Йосиф Кобзон

Йосиф Кобзон
Информация
Роден	Йосиф Давидович Кобзон 11 септември 1937 г. Часов яр, СССР
Починал	30 август 2018 г. Москва, Русия
Стил	поп
Инструменти	вокал
Глас	баритон
Активност	1956 – 2018
Музикален издател	Мелодия – Русия, Балкантон, EMI
Свързани изпълнители	Александър Розенбаум, Григорий Лепс, хор „Александров“
Уебсайт	iosifkobzon.ru Страница в IMDb
Йосиф Кобзон в Общомедия

Йосиф Кобзон (на руски: Иосиф Давыдович Кобзон) е съветски и руски поп-певец, често наричан „Гласът на СССР“ и „Съветският Франк Синатра“, общественик, политик и педагог. Член на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от II — VII събрания (1997 — 2018). Председател на Комисията по култура на Държавната дума (2003 – 2011), първи заместник-председател на Комисията по култура на Държавната дума (2011 – 2018). Член на партия „Единна Русия“ (2007 — 2018). Почетен гражданин на 28 града.

Биография

Файл:Иосиф Кобзон, 1944 год.jpg

Йосиф Кобзон в Краматорск, 1944 г.

Йосиф Кобзон е роден в град Часов Яр, Донецка област, Украйна, на 11 септември 1937 г. От репертоара му може би най-известната песен е „Мгновения“, от известния съветски сериал „17 мига от пролетта“. По времето на Леонид Брежнев почти няма официален празник, на който да не пее Кобзон. В края на 1970-те години малка планета, открита от съветски астроном, е кръстена на негово име. Той е първата известна личност, посетила през 1986 г. Чернобил, след експлозията в атомната електроцентрала, а през 1987 г. е обявен за „народен артист на СССР“.

Много го считат за съветския Франк Синатра, заради стила му. Подобно на Синатра, смята се, че Кобзон има високо положение в подземния свят на Русия след разпадането на СССР. Изнася много от концертите си съвместно с Академичния ансамбъл за песни и танци на Вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия, известен като Елисеевския оркестър с ръководител от 1985 г. генерал-майор Виктор Елисеев. От 1989 г. Кобзон е успешен руски политик, постоянен депутат в Държавната дума (парламент). През 1998 г. прави прощален тур, съставен от 128 концерта, като последният му спектакъл е в „Кремъл“ – зала „Россия“ и в продължение на 12 часа непрекъснато е излъчван директно по телевизията. За турнето му е направен 10-сериен филм, наречен „Прощаване с държавата“.

През 2003 г. в Донецк е открита негова статуя.

Награден е с орден „За заслуги към отечеството“ – II и III степен; Орден за „мъжество“; Орден „Международна дружба“; Орден „Свети Данаил Московски“ – II степен; Орден „Сергия Радонежского“ – II степен; орден „За заслуги пред Москва“; Международните ордени „Свети Николай Чудотворец“ и „Свети Константин Велики“, както и Украинския орден „За заслуги“ – II и III степен. Носител е и на медал „За доблест“. Герой на труда на Руската федерация (2016). Народен артист на СССР (1987). Лауреат на държавна награда на СССР (1984). Награда Ленински комсомол (1976). Награда от Правителството на РФ (2011). Герой на ДНР (2015). Почетен член на Руската художествена академия.

Почетен титуляр „Выдающийся деятель культуры“ (2003). „Почётный работник Федеральной службы судебных приставов“ (2011). Народен артист на Приднестровската молдавска република (2014).

Народен артист на Луганската народна република (2015). Народен артист на Република Мордовия (2015). Носител на още много други отличия и награди.

През 2007 г. по случай 70-годишнината си решава да направи юбилейно турне, започващо в България. При посещенията си в България пее на български език песните: „Моя страна, моя България“, „Една българска роза“, „Хей, поле широко“.

През 2012 г. прекратява певческата си кариера и през същата година е награден с орден „За заслуги към отечеството“ – I степен.

Кобзон има в репертоара си около 3000 песни. Най-популярни от тях са „Смуглянка“, „А у нас во дворе“, „Старый клен“, „С чего начинается Родина“, „Мгновения“, „Журавли“, „Темная ночь“ и др. Една от последните му песни е с Александър Розенбаум и Григорий Лепс – „Вечерняя застольная“. Пял е и в България, включително на предизборни митинги на „Атака“ по покана на лидера на партията Волен Сидеров.

Кобзон активно се занимава с политика, обществена и благотворителна дейност. Отявлен привърженик на руския президент Владимир Путин. Преподавал е в руската музикална академия „Гнесини“ и Института по театрално изкуство.

Йосиф Кобзон умира от рак на 30 август 2018 г., като преди това е бил настанен в болница на 20 юли същата година в тежко състояние. Президентът на Русия Владимир Путин и министър-председателят Дмитрий Медведев изразяват съболезнования на семейството на певеца.

Социална и политическа дейност

Съветски период

През 1960-те и 70-те години той изнася концерти на шокови комсомолски строителни площадки, активно се бори за световния мир, многократно е бил член на официални делегации, посещаващи чужди държави с посещения за приятелство.

През 1980-те години той многократно пътува до Демократична република Афганистан с концерти и разговаря с военнослужещи от Ограничения контингент от съветски войски. След аварията в Чернобил той пътува до региона, изнася концерти и говори с ликвидаторите на бедствието.

Член на КПСС от 1973 г.

От май 1989 г. до септември 1991 г. – народен депутат на СССР от всесъюзните обществени организации по квотата на синдикатите. Той е член на депутатската група на Съюза, която се застъпва за запазването на СССР като федерална държава.

Постсъветски период

1991 – 1997 година

На 12 декември 1993 г. той се кандидатира за Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от първото събрание във федералния списък на кандидатите, номинирани от избирателния блок Граждански съюз за стабилност, справедливост и напредък, начело с А. Волски, Н. Бех и А. Владиславлев. На изборите за Дума "Гражданският съюз" е победен, като получава само 1038193 гласа (1,93%), като заема 10-то място от 13 и не успява да преодолее прага от 5%.

На 17 декември 1995 г. Кобзон се кандидатира за Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация на втория свик като част от федералната листа на кандидатите, номинирана от избирателното сдружение „Моето отечество“. Федералната листа на кандидатите за блока се ръководи от Б. Громов , С. Шаталин и Й. Кобзон. Изборната асоциация е създадена на базата на обществено-политическото сдружение „Моето отечество“, първоначално до септември 1995 г., което е част от избирателния блок „Блок И. Рибкин“. Според резултатите от гласуването „Моето отечество“ не е преодоляло 5-процентовата бариера, събира 496276 гласа (0,72%).

След споразуменията с Хасавюрт през 1996 – 1997 г. Кобзон посещава Грозни и изнася концерти.

• Заместник на Държавната дума (1997 — 2018)

Избиран е в Държавната дума няколко пъти от автономния район Агински бурят.

За първи път е избран през септември 1997 г. Той е един от депутатите, които не са включени в регистрираните депутатски сдружения, избран е за заместник-председател на комисията по култура.

През 1999 г. той е преизбран за депутат от Държавната дума, става член на депутатската група „Региони на Русия (Съюз на независимите депутати)“, избран е за заместник-председател на комисията по култура и туризъм.

През 2003 г. той отново бе избран за депутат от Държавната дума и се присъедини към фракцията "Единна Русия". Става председател на комисията по култура на Държавната дума.

През май 2003 г. с решение на тогавашния министър на вътрешните работи на Латвия М. Гюлбис Кобзон е включен в списъка на лицата, на които е забранено да влизат в страната и му е отказана входна виза. Забраната е заради „заплаха за държавната сигурност и обществения ред“ и е отменена на 21 юни 2004 г.

През септември 2007 г. Йосиф Кобзон се присъединява към партията „Обединена Русия“, въпреки факта, че през 2006 г. обявява, че никога няма да се присъедини към партията. През декември 2007 г. той е избран за депутат на Държавната дума от федералната листа на кандидатите за Обединена Русия (Трансбайкалска територия), става член на фракция „Обединена Русия“ и е избран за заместник-председател на комисията по информационна политика, информационни технологии и комуникации.

През 2011 г. е избран за депутат на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация от VI свикване от Забайкалския край от партията „Единна Русия“, член на фракция „Единна Русия“, първи заместник-председател на Комитета по култура.

През юли 2015 г. медиите съобщават, че Кобзон вече не възнамерява да бъде преизбиран в Държавната дума. На 15 юли 2016 г. обаче Централната избирателна комисия обявява списъка на кандидатите от „Единна Русия“ за депутати от Държавната дума от VII събрание, в който певецът е включен в четвъртата регионална група под първото число. На 18 септември 2016 г. е избран за депутат от Държавната дума от VII събрание като част от федералния списък на „Единна Русия“. Упълномощен на 5 октомври 2016 г. в Държавната дума, той отново заема поста първи заместник-председател на комисията по култура.

Последното депутатско действие на Кобзон е подкрепата му на първо четене на 19 юли 2018 г. (той почива преди второто) на законопроекта за повишаване на възрастта за пенсиониране. Законопроектът предизвиква обществено негодувание.

Мироопазване

Йосиф Кобзон е известен с миротворческите си дейности по време на потушаването на чеченския сепаратизъм през 90-те години, както и по време на неутрализирането на бандата на Мовсар Бараев, с която той преговаря, на 23-26 октомври 2002 г. в сградата на Театъра на Дубровка. В резултат на преговорите Кобзон и Хакамада успяват да изведат жена и три деца от залата, превзета от терористи.

Обществена работа

Йосиф Кобзон е член на борда на Федерацията на еврейските общности на Русия, член на президиума на общоруската обществена организация Лига на здравето на нацията. Бил е куратор на операта „Пътническият композитор“ Мойсей Вайнберг, първата и̊ московска премиера се състои на 27 януари 2017 г. в Международния ден за възпоменание на Холокоста в Театър „Новая опера“ под ръководството на режисьора С. Широков.

Член на Обществения съвет при Комитета за разследвания на Руската федерация.

Участва в благотворителност.

През септември 2016 г. Йосиф Кобзон се обявява против провеждането на конкурса „Евровизия“ през 2017 г. в Русия, тъй като бил „необективен“ и „политизиран“.

През 2016 г. Кобзон предлага да се създаде „Алея на звездите“ в Бурятия заради многото артисти там.

Обвинения в престъпност

От 1995 г. на Кобзон е отказано влизане в САЩ поради подозрения във връзка с организирана престъпна група. Многократните опити за получаване на американска виза, включително използване на дипломатически канали, не довеждат до успех.

Кобзон се сприятелява с хора от криминалния контингент, като Отари Квантришвили, Алимджан Тохтахунов (Тайванчик), Вячеслав Иванков (Яп) и други.

Украинска позиция

След смяната на властта в Украйна през 2014 г. и последвалото присъединяване на Крим към Русия, на 11 март 2014 г. Кобзон подписва апел с руски културни дейци в подкрепа на политиката на президента на Руската федерация Владимир Путин по отношение на Украйна и Крим. Обяснявайки позицията си, в интервю за вестник „Аргументи и факти“, той заявява: „Крим винаги е бил руски, а фактът, че е възможно да го върнат без изстрел, без нито една жертва, е още едно потвърждение за това. Това е единодушно решение на хората. Хората и до днес продължават да се радват пред завръщане у дома“.

На 5 юли 2014 г. отправя апел към народа на Украйна.

През юли 2014 г. Латвия забранява на Кобзон да влиза в страната. Латвийският външен министър Едгар Ринкевич обяснява забраната: „Като допринася за подкопаването на териториалната цялост и суверенитет на Украйна“.

На 26 октомври 2014 г. Службата за сигурност на Украйна обявява включването на Кобзон в списъка на няколкостотин фигури от руската култура, на които е забранено да влизат в Украйна поради политическите си позиции. По същото време посещава Донецк и Луганск, където прехвърля хуманитарна помощ на своите сънародници и изнася концерти. Певецът придружава Академичния ансамбъл за песни и танци на вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия.

През 2014 г. Кобзон е лишен от званието „почетен гражданин” на редица украински градове: през март – Кобеляк, през септември – Днепропетровск, през ноември – Полтава. Общинският съвет на Днепропетровск също решава, че не трябва да изпълнява официалния химн на града „Днепропетровск е моят роден град“. През януари 2015 г. градският съвет на Краматорск , под натиск на активисти, лиши Кобзон от титлата почетен гражданин на Краматорск. През юли 2017 г. той е лишен от званието „Почетен гражданин“ на Славянск.

От 28 ноември 2014 г. е почетен консул на Донецката народна република в Русия. Той участва активно в организирането, събирането и изпращането на хуманитарна помощ в зоната на хуманитарна криза в източна Украйна.

През февруари 2015 г. той е включен в списъка на лицата и компаниите, които ЕС счита за отговорни за дестабилизирането на ситуацията в източна Украйна. Вписването на списъка със санкции е забранено да влиза в ЕС, а активите им на неговата територия, ако има такива, ще бъдат замразени.

През август 2015 г. СБУ включи Кобзон в „Списъка на лицата, застрашаващи националната сигурност на Украйна“. През септември 2015 г. той е включен в списъка на санкциите за Украйна.

25 май 2016 г. Кобзон получава гражданство на ДНР.

На 14 май 2018 г. е лишен от украинските държавни награди с указ на президента на Украйна Петро Порошенко.

Награждаване на Йосиф Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ – I степен, 2012 г.

Награждаване на Йосиф Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ – II степен, 2002 г.

Паметник на Йосиф Кобзон в Донецк.

Дискография

• „Песни юности“ (1964)
• „Поёт Иосиф Кобзон“ (1967)
• „Песни А. Островского“ (1968)
• „Нефтяные короли“ (1968)
• „Песни нашей Родины“ (1969)
• „Поёт Иосиф Кобзон“ (1970)
• „Песни Я. Дубравина“ (1970)
• „Спасибо тебе, дорогая“ (1970)
• „Йосиф Кобзон“ – ВТМ 6344 – малка плоча, издадена в България
• „Не ошибись“ (1972)
• „Триста лет не бритые товарищи“ (1972)
• „Поёт Иосиф Кобзон“ (1974)
• „Вспоминайте, люди“ (1978)
• „Романсы и русские песни“ (1978)
• „А. Пугачёва / И. Кобзон“ (1979)
• „Танго, танго, танго…“ (1980)
• „А все – таки марши“ (1981)
• „Ласковая песня“ (1981)
• „Взрослая пора“ – песни от Я. Френкел (1982)
• „Лунная рапсодия“ (1984)
• „Счастье моё“ (1985)
• „Счастливых дней карусель“ (1985)
• „Забытое танго“ (1986)
• „Сыпь, тальянка“ Григорий Пономаренко/Сергей Есенин (1990)
• „Благословляю всё, что было“ Григорий Пономаренко/Александър Блок (1990)
• „Чёрные глаза“ (1994)
• „Ямщик, не гони лошадей“ (1994)
• „Мне доверена песня“ (1996)
• „Люстры старинного зала“ (1996)
• „Звёзды на небе“ (1996)
• „Прощальный концерт“ (СD 1) (1997)
• „Прощальный концерт“ (СD 2) (1997)
• „Белое солнце“ (СD) (1997)
• „Вы помните“ – песни от Г. Пономаренко и стихове на С. Есенин (СD) (1997)
• „Выйду на улицу“ – руски песни (СD) (1997)
• „Златые горы“ – руски песни (СD) (1997)
• „Русское поле“ (СD) (1997)
• „Среди миров“ (СD) (1997)
• „Я – артист“ (2 СD) (1997)
• „Я обязательно вернусь“ – песни от Г. Пономаренко и стихове на Ал. Блок (СD) (1997)
• „Летят перелётные птицы“ – песни от М. Блантер (СD) (1999)
• „Дивлюсь я на небо“ (СD) (1999)
• „Yiddishe Mame“ – еврейски песни (СD) (1999)
• „Очарована, околдована“ (2 СD) (1999)
• „Москва златоглавая“ (2 СD) (1999)
• „Покуда слышен голос мой“ (СD) (1999)
• „Вечерний звон“ (СD) (1999)
• „Песня остаётся с человеком“ (СD) (2002)
• „Поклонимся великим тем годам“ (СD) (2002)
• „Как ротный простой запевала“ (СD) (2002)
• „Русь моя, жизнь моя“ (СD) (2002)
• „Песнь о солдате“ (СD) (2002)
• „Песня моя – судьба моя“ (СD) (2002)
• „Великие исполнители 20 века“ (СD 1) (2002)
• „Великие исполнители 20 века“ (СD 2) (2002)
• „Одна-єдина“ (СD) (2002)
• „Моя Одесса“ – песни по музика на О. Б. Фелцман (СD) (2003)
• „Посвящение другу“ (СD) (2005)
• „Не замести снегами память“ (СD) (2006)
• „Человек беспокойного счастья“ (CD) (2006)
• „Пока я помню, я живу“ (СD) (2007)
• „Мгновения“ (СD) (2007)
• „Иосиф Кобзон и группа „Республика“ (СD) (2007)
• „Душевные песни Иосифа Кобзона“ (СD) (2007)
• „И пока на земле существует любовь“ (СD) (2007)
• „Только лучшее“ (СD) (2008)
• „Всё повторяется“ (СD) (2009)
• „Я люлблю тебя, жизнь“ (СD) (2012)
• „Легендарные песни“ (СD) (2013)
• „А жизнь продолжается (Любимое неизданное)“ (СD) (2013)
• „Мой путь“ (2СD) (2017)

Музикални изяви

Участия в концерти

• Песен на годината 1972 – изп. „Старый марш“, „За того парня“
• „Игор Матвиенко: 50 години“ – изп. „Опера“ (с Академически хор на МВР)
• Песен на годината 2011 – изп. „Москва майская“, „Орлята учатся летать“, „Весёлый ветер“, „Катюша“, „Марш высотников“, „Перелётные птицы“, „Солнечный круг“ (дует с група Республика)
• „Бедрос Киркоров: Сърце на сърце“: „Една българска роза“ (дует с Бедрос Киркоров)
• 20 юбилейна награда „Златен грамофон“ – изп. „Ребята 70-й широты“ (дует с група Республика)
• Годишнина концерт на 45-годишнината на филма „Офицерите“ – изп. „Песня тревожной молодости“, „Комсомольцы-добровольцы“ (с Академически хор на МВР)
• „Хор Турецкого: С тобой и навсегда“: изп. „Мой путь“ (дует с Хор Турецкого)

Участия в телевизионни и празнични музикални програми

• „Собственост на Република: 60-те години“ – „А у нас во дворе“
• „Собственост на Република: Песен за любовта“ – „Белые акации гроздья душистые“
• „Собственост на Република: Първи финал“ – „Надежда“
•  „Собственост на Република: Александра Пахмутова и Николай Добронравов“ – „Как молоды мы были“
• „Собственост на Република: Йосиф Кобзон“ – изп. „Я люблю тебя жизнь“, „Счастье моё“, „От Москвы до Бреста“, „Granada“, „А у нас в дворе“ (дует с жена Нелли), „Платье“ (дует с група Республика), „Песня остаётся с человеком“ (с всички страни)
• „Собственост на Република: Владимир Шаински“ – изп. „Дрозды“ (дует с група Республика)
• „Собственост на Република: Давид Тухманов“ – изп. „Я люблю тебя, Россия“
• „Собственост на Република: Марк Бернес“ – изп. „Журавли“
• „Собственост на Република: Расул Гъмзатов“ – изп. „Берегите друзей“
• „Собственост на Република: Евгени Крилатов“ – изп. „Сережка ольховая“
• „Собственост на Република: Едита Пьеха“ – изп. „Огромное небо“

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Йосиф Кобзон
• Официален уебсайт на Йосиф Кобзон