Тиенгун 2: Разлика между версии
{{lang-zh}} => {{lang|zh}} |
|||
| Ред 75: | Ред 75: | ||
[[Категория:Орбитални станции]] |
[[Категория:Орбитални станции]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Космонавтика в Китай]] |
||
Версия от 14:42, 30 август 2019
| Тиенгун 2 | |
 Макет на станцкия Тиенгун 2 скачена с космически кораб Шънджоу. | |
| Характеристика на станцията | |
|---|---|
| Екипаж | 3 |
| Запуск | 2015 (планирано) |
| Маса | 20 000 kg |
| Дължина | 14,4 m |
| Диаметър | 4,2 m |
| Тиенгун 2 в Общомедия | |
Тиенгун 2 (на китайски: 天宫一号, буквално преведено „Небесен дворец 2“) е бъдеща китайска космическа лобаратория част от проекта Тиенгун. Планира се станцията да бъде изведена от Китайското национално космическо управление през 2015 година като трябва да замени прототипа Тиенгун 1, който бе изстрелян на 29 септември 2011 година.[1]
Разработване
През 2008 година Китайската космическа агенция публикува кратко резюме за Тиенгун-2 и наследника му Тиенгун 3. В резюмето се посочва, че няколко пилотируеми космически кораба ще бъдат скачени с Тиенгун 2. Планира се втората станция да бъде изведена в орбита някъде през 2015 година[2] малко след като предшественика Тиенгун 1 е деорбитиран. Безпилотен товарен космически кораб ще бъде скачен със станцията за да достави провизии за продължително човешко присъствие на станцията.[3]
Техническа характеристика
Характеристика на Тиенгун 2:
- Екипаж: 3 (възможност за 20 дневно пребиваване на борда на станцията).[2]
- Дължина: 14,4 m[4]
- Максимален диаметър: 4,2 m[4]
- Маса: 20 000 kg[4]
Вижте също
Източници
- ↑ "Tiangong-1 launch betrays China's earthly ambitions". BBC News, 29 септември 2011. Посетен на 1 април 2012.
- ↑ а б David, Leonard. China Details Ambitious Space Station Goals // SPACE.com, 11 март 2011. Посетен на 1 април 2012. China is ready to carry out a multiphase construction program that leads to the large space station around 2020. As a prelude to building that facility, China is set to loft the Tiangong-1 module this year as a platform to help master key rendezvous and docking technologies.
- ↑ "China manned spaceflight program" (PDF). The Space Review, 15 октомври 2009. Посетен на 1 април 2012.
- ↑ а б в China unveils rival to International Space Station // London, UK Guardian, 26 април 2011. Посетен на 1 април 2012. China often chooses poetic names for its space projects, such as Chang'e – after the moon goddess – for its lunar probes; its rocket series, however, is named Long March, in tribute to communist history. The space station project is currently referred to as Tiangong, or "heavenly palace".
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||