Св. св. Константин и Елена (Одрин): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 30: Ред 30:
На западната ѝ фасада е поставена паметна плоча, която гласи:
На западната ѝ фасада е поставена паметна плоча, която гласи:


{{цитат|За слава на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца, Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество султан [[Абдул Азис|Абдул Азис хан]] започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското [[джелеп]]ско народно общество в Одрин.''}}
{{цитат|За слава на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца, Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество султан [[Абдул Азис|Абдул Азис хан]] започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското [[джелеп]]ско народно общество в Одрин.}}


Изследване на архитект [[Николай Тулешков]] показва, че църквата е построена от българи, преселили се от [[Тракия]] и Западна [[Македония (област)|Македония]] в село [[Булгаркьой]], [[Кешан]]ско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор е бил Константин Казака.
Изследване на архитект [[Николай Тулешков]] показва, че църквата е построена от българи, преселили се от [[Тракия]] и Западна [[Македония (област)|Македония]] в село [[Булгаркьой]], [[Кешан]]ско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор е бил Константин Казака.

Версия от 07:25, 21 август 2019

„Св. св. Константин и Елена“
Konstantin-Elena Kilisesi
Западната фасада
Западната фасада
Карта Местоположение в Одрин
Вид на храмаправославна църква
Страна Турция
Населено мястоОдрин
Посветен наКонстантин I Велики
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияОдринска
Изграждане1869 г.
Статутдействащ храм
„Св. св. Константин и Елена“ в Общомедия

„Св. св. Константин и Елена“ (на турски: Konstantin-Elena Kilisesi, на гръцки: Ἱερός Ναός Ἁγίων Θεοστέπτων Βασιλέων καί Ἰσαποστόλων Κωνσταντίνου καί Ἑλένης) е българска православна църква в Одрин, Турция. Църквата е подчинена на Одринската епархия на Вселенската патриаршия. Заедно с другата българска църква „Свети Георги“ са единствените две действащи църкви в епархията.[1]

Местоположение

Църквата се намира в югоизточната част на Одрин в махалата Абдурахман. В непосредствена близост река Тунджа се влива в река Марица.

История

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е построена е през 1869 г. за по-малко от седем месеца и е ярко свидетелство за православната архитектура от онова време.

Представлява трикорабна псевдобазилика, изградена със смесена каменно-тухлена зидария на гевгирена конструкция, с два реда колони, дървени тавани и интериорни елементи от дървена пластика. 70 икони са били монтирани на иконостаса.

На западната ѝ фасада е поставена паметна плоча, която гласи:

„ За слава на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца, Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско народно общество в Одрин. “

Изследване на архитект Николай Тулешков показва, че църквата е построена от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор е бил Константин Казака.

Църквата е изцяло реставрирана в 2008 г. със средства на българската държава, на общини и фондации от България и много дарения от обикновени българи.

В 2010 година в двора на църквата е открит паметник на екзарх Антим I, поставен от Съюза на тракийските дружества в България.[2] Паметникът е поставен без разрешение на Вселенската патриаршия и тъй като екзарх Антим е схизматичен епископ вселенският патриарх Вартоломей I Константинополски и одринският митрополит забраняват службите на български в храма и посещенията на български епископи и свещеници в двете български църкви в града.[3] В 2015 година патриарх Варломей уведомява Светия синод на Българската православна църква, че не разрешава посещението на епископ Поликарп Белоградчишки в Одрин до премахването на паметника.[4] Светият синод отговаря, че няма как да премахне паметника, тъй като той не е поставен от Българската православна църква, и че няма да промени титлата на епископ Евлогий Адрианополски - друг спорен между двете църкви въпрос, но обещава да не дава повече титли, дублиращи се с тези на други православни църкви.[5]

Бележки

  1. ↑ Μητροπόλεις ἐν Τουρκίᾳ // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 18 август 2019 г.
  2. ↑ Откриха паметник на първия български екзарх Антим І в Одрин // Infotourism, 17 октомври 2010 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  3. ↑ На кого пречи паметникът на екзарх Антим първи в християнската църква в Одрин? // Ретро.бг, 24 ноември 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  4. ↑ От Фенер ни натискат да махнем паметника на екзарх Антим I в Одрин // Гласът на България, 7 юни 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  5. ↑ Църквата поряза Вартоломей за Антим I, паметникът в Одрин остава! // Faktor.bg, 21 ноември 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Турция“         Портал „Турция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Св._св._Константин_и_Елена_(Одрин)&oldid=9581033“.