Студеница (манастир): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Поибрие, ползвайки HotCat
Ред 38: Ред 38:
* [[Сопочани]]
* [[Сопочани]]


== Източници ==
== Бележки ==
<references />
<references />


{{ОСН Югоизточна Европа}}
{{ОСН Югоизточна Европа}}
{{Портал|Сърбия|Православие|Македония}}

[[Категория:Обекти на световното наследство в Сърбия]]
[[Категория:Обекти на световното наследство в Сърбия]]
[[Категория:Манастири на Сръбската православна църква]]
[[Категория:Манастири на Сръбската православна църква]]

Версия от 07:39, 26 август 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Студеница.

Манастир Студеница
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

Поглед от въздуха
В регистъраStudenica Monastery
РегионЕвропа и Северна Америка
Местоположение Сърбия
ТипКултурно
Критерииi, ii, iv, vi
Вписване1986  (10-а сесия)
Координати43°29′11″ с. ш. 20°31′54″ и. д. / 43.486389° с. ш. 20.531667° и. д.
Манастир Студеница в Общомедия
Манастирската църква

Студеница е православен манастир на Сръбската православна църква. Разположен е в едноименната местност на река Студеница. Намира са на 39 km югозападно от Кралево в полите на планината Голия в района на Поибрието. Основан през 1190 г. от Стефан Неманя.

История

Зад укрепените манастирски стени има две основни черкви – на Богородица и Кралска. Манастирът е посветен на Успение Богородично. Първата фаза по изграждането му приключва през 1196 г., когато Стефан Неманя се оттегля в него от властта, след като оставя да управлява Сърбия втория си син Стефан, който е женен за византийската принцеса Евдокия Ангелина. След смъртта на Стефан Неманя в Хилендар, мощите му са пренесени в Студеница. Третият син на Неманя – Растко, който първи оглавява автокефалната сръбска архиепископия превръща Студеница в политическо, културно и духовно средище на средновековната сръбска държава известна още като Рашка. Студеница се радва на вниманието и даренията и на други членове на кралската династия Неманичи, като Стефан Радослав и Милутин. В началото на 17 век пожар и земетресение повреждат част от манастира, а исторически книжовни паметници и фрески са безвъзвратно унищожени и загубени завинаги.

Архитектура и изкуство

Манастирската църква посветена на Успение Богородично е с един купол и е съградена в рашки стил. С нея се слага началото на т.нар. рашка школа в архитектурата и изкуството на средновековната сръбска държава, който в архитектурата е смес от романски и византийски стил.

Северозападно от манастирската църква е издигната втора от крал Милутин през 1314 г., която е известна като кралска и е посветена на „Св. Йоаким и Анна“. Манастирският комплекс се състои от още една църква с обслужващи помещения. От запазилите се стенописи е този с генеалогията на Неманичите.

Иконостасът на църквата е дело на дебърския майстор Нестор Алексиев.[1]

Културно наследство

Манастирът Студеница е включен през 1986 г. в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Вижте също

Бележки

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 255.