Венелин Ганев: Разлика между версии

Венелин Ганев
	Венелин Ганев
български юрист и политик
	проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.). Източник: ДА „Архиви“
Роден	Венелин Йорданов Ганев 16 февруари 1880 г. Русе, Княжество България
Починал	25 март 1966 г. (86 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Женевски университет; Лайпцигски университет
Политика
	Депутат
	XXI ОНС
	Венелин Ганев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 11:19, 12 август 2019

Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година е един от регентите на малолетния цар Симеон II.

Биография

Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.^[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.^[2] В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на Върховния македоно-одрински комитет „Ефор“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908 – 1918) и търговско право (1918 – 1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право^[3]^[4], води и лекционни курсове в Свободния университет за политически и стопански науки, познат днес като УНСС ^[5].

През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор.^[6] След това е посланик на България в Париж (1920 – 1922).^[2]

През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека.^[2]

През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на Българската академия на науките в знак на протест срещу ангажирането на България във Втората световна война.^[7] По-късно се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.^[2]

Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията.^[2] На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в Дряново,^[8] а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.^[2]

Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.^[2]

Библиография

„Шопен“ (1919)
„Историческото развитие на търговското право“ (1921)
„Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921 – 1932, 1946)
„Курс по търговско право“ (1923)
„Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
„Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
„Учебник по обща теория на правото“ (1932 – 1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
„Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
„Демокрация“ (1946)
„Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)

Бележки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Венелин Ганев.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Венелин Ганев.

↑ Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 104 – 105.
↑ В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 406 – 407.
↑ www.unwe.bg
↑ Ганев, Венелин. Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. Синева, 2005.
↑ Недев 2007, с. 621.
↑ Недев 2007, с. 769.

Цитирани източници

Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

[1] Списък на депутати на Радикалдемократическата партия

[ташев-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 104 – 105.

[3] В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.

[4] Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 406 – 407.

[5] www.unwe.bg

[6] Ганев, Венелин. Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. Синева, 2005.

[Недев2007621-7] Недев 2007, с. 621.

[Недев2007769-8] Недев 2007, с. 769.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Личност
-| име              = Венелин Ганев
-| име-оригинал     =
 | категория        = юрист
-| описание         = български юрист и политик
-| портрет          = BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg
-| портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА „Архиви“
-| роден-място      = [[Русе]], [[България]]
-| починал-място    = [[София]], [[България]]
 | вложки           = {{Личност/Юрист
 | област           =
@@ Ред 33: / Ред 26: @@
 == Биография ==
-Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] „[[Ефор (1900 - 1901)|Ефор]]“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref><ref> {{cite book |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 406-407}}</ref>, води и лекционни курсове в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]], познат днес като [[УНСС]] <ref>[http://www.unwe.bg/archive/1%20knijka_Bobchev.pdf www.unwe.bg]</ref>.
+Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104 – 105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] „[[Ефор (1900 - 1901)|Ефор]]“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] (1908 – 1918) и търговско право (1918 – 1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref><ref> {{cite book |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 406 – 407}}</ref>, води и лекционни курсове в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]], познат днес като [[УНСС]] <ref>[http://www.unwe.bg/archive/1%20knijka_Bobchev.pdf www.unwe.bg]</ref>.
-През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{cite book |last=Ганев |first= Венелин |year= 2005 |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |publisher= Синева |publication-place= София }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/>
+През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{cite book |last=Ганев |first= Венелин |year= 2005 |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |publisher= Синева |publication-place= София }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920 – 1922).<ref name="ташев"/>
 През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/>
@@ Ред 49: / Ред 42: @@
 * ''„Шопен“'' (1919)
 * ''„Историческото развитие на търговското право“'' (1921)
-* ''„Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“'' (1921-1932, 1946)
+* ''„Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“'' (1921 – 1932, 1946)
 * ''„Курс по търговско право“'' (1923)
 * ''„Курс по обща теория на правото. Правно явление“'' (1925)
 * ''„Систематически курс по несъстоятелността, т. I“'' (1926)
-* ''„Учебник по обща теория на правото“'' (1932-1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
+* ''„Учебник по обща теория на правото“'' (1932 – 1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
 * ''„Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“'' (1945)
 * ''„Демокрация“'' (1946)