Робърт Пийл: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
увод по англ, +изт
Ред 1: Ред 1:
{{микромъниче|11:30, 27 август 2019 (UTC)}}
{{без източници}}
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
име=Робърт Пийл |
име=Робърт Пийл |
Ред 9: Ред 7:
}}
}}


'''Робърт Пийл''' ({{lang|en|Robert Peel}}) е [[Великобритания|британски]] [[политика|политик]], [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председател]] от декември [[1834]] до април [[1835]] и повторно от юни [[1841]] до [[29 юни]] [[1846]].
'''Робърт Пийл''' ({{lang|en|Robert Peel}}) е [[Великобритания|британски]] [[политика|политик]], [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председател]] от декември [[1834]] до април [[1835]] и повторно от юни [[1841]] до [[29 юни]] [[1846]]. Преди това на два пъти е министър на вътрешните работи (1822 – 27 и 1828 – 30). Сочен е за основоположник на съвременната правоохранителна система във Великобритания и основател на лондонската полицейска служба (Metropolitan Police Service). Един от основателите на [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]]. По негова инициатива са отменени Житните закони, ограничаващи вноса на зърно<ref name="EB">{{Цитат уеб
| заглавие = Robert Peel | автор = | труд = Encyclopedia Britannica | дата = | достъп_дата = 27 август 2019 | уеб_адрес = https://www.britannica.com/biography/Robert-Peel | език = en | цитат = }}</ref>


Син на заможен производител на текстил и политик, Пийл е първият министър-председател с буржаозен произход. Той завършва с отличен успех по класическа филология и математика колежа Крайст Чърч в Оксфорд. Става член на [[Камара на общините на Великобритания|Камарата на общините]] през 1809, с което започва забележителната му кариера в партията на [[тори]]те. Пийл става член на правителството като министър на вътрешните работи (1822 – 27) и под негово ръководство се либерализира наказателното право и се създава модерна полицейска служба с нов тип офицери, които в негова чест са наречени „бобита“ („bobbies“). След кратка пауза поема отново поста на вътрешен министър в правителството на своя политически ментор [[Артър Уелсли, херцог Уелингтън|херцога на Уелингтън]] (1828 – 1830), същевременно ръководейки Камарата на общините (Leader of the House of Commons).
⚫
{{ОК-мъниче}}


В периода 1830 – 34 се намира в опозиция, а от ноември 1834 е избран за министър-председател и едновременно за [[канцлер на хазната]]. Издава т.нар. манифест Tamworth (декември 1834), положил основните принципи на съвременната Консервативна партия. Правителството му е правителство на малцинството и зависи в голяма степен от подкрепата на [[виги]]те. Само след четири месеца правителството пада и той се връща към ролята си на лидер на опозицията в парламента, а правителството оглавява [[лорд Мелбърн]] (1835 – 1841). След общите избори през 1841 г. Пийл отново става министър-председател и правителството му управлява пет години. Действията му играят голяма роля за установяването на [[свободна търговия]] и съвременна банкова система. Приети са закони за мините, подоходния данък, за фабриките и за регулиране на железниците. След избухването на [[Голям глад (Ирландия)|Големия глад в Ирландия]], се солидаризира с вигите и радикалите, които искат отмяна на Житните закони и това води до оставката му през 1846. Пийл остава влиятелен член на парламента и лидер на групата на „пийлитите“ до смъртта си през 1850.
<!-- {{пост начало}}

{{пост|[[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председател]]|[[1834]]|[[1835]]|[[Артър Уелсли]]|[[Уилям Лемб|Лорд Мелбърн]]}}
Пийл е известен с това, че често започва с опозиция, характерна за торите, към дадена мярка, но след това обръща мнението си и застава начело на подкрепата за либерално законодателство. Пример за това са позициите му по следните закони: Test Act, Catholic Emancipation, Reform Act, подоходния данък и, най-важно, отмяната на Житните закони. Историкът А. Тейлър пише: „Пийл е в първите редици държавници от XIX век. Той провежда католическата еманципация, отменя Житните закони и създава съвременната Консервативна партия върху руините на старите тори“<ref>A.J.P. Taylor, ''Politicians, Socialism and Historians'' (1980) p. 75</ref>.
{{пост|министър-председател|[[1841]]|[[1846]]|[[Уилям Лемб|Лорд Мелбърн]]|[[Джон Ръсел]]}}

{{пост край}} -->
== Източници ==
<references />


{{Министър-председатели на Великобритания}}
{{Министър-председатели на Великобритания}}


⚫
{{ОК-мъниче}}
[[Категория:Министър-председатели на Великобритания|Пийл, Робърт]]
[[Категория:Министър-председатели на Великобритания|Пийл, Робърт]]

Версия от 14:02, 27 август 2019

Робърт Пийл
Robert Peel
британски политик
Роден
Починал
2 юли 1850 г. (62 г.)
ПогребанСтафордшър, Великобритания
Религияхристиянство
Учил вКрайст Чърч
ПартияКонсервативна партия
Работил вГлазгоуски университет
НаградиЧлен на Британското кралско научно дружество
Семейство
Подпис
Робърт Пийл в Общомедия

Робърт Пийл (на английски: Robert Peel) е британски политик, министър-председател от декември 1834 до април 1835 и повторно от юни 1841 до 29 юни 1846. Преди това на два пъти е министър на вътрешните работи (1822 – 27 и 1828 – 30). Сочен е за основоположник на съвременната правоохранителна система във Великобритания и основател на лондонската полицейска служба (Metropolitan Police Service). Един от основателите на Консервативната партия. По негова инициатива са отменени Житните закони, ограничаващи вноса на зърно[1]

Син на заможен производител на текстил и политик, Пийл е първият министър-председател с буржаозен произход. Той завършва с отличен успех по класическа филология и математика колежа Крайст Чърч в Оксфорд. Става член на Камарата на общините през 1809, с което започва забележителната му кариера в партията на торите. Пийл става член на правителството като министър на вътрешните работи (1822 – 27) и под негово ръководство се либерализира наказателното право и се създава модерна полицейска служба с нов тип офицери, които в негова чест са наречени „бобита“ („bobbies“). След кратка пауза поема отново поста на вътрешен министър в правителството на своя политически ментор херцога на Уелингтън (1828 – 1830), същевременно ръководейки Камарата на общините (Leader of the House of Commons).

В периода 1830 – 34 се намира в опозиция, а от ноември 1834 е избран за министър-председател и едновременно за канцлер на хазната. Издава т.нар. манифест Tamworth (декември 1834), положил основните принципи на съвременната Консервативна партия. Правителството му е правителство на малцинството и зависи в голяма степен от подкрепата на вигите. Само след четири месеца правителството пада и той се връща към ролята си на лидер на опозицията в парламента, а правителството оглавява лорд Мелбърн (1835 – 1841). След общите избори през 1841 г. Пийл отново става министър-председател и правителството му управлява пет години. Действията му играят голяма роля за установяването на свободна търговия и съвременна банкова система. Приети са закони за мините, подоходния данък, за фабриките и за регулиране на железниците. След избухването на Големия глад в Ирландия, се солидаризира с вигите и радикалите, които искат отмяна на Житните закони и това води до оставката му през 1846. Пийл остава влиятелен член на парламента и лидер на групата на „пийлитите“ до смъртта си през 1850.

Пийл е известен с това, че често започва с опозиция, характерна за торите, към дадена мярка, но след това обръща мнението си и застава начело на подкрепата за либерално законодателство. Пример за това са позициите му по следните закони: Test Act, Catholic Emancipation, Reform Act, подоходния данък и, най-важно, отмяната на Житните закони. Историкът А. Тейлър пише: „Пийл е в първите редици държавници от XIX век. Той провежда католическата еманципация, отменя Житните закони и създава съвременната Консервативна партия върху руините на старите тори“[2].

Източници

  1. ↑ Robert Peel // Encyclopedia Britannica. Посетен на 27 август 2019. (на английски)
  2. ↑ A.J.P. Taylor, Politicians, Socialism and Historians (1980) p. 75

Шаблон:ОК-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Робърт_Пийл&oldid=9588174“.