Палмиро Толяти: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Mrs Robinson премести страница „Палмиро Толиати“ като „Палмиро Толяти“: Произношението е с Я, което е отразено и в енциклопедията на БАН: ТОЛЯТИ
Толиати (руска погрешна интерпретация) -- > Толяти (правилна; така е и в енциклопедията на БАН)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Палмиро Толиати
| име = Палмиро Толяти
| име-оригинал = Palmiro Togliatti
| име-оригинал = Palmiro Togliatti
| категория = политик
| категория = политик
Ред 9: Ред 9:
| починал-място = [[Гурзуф]], [[СССР]]
| починал-място = [[Гурзуф]], [[СССР]]
| брак = Леонилде (Нилде) Йоти (1948 – 1964; партньорка без брак, до смъртта му)
| брак = Леонилде (Нилде) Йоти (1948 – 1964; партньорка без брак, до смъртта му)
| деца = Алдо Толиати (1925 – 2011)<br />Мариса Малаголи (осиновена; 1944-)
| деца = Алдо Толяти (1925 – 2011)<br />Мариса Малаголи (осиновена; 1944-)
| подпис =
| подпис =
| сайт =
| сайт =
Ред 24: Ред 24:
}}
}}


'''Палмиро Микеле Никола Толиати''' ({{lang|it|Palmiro Michele Nicola Togliatti}}, произнася се Толяти) е [[Италия|италиански]] [[политик]] [[комунист]].
'''Палмиро Микеле Никола Толяти''' ({{lang|it|Palmiro Michele Nicola Togliatti}}) е [[Италия|италиански]] [[политик]] [[комунист]].


Той е дългогодишен генерален секретар (1947 – 1964) на [[Италианска комунистическа партия|Италианската комунистическа партия]] – най-многобройната партия в страната и най-голямата [[компартия]] в Западна Европа, лидер на международното комунистическо движение (член на Изпълкома на [[Коминтерн]]а). Заема министерски постове: министър без портфейл (1944), заместник-председател на Съвета на министрите (1944 – 1945), министър на правосъдието на Италия от 21 юни 1945 до 1 юли 1946 г. Член е на Камарата на депутатите от 1948 г. до смъртта си (1964).
Той е дългогодишен генерален секретар (1947 – 1964) на [[Италианска комунистическа партия|Италианската комунистическа партия]] – най-многобройната партия в страната и най-голямата [[компартия]] в Западна Европа, лидер на международното комунистическо движение (член на Изпълкома на [[Коминтерн]]а). Заема министерски постове: министър без портфейл (1944), заместник-председател на Съвета на министрите (1944 – 1945), министър на правосъдието на Италия от 21 юни 1945 до 1 юли 1946 г. Член е на Камарата на депутатите от 1948 г. до смъртта си (1964).
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-S99208, Berlin, III. SED-Parteitag.jpg|мини|250п|ляво|Палмиро Толиати на 3-ия конгрес на Германската единна социалистическа партия, Източен Берлин (1950)]]
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-S99208, Berlin, III. SED-Parteitag.jpg|мини|250п|ляво|Палмиро Толяти на 3-ия конгрес на Германската единна социалистическа партия, Източен Берлин (1950)]]


== Биография ==
== Биография ==
Роден е в [[Генуа]] на [[26 март]] [[1893]] г. в семейство на учители. По-малък брат е на италианския математик Еудженио Джузепе Толиати (1890 – 1977). Завършва „[[Право]]“ в [[Торино]].
Роден е в [[Генуа]] на [[26 март]] [[1893]] г. в семейство на учители. По-малък брат е на италианския математик Еудженио Джузепе Толяти (1890 – 1977). Завършва „[[Право]]“ в [[Торино]].


Влиза в Социалистическата партия на Италия (''Partito Socialista Italiano'') преди [[Първата световна война]]. След войната, в която участва като офицер, той става през 1920 г. партиен секретар в Торино и принадлежи към групата около ''L’Ordine Nuovo'' в Торино. Учредител е на Комунистическата партия на Италия (1921), преименувана на Италианска комунистическа партия (1943). Толиати живее дълги години в [[Москва]], заемайки ръководни постове в Коминтерна. След 1935 година е заместник на генералния секретар [[Георги Димитров]] и секретар, отговарящ за комунистическите партии в [[Германия]], [[Австрия]], [[Нидерландия]], [[Унгария]], [[Швейцария]], [[Чехословакия]] и [[Индонезия]].<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 195}}</ref>
Влиза в Социалистическата партия на Италия (''Partito Socialista Italiano'') преди [[Първата световна война]]. След войната, в която участва като офицер, той става през 1920 г. партиен секретар в Торино и принадлежи към групата около ''L’Ordine Nuovo'' в Торино. Учредител е на Комунистическата партия на Италия (1921), преименувана на Италианска комунистическа партия (1943). Толяти живее дълги години в [[Москва]], заемайки ръководни постове в Коминтерна. След 1935 година е заместник на генералния секретар [[Георги Димитров]] и секретар, отговарящ за комунистическите партии в [[Германия]], [[Австрия]], [[Нидерландия]], [[Унгария]], [[Швейцария]], [[Чехословакия]] и [[Индонезия]].<ref name="фосколо">{{cite book | last = Фосколо | first = Мона | year = 2013 | title = Георги Димитров. Една критическа биография | publisher = Просвета | location = София | isbn = 978-954-01-2768-2 | pages = 195}}</ref>


През 1943 – 1946 г. е Министър без портфейл и министър на правосъдието е в италианските првителства на маршал [[Пиетро Бадолио]] и [[Иваное Бономи]].
През 1943 – 1946 г. е Министър без портфейл и министър на правосъдието е в италианските првителства на маршал [[Пиетро Бадолио]] и [[Иваное Бономи]].
Ред 38: Ред 38:
При посещение на пионерския лагер „[[Артек]]“ в Крим, разхождайки се със спътничката си Леонилде (Нилде) Йоти, получава мозъчен кръвоизлив. Умира на [[21 август]] [[1964]] г. в [[сгт.]] [[Гурзуф]] (край [[Ялта]]), [[Съветска Украйна]].
При посещение на пионерския лагер „[[Артек]]“ в Крим, разхождайки се със спътничката си Леонилде (Нилде) Йоти, получава мозъчен кръвоизлив. Умира на [[21 август]] [[1964]] г. в [[сгт.]] [[Гурзуф]] (край [[Ялта]]), [[Съветска Украйна]].


В негова чест град Ставропол на Волга ([[Куйбишевска област]]), където е построен комбинат „[[АвтоВАЗ]]“ за леки коли по лиценз на италианската компания [[ФИАТ]], е преименуван на [[Толиати]] на 23 автуст 1964 г.
В негова чест град Ставропол на Волга ([[Куйбишевска област]]), където е построен комбинат „[[АвтоВАЗ]]“ за леки коли по лиценз на италианската компания [[ФИАТ]], е преименуван на [[Толиати]] (руската трактовка на „Толяти“) на 23 автуст 1964 г.


== Произведения ==
== Произведения ==
Ред 53: Ред 53:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Palmiro Togliatti}}
{{Commonscat-inline|Palmiro Togliatti}}
* [http://img.timeinc.net/time/magazine/archive/covers/1947/1101470505_400.jpg Толиати на корицата на списание ''Time'', 5 май 1947.]
* [http://img.timeinc.net/time/magazine/archive/covers/1947/1101470505_400.jpg Толяти на корицата на списание ''Time'', 5 май 1947.]
* {{икона|it}} Giuseppe Vacca, [http://www.treccani.it/enciclopedia/palmiro-togliatti Togliatti, Palmiro]. В: '' Enciclopedie on line''
* {{икона|it}} Giuseppe Vacca, [http://www.treccani.it/enciclopedia/palmiro-togliatti Togliatti, Palmiro]. В: '' Enciclopedie on line''


{{Нормативен контрол|GND=118623184}}
{{Нормативен контрол|GND=118623184}}
{{СОРТКАТ:Толиати, Палмиро}}
{{СОРТКАТ:Толяти, Палмиро}}
[[Категория:Вицепремиери на Италия]]
[[Категория:Вицепремиери на Италия]]
[[Категория:Министри на правосъдието на Италия]]
[[Категория:Министри на правосъдието на Италия]]
Ред 67: Ред 67:
[[Категория:Италиански комунисти]]
[[Категория:Италиански комунисти]]
[[Категория:Марксисти]]
[[Категория:Марксисти]]
[[Категория:Личности (Толиати)]]
[[Категория:Личности (Толяти)]]
[[Категория:Личности (Крим)]]
[[Категория:Личности (Крим)]]
[[Категория:Генуезци]]
[[Категория:Генуезци]]

Версия от 09:29, 20 август 2019

Палмиро Толяти
Palmiro Togliatti
италиански политик комунист
Роден
Починал
21 август 1964 г. (71 г.)
ПогребанКампо Верано, Италия
Религияатеизъм
Учил вТорински университет
Политика
ПартияИталианска социалистическа партия
(1914 – 1921)
Комунистическа партия на Италия
(1921 – 1943)
Италианска комунистическа партия
(1943 – 1964)
Съвет на министрите на Италия
заместник-председател министър на правосъдието, министър без портфейл (22 април 1944 – 1 юли 1946)
Парламент на Италия
депутат (8 май 1948 – 21 август 1964)
Семейство
СъпругаЛеонилде (Нилде) Йоти (1948 – 1964; партньорка без брак, до смъртта му)
ДецаАлдо Толяти (1925 – 2011)
Мариса Малаголи (осиновена; 1944-)
Подпис
Палмиро Толяти в Общомедия

Палмиро Микеле Никола Толяти (на италиански: Palmiro Michele Nicola Togliatti) е италиански политик комунист.

Той е дългогодишен генерален секретар (1947 – 1964) на Италианската комунистическа партия – най-многобройната партия в страната и най-голямата компартия в Западна Европа, лидер на международното комунистическо движение (член на Изпълкома на Коминтерна). Заема министерски постове: министър без портфейл (1944), заместник-председател на Съвета на министрите (1944 – 1945), министър на правосъдието на Италия от 21 юни 1945 до 1 юли 1946 г. Член е на Камарата на депутатите от 1948 г. до смъртта си (1964).

Палмиро Толяти на 3-ия конгрес на Германската единна социалистическа партия, Източен Берлин (1950)

Биография

Роден е в Генуа на 26 март 1893 г. в семейство на учители. По-малък брат е на италианския математик Еудженио Джузепе Толяти (1890 – 1977). Завършва „Право“ в Торино.

Влиза в Социалистическата партия на Италия (Partito Socialista Italiano) преди Първата световна война. След войната, в която участва като офицер, той става през 1920 г. партиен секретар в Торино и принадлежи към групата около L’Ordine Nuovo в Торино. Учредител е на Комунистическата партия на Италия (1921), преименувана на Италианска комунистическа партия (1943). Толяти живее дълги години в Москва, заемайки ръководни постове в Коминтерна. След 1935 година е заместник на генералния секретар Георги Димитров и секретар, отговарящ за комунистическите партии в Германия, Австрия, Нидерландия, Унгария, Швейцария, Чехословакия и Индонезия.[1]

През 1943 – 1946 г. е Министър без портфейл и министър на правосъдието е в италианските првителства на маршал Пиетро Бадолио и Иваное Бономи.

При посещение на пионерския лагер „Артек“ в Крим, разхождайки се със спътничката си Леонилде (Нилде) Йоти, получава мозъчен кръвоизлив. Умира на 21 август 1964 г. в сгт. Гурзуф (край Ялта), Съветска Украйна.

В негова чест град Ставропол на Волга (Куйбишевска област), където е построен комбинат „АвтоВАЗ“ за леки коли по лиценз на италианската компания ФИАТ, е преименуван на Толиати (руската трактовка на „Толяти“) на 23 автуст 1964 г.

Произведения

  • Kampf für Frieden, Demokratie und Sozialismus. Aus Reden und Schriften über den Kampf der italienischen und der deutschen Arbeiterklasse. Dietz-Verlag, Berlin 1965
  • Lektionen über den Faschismus. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1973
  • Ausgewählte Reden und Aufsätze. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1977. ISBN 3-88012-461-2
  • Die Italienische Kommunistische Partei. Cooperative, Frankfurt am Main 1979. ISBN 3-88442-000-3

Източници

  1. ↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 195.
  • Harald Neubert: Linie Gramsci – Togliatti – Longo – Berlinguer: Erneuerung oder Revisionismus in der kommunistischen Bewegung? VSA-Verlag, Hamburg 2009.
  • Aldo Agosti, Palmiro Togliatti. Torino, UTET 1996 ISBN 88-02-04930-0

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Палмиро_Толяти&oldid=9580217“.