Попфолк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 04:16, 31 август 2019

„Чалга“ пренасочва насам. За традиционния стил, вижте Чалга (традиционен стил)

Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.

Произход

По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“.^[1]^[2] Думата „чалга“ произлиза от турската дума çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга.^[3] Жанрът е забранен при социализма, като популяризирането му у нас започва с песните на Хисарския поп от 1980-те, и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.

Критика

Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.^[4]^[5]^[6] Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и като цяло прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията, чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми. Въпреки всичко попфолка се приема от населението на балканите.Трябва много внимателно и умело да се прави разлика между попфолк, турбофол и просто фолк. Разликата е следната: Попфолкът е областта в която певеца може да експериментира най-много добавяйки заемки от всички видове пеене и култури. Турбофолкът прелича на електронен попфолк. За турбофолка е типично повтарящите се и почти повтарящите се мелодии. Текстът често е написан в уеднаквени комплети, пее се високо и се свири много енергично, затова се нарича турбофолк. Просто фолка е стилът при който певеца се оповава главно и само на стари народни ритми Бе без никакво или с изключително малко поправки и добавки. Нещата с годините, обаче толкова са се омешали, че разни певци за, които да кажем е типично попфолк изпълнението правят дует с изпълнител изпълняващ просто фолк и др. Безспорен факт е, че всеки един от стиловете предизвиква огормен интерес у жуднеците и най-често когато чужденец чуе ткъв тип изпълнение остава доста доволен и му харесва ^[7] Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ,^[8] и я приемат за вид местна атракция.^[9]

Вижте също

Бележки

↑ Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1
↑ Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16
↑ Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books // Books.google.ca. Посетен на 22 октомври 2012.
↑ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.
↑ Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.
↑ Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г.
↑ Клер Леви, „Морална паника по време на преход“, в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.
↑ Rebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г.
↑ Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.

Външни препратки

Чалгата в проекта Преход БГ

[1] Стателова, Розмари. (2003) Седемте гряха на чалгата. София: „Просвета – София“ АД, ISBN 954-01-1536-1

[2] Димов, Венцислав. (2001) Етнопоп бумът. София: „Българско музикознание“, ISBN 954-8307-14-16

[3] Colors of Enchantment: Theater, Dance, Music and the Visual Arts of the ... – Google Books // Books.google.ca. Посетен на 22 октомври 2012.

[4] „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“, в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.

[5] Валентин Хаджийски: За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I, „Гласове“, 25.05.2014 г., За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“, „Гласове“, 29.10.2014 г.

[6] Мирослава Кортенска, „Култура на упадъка“, librev.com, 28 февруари 2010 г.

[7] Клер Леви, „Морална паника по време на преход“, в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.

[8] Rebecca Richardson, „Do you like Chalga?“, Eat Stay Love Bulgaria, 6 март 2015 г.

[9] Бойко Пенчев, „Бетовен, Шилер и чалга“, Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 == Критика ==
-Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/2000112_bi_bi_si_chalgata_e_simvol_na_kulturniia_razriv_v/ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“], в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.</ref><ref>Валентин Хаджийски: [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I], „Гласове“, 25.05.2014 г., [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-chalgata-folka-i-civilizacionniq-izbor-chast-ii За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“], „Гласове“, 29.10.2014 г.</ref><ref>Мирослава Кортенска, [http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/841-2010-02-28-22-50-30 „Култура на упадъка“], librev.com, 28 февруари 2010 г.</ref> Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и като цяло прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от [[диджей|диджеите]] в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията, чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми.<ref>[[Клер Леви]], [http://www.online.bg/kultura/my_html/2165/clair.htm „Морална паника по време на преход“], в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.</ref> Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ,<ref>Rebecca Richardson, [http://eatstaylovebulgaria.com/en/do-you-like-chalga/ „Do you like Chalga?“], ''Eat Stay Love Bulgaria'', 6 март 2015 г.</ref> и я приемат за вид местна атракция.<ref>[[Бойко Пенчев]], [http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/01/04/303001_betoven_shiler_i_chalga/ „Бетовен, Шилер и чалга“], Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.</ref>
+Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/02/10/2000112_bi_bi_si_chalgata_e_simvol_na_kulturniia_razriv_v/ „Би Би Си: Чалгата е символ на културния разрив в България“], в-к „Дневник“, 10 февруари 2013 г.</ref><ref>Валентин Хаджийски: [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор“. Част I], „Гласове“, 25.05.2014 г., [http://glasove.com/categories/komentari/news/za-chalgata-folka-i-civilizacionniq-izbor-chast-ii За чалгата, „фолка“ и цивилизационния избор. Част II“], „Гласове“, 29.10.2014 г.</ref><ref>Мирослава Кортенска, [http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/841-2010-02-28-22-50-30 „Култура на упадъка“], librev.com, 28 февруари 2010 г.</ref> Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и като цяло прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от [[диджей|диджеите]] в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията, чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми. Въпреки всичко попфолка се приема от населението на балканите.Трябва много внимателно и умело да се прави разлика между попфолк, турбофол и просто фолк. Разликата е следната: Попфолкът е областта в която певеца може да експериментира най-много добавяйки заемки от всички видове пеене и култури. Турбофолкът прелича на електронен попфолк. За турбофолка е типично повтарящите се и почти повтарящите се мелодии. Текстът често е написан в уеднаквени комплети, пее се високо и се свири много енергично, затова се нарича турбофолк. Просто фолка е стилът при който певеца се оповава главно и само на стари народни ритми Бе без никакво или с изключително малко поправки и добавки. Нещата с годините, обаче толкова са се омешали, че разни певци за, които да кажем е типично попфолк изпълнението правят дует с изпълнител изпълняващ просто фолк и др. Безспорен факт е, че всеки един от стиловете предизвиква огормен интерес у жуднеците и най-често когато чужденец чуе ткъв тип изпълнение остава доста доволен и му харесва <ref>[[Клер Леви]], [http://www.online.bg/kultura/my_html/2165/clair.htm „Морална паника по време на преход“], в-к „Култура“, бр.4, 2 февруари 2001 г.</ref> Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ,<ref>Rebecca Richardson, [http://eatstaylovebulgaria.com/en/do-you-like-chalga/ „Do you like Chalga?“], ''Eat Stay Love Bulgaria'', 6 март 2015 г.</ref> и я приемат за вид местна атракция.<ref>[[Бойко Пенчев]], [http://www.dnevnik.bg/analizi/2007/01/04/303001_betoven_shiler_i_chalga/ „Бетовен, Шилер и чалга“], Dnevnik.bg, 4 януари 2007 г.</ref>
 == Вижте също ==