Игумен: Разлика между версии
шаблон |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
{{Православно духовенство}} |
{{Православно духовенство}} |
||
{{Портал|Биографии|Православие}} |
|||
[[Категория:Християнски санове]] |
[[Категория:Християнски санове]] |
Версия от 15:15, 10 август 2019
Игумен (на гръцки: ηγούμενος) е изборен ръководител, настоятел на християнски православен мъжки манастир.[1] В някои поместни православни църкви е и йерархична титла за заслуги. Начело на женските манастири се избира игуменка, със същите правомощия. Към игумена (и архимандрита) е прието да се използва обръщението "Ваше Високопреподобие".
В католическата църква на длъжността на игумена съответства тази на абата.
Първоначално игуменът не е бил задължително свещеник, но по-късно са започнали да го избират единствено измежду йеромонасите. Преди 1874 г. тази длъжност се прилагала във всеки православен манастир, но през 1874 г. руските манастири били частично секуларизирани и разделени на три категории: ръководител на манастир от трети, най-нисък клас се наричал игумен. Ръководителите на манастири от втори и първи клас се наричали архимандрит. В по-късно време званието понякога е просто почетно и длъжността не винаги е свързана с управлението на манастира.
През 2011 година Архиерейският събор на Руската православна църква отменя занапред сан игумен като йерархична награда и реши да посвети в игумен не само иеромонахи, но и архимандрити и дори епископи, ако те влязат в управлението на манастира. Едновременно с игуменството трябва да бъде връчена тояга[2].
Бележки
Източници
- Соколов И. И. Состояние монашества в византийской Церкви: с пол. IX до нач. XIII века (842-1204). Каз., 1894;
- Marin E. Les moines de Constantinopole: depuis la fondation de la ville jusqu' à la mort de Photius (330-898). P., 1897. P. 85-97;
- Смирнов С. И. Духовный отец в древней Восточной Церкви: (История духовничества на Востоке). Серг. П., 1906;
- Анатолий [Грисюк], иером. Исторический очерк сирийского монашества до половины VI века. К., 1911;
|