Попфолк: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 77.85.124.94 (б.), към версия на Elkost Етикет: Отмяна |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
:''„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте [[Чалга (традиционен стил)]]'' |
:''„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте [[Чалга (традиционен стил)]]'' |
||
'''Попфолкът''', наричан още '''чалга''' или '''етнопоп''', е [[музикален стил]], придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от [[фламенко]]. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. |
'''Попфолкът''', наричан още '''чалга''' или '''етнопоп''', е [[музикален стил]], придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от [[фламенко]]. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми. |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Версия от 12:06, 16 август 2019
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разделяне на статия „Чалга“ и статия „Попфолк“, както е в другоезичните уикипедии. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- „Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте Чалга (традиционен стил)
Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.
Произход
По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“.[1][2] Думата „чалга“ произлиза от турската дума çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.[3] Жанрът е забранен при социализма, като популяризирането му у нас започва с песните на Хисарския поп от 1980-те, и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.
Критика
Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.[4][5][6] Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и като цяло прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията, чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми.[7] Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ,[8] и я приемат за вид местна атракция.[9]
Вижте също
Бележки
- ↑ Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
- ↑ Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
- ↑ Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books // Books.google.ca. Посетен на 22 октомври 2012.
- ↑ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.
- ↑ Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.
- ↑ Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г.
- ↑ Клер Леви, „Морална паника по време на преход“, в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.
- ↑ Rebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г.
- ↑ Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.