испанските кораби и откъсват сухопътната армия от родината и всякакви доставки, тоест на сигурен разгром. В крайна сметка австрийците в Сицилия надделяват, свалят обсадата на Месина и си връщат целия остров.
-== Източници ==
+Официалното начало на войната настъпва през декември 1718 г., когато французите разкриват заговор за свалянето на д'Орлеан, в който участват испанците. Англия и Франция обявяват война, последвани от Нидерландия. Австрия се присъединява към съюза още преди това и той става четворен (2 август 1718). Сега военните действия се разпростират на много по-голяма площ. Френски армии нахлуват в баските земи и Каталония, но акцията се проваля поради тежки епидемии. Англичаните превземат важното пристанище Виго и навлизат навътре чак до Понтеведра. Тази акция повече от всичко друго отрезвява испанците и те си дават сметка в каква сложна авантюра са се забъркали.
+Войната има още един, малко неочакван аспект. Испанците решават да подкрепят предложението на херцога на Ормонд - английски ренегат - за продържение на първото джакобитско въстание. Ексадрата с армията не успява да достигне до английските брегове, така че само 300 испанци се включват в бунта в Шотландия. Официалната цел е да се осигури престола за Джеймз Едуард - син на някогашния католически крал Джеймз ІІ. Въстаниците обаче претърпяват поражение.<ref>Същинската част на този бунт е през 1715 г. След поражението си Джеймз Едуард бяга във Франция, но регентът д'Орлеан скоро го принуждава да бяга пак и той отива в Авиньон. една от клаузите на Тройният съюз е Франция да не му оказва никаква подкрепа. Бунтът от 1719 г. е слабо продължение на въстанието. Виж Hassall, ''The expansion of Great Britain...,'' p. 13-14</ref>
+В Америка французите превземат испанското пристанище Пенсакола във Флорида. Опитът на испанците да завземат британските Бахамски острови и най-вече главния град Насау - се проваля.
+== Мирният договор в Хага ==
+<br />
+== Бележкиe ==
 <references/>