Знеполе: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Знеполе''' е [[историко-географска област]] в [[Западна България]], част от природногеографската област [[Краище]], обхващаща изцяло [[Трънска котловина|Трънската котловина]]. Административно се намира в [[Област Перник]] |
'''Знеполе''' е [[историко-географска област]] в [[Западна България]], част от природногеографската област [[Краище]], обхващаща изцяло [[Трънска котловина|Трънската котловина]]. Административно се намира в [[Област Перник]]. |
||
== География == |
== География == |
Версия от 18:36, 8 август 2019
Знеполе е историко-географска област в Западна България, част от природногеографската област Краище, обхващаща изцяло Трънската котловина. Административно се намира в Област Перник.
География
Разположение, големина
Котловината е разположена по долината на река Ерма между планините Рудина, Милославска и Руй на север, Ездимирска и Стража на изток, Люляк (Люцкан планина), Лешниковска и Боховска на юг. Дължината ѝ от запад на изток е около 20 km, а ширината около 3,5 km. Площ 55 km2
Релеф, геоложки строеж
Оградните склонове на котловината на запад са стръмни, резки, с разседен произход, а на изток са полегати. Котловинното дъно е разположено на 700 – 800 m н.в. Околните ѝ склонове са изградени от гнайси, амфиболити, шисти, филити, пясъчници и варовици, а котловинното дъно – от плиоценски и кватернерни утайки. образувала се е в резултат от тектонско потъване през плиоцена и кватернера. По северната ѝ периферията широко разпространение имат наносните конуси.
Климат и води
Котловината има остър умереноконтинентален климат с чести температурни инверсии през студените зимни месеци. В град Трън през януари 1947 г. е измерена най-ниската температура в България -38,3 °C. Средна годишна температура 8,4 °C, средна януарска -2,8 °C, средна юлска 17,8 °C. Средна годишна валежна сума 582 mm.
Отводнява се от река Ерма и нейните леви (по-къси) и десни (по-дълги) притоци.
Почви, флора
Преобладаващите почви са алувиалните до долината на Ерма и притоците ѝ и канелени горски в останалата част. Склоновете ѝ са залесени със смесени и широколистни гори. По околните склонове растат диворастящи гъби и билки.
Има благоприятни условия за отглеждане на зърнени култури, картофи, овощия и зеленчуци, но през последните години поради силното обезлюдяване този поминък на населението е почти изоставен.
Селища
Център на областта е град Трън, а в котловината са разположени още 26 малки селца: Берайнци, Бохова, Бусинци, Велиново, Вукан, Главановци, Глоговица, Джинчовци, Ездимирци, Забел, Зелениград, Костуринци, Лешниковци, Милославци, Мрамор, Насалевци, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Туроковци, Цегриловци, и Ярловци.
Транспорт
През котловината преминават участъци от два шосейни пътя от Държавната пътна мрежа:
- от изток на запад, по цялата ѝ дължина, на протежение от 20 km: участък от второкласен път № 63 Перник – Брезник – Трън – ГКПП „Стрезимировци“.
- от север на юг, от град Трън до село Мрамор, на протежение от 8 км: участък от третокласен път № 637 Трън – Трекляно – Драговищица. Участъкът от пътя между селата Пенкьовци и Трекляно не е настлан и представлява полски (горски) път.
Език
Местното население в Знеполе говори т.н. трънски говор, който има лексикални различия с книжовния език. Членът за мъжки род е -ът и има запазен агломеративен падеж: Я бех у градинуту. Трънски речник вж. тук
Топографска карта
- Лист от карта K-34-45. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 503.