Свети Франциск от Асизи (София): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
| реликви = |
| реликви = |
||
| съвременен статут = действащ храм |
| съвременен статут = действащ храм |
||
| съвременно състояние = |
| съвременно състояние = добро |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от [[Богдан Прошек]]<ref>[http://www.proshek.com/blog/2012/12/13/биография-на-богдан-теодор-прошек-1858-1905/ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905]</ref> и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор [[Роберто Менини]] епископ на [[Софийско-Пловдивска епархия]].<ref name=":1">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.</ref> |
Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от [[Богдан Прошек]]<ref>[http://www.proshek.com/blog/2012/12/13/биография-на-богдан-теодор-прошек-1858-1905/ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905]</ref> и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор [[Роберто Менини]] епископ на [[Софийско-Пловдивска епархия]].<ref name=":1">Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.</ref> |
||
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в [[Цариград]], но промените в законодателството на [[Турция]] правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ [[Кирил Куртев]], кармелитките пристигат в София.<ref name=":3">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> |
[[Файл:Distinctive emblem for cultural property.svg|мини|100п|left|Църквата е обявена на паметник на културата през 1976 г.]]През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в [[Цариград]], но промените в законодателството на [[Турция]] правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ [[Кирил Куртев]], кармелитките пристигат в София.<ref name=":3">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref> |
||
През 1940 г. [[Кармелитки|сестрите кармелитки]] се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източнокатолически ритуал и храмът започва да се посещава от [[Църква на съединените с Рим българи|униати]]. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.<ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]</ref> След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „[[Благовещение Господне (София)|Благовещение Господне]]“. |
През 1940 г. [[Кармелитки|сестрите кармелитки]] се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източнокатолически ритуал и храмът започва да се посещава от [[Църква на съединените с Рим българи|униати]]. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на [[Капуцини (монашески орден)|капуцините]] и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.<ref>[https://draganbachev.wordpress.com/2011/01/27/установяване-на-апостолически-делег/ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините]</ref> След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „[[Благовещение Господне (София)|Благовещение Господне]]“. |
Версия от 09:33, 31 август 2019
„Свети Франциск от Асизи“ | |
Местоположение в Столична община | |
Вид на храма | католическа църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | София |
Религия | Църква на съединените с Рим българи |
Епархия | Софийска апостолическа екзархия |
Архитектурен стил | неоромански |
Изграждане | 1898-1899 г. |
Статут | действащ храм |
Състояние | добро |
„Свети Франциск от Асизи“ в Общомедия |
„Свети Франциск от Асизи“ е източнокатолическа църква в град София, България, ректорален храм на Софийската апостолическа екзархия. Църквата е към манастира на братята кармелити.
История на храма и общността
Църквата „Свети Франциск от Асизи“ е построена от Богдан Прошек[1] и осветена като публичен параклис през 1899 г. от монсеньор Роберто Менини епископ на Софийско-Пловдивска епархия.[2]
През 1935 г. в България се установяват пет монахини кармелитки. Дотогава тяхната общност пребивава в Цариград, но промените в законодателството на Турция правят невъзможно по-нататъшното им оставане там. Със съдействието на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, който по това време е апостолически делегат в Цариград, и със съгласието на епископ Кирил Куртев, кармелитките пристигат в София.[3]
През 1940 г. сестрите кармелитки се сдобиват с имот до параклиса. Поради съседството на монахините някои от службите в църквата са изпълнявани по източнокатолически ритуал и храмът започва да се посещава от униати. По това време в този квартал живеят около 300 семейства от латински обред, които не искат да посещават Светата литургия по източен обред. Храмът се е стопанисвал от Ордена на капуцините и да защитят миряните си през 1941 г. те отказват да служат литургия в църквата.[4] След този инцидент църквата е поверена на кармелитките, а за латинския обред е предназначен католическия параклис „Благовещение Господне“.
През 1952 г. по време при съдебните преследвания на католическото духовенство, сестрите са обект на следене от апарата на Държавна сигурност.[3] Всички сестри са арестувани и подложени на строги разпити.
Манастирът на сестрите кармилитки има нова сграда в кв. „Малинова долина“, София.
През 2002 г. идват в София и отците кармилитани. Днес църквата се стопанства от тях. Те обслужват литургията по източнокатолическия обред.
Храмов празник – 4 октомври.
Източници
- ↑ Биография на Богдан (Теодор) Прошек 1858 – 1905
- ↑ Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
- ↑ а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
- ↑ Установяване на апостолически делегати в България и тяхното отношение към мисията на капуцините