Софийска епархия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 52: Ред 52:
* Калевит (споменат в 1493[http://www.pravoslavieto.com/manastiri/kremikovski/index.htm] и 1497<ref>Христова, Караджова, Узунова, № 138</ref> г., починал през 1503 г.<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38.</ref>)
* Калевит (споменат в 1493[http://www.pravoslavieto.com/manastiri/kremikovski/index.htm] и 1497<ref>Христова, Караджова, Узунова, № 138</ref> г., починал през 1503 г.<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38.</ref>)
* Панкратий (споменат през февруари 1515 г.)<ref>Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. — Зборник историје књижевности, 10, 1976, 259.</ref>
* Панкратий (споменат през февруари 1515 г.)<ref>Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. — Зборник историје књижевности, 10, 1976, 259.</ref>
* [[Йеремия I Константинополски|Йеремия]] (споменат в 1513 г.,<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.</ref> от 31.12.1522 г.<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 166</ref> – [[Вселенски патриарх|цариградски патриарх]]<ref>Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004; Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236.</ref>)
* [[Йеремия I Константинополски|Йеремия]] (споменат в 1513 г.,<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.</ref> от 31.12.1522 г.<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 166</ref> – [[Вселенски патриарх|цариградски патриарх]]<ref>Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004; Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236.</ref>)
* Нифонт Грък (споменат през юли 1528 г.<ref>Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, 294.</ref> и през февруари 1534 г.<ref>Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940, 17, 190, табл. ХХ.</ref>)
* Нифонт Грък (споменат през юли 1528 г.<ref>Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, 294.</ref> и през февруари 1534 г.<ref>Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940, 17, 190, табл. ХХ.</ref>)
* Панкратий (споменат на 26.05.1534 г.)<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.</ref>
* Панкратий (споменат на 26.05.1534 г.)<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.</ref>
Ред 58: Ред 58:
* Диомидий (споменава се в 1564 и 1565 г.)<ref>Христова, Караджова, Узунова, №№ 188, 190</ref>
* Диомидий (споменава се в 1564 и 1565 г.)<ref>Христова, Караджова, Узунова, №№ 188, 190</ref>
* Партений (споменава се през март 1579,<ref>Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554</ref> януари 1580 и в 1586 г. <ref>Γερμανός, σ. 167; Лачев, 167.</ref>)
* Партений (споменава се през март 1579,<ref>Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554</ref> януари 1580 и в 1586 г. <ref>Γερμανός, σ. 167; Лачев, 167.</ref>)
* Григорий (споменат на 6 януари 1587,<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38.</ref> починал в 1601 г.<ref>Γερμανός, σ. 167</ref>)
* Григорий (споменат през април 1580 г.<ref>Παπαδημητρίου-Δούκας, Ν. Οἱ ὁριακές διαφορές μέσα στό Ἃγιο Ὄρος κατά τήν πρώμη μεταβυζαντινή ἐποχή. – Βυζαντιακά, 22, 2002, 289.</ref> и на 6 януари 1587 г.,<ref>Тютюнджиев, Мутафова, 38.</ref> починал в 1601 г.<ref>Γερμανός, σ. 167</ref>)
* Йоасаф (избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията)<ref>Γερμανός, σ. 167</ref>
* Йоасаф (избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията)<ref>Γερμανός, σ. 167</ref>
* Неофит (избран на 18.03.1603 г.)<ref>Γερμανός, σ. 167</ref>
* Неофит (избран на 18.03.1603 г.)<ref>Γερμανός, σ. 167</ref>

Версия от 01:32, 5 септември 2019

Софийска епархия
Катедрален храм „Света Неделя“
ЦъркваБългарска православна църква
СтранаБългария
ЦентърСофия
Катедрална църква„Света Неделя“
Архиерейски наместничестваСамоков
Ихтиман
Дупница
Радомир
Кюстендил
Трън
Годеч
Дата на основаванеI век
ПредстоятелНеофит
Санмитрополит и патриарх
Викарен епископПоликарп
Брой манастири41
Софийска епархия в Общомедия

Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.

История

Благодарение на благоприятното си географско положение София (Сердика, Средец) става известен християнски център още от началото на IV век. През 343 година тук е свикан важен църковен събор, който издига авторитета на Софийската епископия[1].

Сердикийски епископи

  • Св. Климент, папа Римски – пръв епископ на Сердика (I в.)[2]
  • Свети Терапонтий (III в.)[3]
  • Протоген (споменат през 325 и 343 – 344 г.)[4]
  • Бонос (Боноз, Боносий, последната четвърт на IV век)[5]
  • Юлиан (споменат през 424 и 431 г.)[6]
  • Зосим (споменат през 458 г.)[7]
  • Домнион (споменат през 515 г.)[8]
  • Василиск (споменат през 551 г.)[9]
  • Тевпрепий (VI век)[10]
  • Феликс (споменат през 594 г.)[11]

Софийски митрополити

Патриарх Неофит
  • Михаил (споменат ок. 1070 – 1080 г.)[1][12]
  • Никита (печати от ок. 1100 г.)[2]
  • Йоан (споменат в 1329 г.)[13]
  • Леонтий (споменат в 1360 г.)[14]
  • местоблюстител Даниил Видински[15]
  • Силоаний (1455 – 1469)[16]
  • Силвестър (споменат в 1469 г.)[17]
  • Калист (споменат през май 1484 г.)[18]
  • Калевит (споменат в 1493[3] и 1497[19] г., починал през 1503 г.[20])
  • Панкратий (споменат през февруари 1515 г.)[21]
  • Йеремия (споменат в 1513 г.,[22] от 31.12.1522 г.[23] – цариградски патриарх[24])
  • Нифонт Грък (споменат през юли 1528 г.[25] и през февруари 1534 г.[26])
  • Панкратий (споменат на 26.05.1534 г.)[27]
  • Яков (споменат на 17.08.1555 г.)[28]
  • Диомидий (споменава се в 1564 и 1565 г.)[29]
  • Партений (споменава се през март 1579,[30] януари 1580 и в 1586 г. [31])
  • Григорий (споменат през април 1580 г.[32] и на 6 януари 1587 г.,[33] починал в 1601 г.[34])
  • Йоасаф (избран през юни 1601, но отказва да поеме епархията)[35]
  • Неофит (избран на 18.03.1603 г.)[36]
  • Йеремия (споменат в 1614[37], 1617[38] и 1618[39], остранен през 1628 г. [40])
  • Мелетий (избран на 23.06.1628, отстранен през февруари 1631 г.)[41]
  • Игнатий (избран през май 1631, временно отстранен през 1639, починал в 1650 г.)[42]
  • Езекил (избран на 30.11.1639[43], 1640 – 1645 г.[44])
  • местоблюстител Николай (1647 – 1650)[45]
  • Даниил (избран през декември 1650, подал оставка в 1670 г.)[46]
  • Мелетий (получил ферман на 01.06.1670 г.)[47]
  • Авксентий (1674 – 1676)[48]
  • Даниил, бивш видински митрополит (избран през май 1676, отстранен в 1678 г.)[49]
  • Авксентий (избран в 1678, отстранен през 1680 г.)[50]
  • Кирил, бивш филипополски митрополит (избран на 28.07.1680 г.)[51]
  • Теоклит (споменат през 1682[52] и 1692[53] г.)
  • Григорий (споменат през 1694[54] и 1700, подал оставка в 1701 г.)[55]
  • Анастасий (избран на 23.05.1701, починал в 1743 г.)[56]
  • Антим (избран през май 1743, подал оставка в 1754 г.)[57]
  • Еремия (избран на 14.04.1754, починал в 1783 г.)[58]
  • Йероним ? (1783)[59]
  • Теофан (избран през септември 1783, починал в 1822 г.)[60]
  • Йоаким (избран на 24.11.1822, преместен през 1830 г.)[61]
  • Паисий (избран през юни 1830, заел престола през септември 1830, преместен на 1 април 1837, преизбран на 7.10.1847, преместен на 14 юли 1853 г.)[62][63]
  • Мелетий (избран през април 1837, оттеглил се през 1847 г.),[64] в 1839 година с негова благословия и материална подкрепа е открито софийското българско училище,[65] в 1845 година обаче Захарий Круша е изгонен от училището и преподаването в него започва да се извършва само на гръцки език[66]
  • Гедеон, титулярен лампсакски епископ до 1841, от август 1841 до 14 юли 1853 година е мраморноостровен митрополит,[67] избран за софийски през юли 1853, подал оставка в 1861 г.,[68] от 19 април 1861 до смъртта си на 12 януари 1877 година отново е мраморноостровен митрополит[67]
  • Доротей (Спасов) (19 април 1861[69] – октомври 1872)
  • Мелетий (Андонов) (15 октомври 1872 – 11 февруари 1883)
  • Партений (Иванов) (12 февруари 1892 – 20 юни 1918)
  • Стефан (Шоков) (1922 – 1948)
  • Патриарх Кирил I (1953 – 1971)
  • Патриарх Максим I (1971 – 2012)
  • Патриарх Неофит I (2013 – )

Манастири

Осеновлашки манастир

Духовни околии

Храмове

  • катедрален храм „Света Неделя“, София
  • храм „Св. Андрей Първозвани“, – София
  • храм „Св. архангел Михаил“, с. Бистрица
  • храм „Св. Богородица“, кв. Подуяне, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ (ротонда), София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, жк. Дървеница, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Горубляне, София
  • храм „Св. вмчк Димитър Солунски“, кв. Панчарево
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, кв. Суходол, София
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, с. Кокаляне
  • храм „Св. вмчк Георги Победоносец“, София
  • храм „Св. вмчк Пантелеймон“, кв. Бояна, София
  • храм „Св. вмчкца Параскева“, София
  • храм „Св. Възкресение Христово“, жк. „Красна поляна“, София
  • храм „Св. Димитър“, жк. „Хаджи Димитър“, София
  • храм „Св. Климент Охридски“, жк „Люлин 6“, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Лозенец,
  • храм „Св. Мина“, кв. Модерно предградие, София
  • храм „Св. Мина“, кв. Слатина, София
  • храм „Св. Наум Охридски“, жк. „Дружба 1“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, кв. Връбница, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София
  • храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, София – Руска православна църква
  • храм „Св. Николай Софийски“, София
  • храм „Св. Петка Самарджийска“, София
  • храм „Св. Петка“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Петка Стара“, София
  • храм „Св. Покров Богодоричен“, пл. „Руски паметник“, София
  • храм „Св. Преображение Господне“, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Илиянци, София
  • храм „Св. Пророк Илия“, кв. Княжево, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, жк. „Лагера“, София
  • храм „Св. Рождество Богородично“, кв. Филиповци, София
  • храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, жк. Разсадника, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, жк. „Бъкстон“, София
  • храм „Св. св. Кирил и Методий“, София
  • храм „Св. Седмочисленици“, София
  • храм „Св. София“, София
  • храм „Св. Трисвятители“, кв. Орландовци, София
  • храм „Св. Троица“, кв. „Гео Милев“, София
  • храм „Св. Троица“, кв. Драгалевци
  • храм „Св. Троица“, бул.К.Величков, София
  • храм „Св. Троица“, София – Румънска православна църква
  • храм „Св. Успение Богородично“, кв. Малашевци, Малашевски гробища, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, кв. Обеля, София
  • храм „Св. Успение Богородично“, Централни гробища, София
  • храм „Св. Успение Пресвета Богородица“, жк. „Хиподрума“, София
  • храм „Св. Цар Борис I Покръстител“, жк. „Овча купел 2“, София

Бележки

  1. ↑ sofiaculture.bg
  2. ↑ Св. Климент, папа Римски – пръв епископ на Сердика
  3. ↑ Лачев, М. Каталог на софийските митрополити. – Исторически преглед, 62, 2006, кн. 5 – 6, 164.
  4. ↑ Лачев, 164.
  5. ↑ Вачкова, Веселина. Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации. София, „Златен змей“, 2013. ISBN 978-954-776-026-4. с. 263.
  6. ↑ Лачев, 164.
  7. ↑ Лачев, 164 – 165.
  8. ↑ Лачев, 165.
  9. ↑ Лачев, 165.
  10. ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 121.
  11. ↑ Лачев, 165.
  12. ↑ Лачев, 165.
  13. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1 – 2. С., 2003 – 2004, № 43
  14. ↑ Житие и жизнь преподобнаго отца нашего Теодосия иже в Трънове постничьствовавшаго съписано светеишимь патриархомь Константина града кирь Калистомь (изд. В. Н. Златарски). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 20/II.2, 1904, 25.
  15. ↑ Preiser-Kapeller, J. Das Episkopat im späten Byzanz. Ein Verzeichnis der Metropoliten und Bischöfe des Patriarchats von Konstantinopel in der Zeit von 1204 bis 1453. Saarbrücken, 2008, 420.
  16. ↑ Тютюнджиев, Ив., Мутафова, Кр. История на българския народ през XV-XVII в. в таблици, схеми, карти, и тестове. Велико Търново, 1994, 38; Лачев, 166 – 167.
  17. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 128
  18. ↑ Αποστολόπουλος, Δ. Ο " Ιερός κώδιξ" του Πατριαρχείου Κωνσταντινουπόλεως στο Β μισό του ΙΕ αιώνα: τα μόνα γνωστά σπαράγματα. Αθήνα, 1992, 136.
  19. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 138
  20. ↑ Тютюнджиев, Мутафова, 38.
  21. ↑ Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. — Зборник историје књижевности, 10, 1976, 259.
  22. ↑ Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  23. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 166
  24. ↑ Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α´ Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως. Ο βίος και το έργο του. Αθήνα, 2004; Tsakiris, V. Die ersten drei Amtsjahre Jeremias I. von Konstantinopel nach dem Codex Ann Arbor 215. – Orientalia Christiana Periodica, 77, 2011, 213 – 236.
  25. ↑ Στρουμπάκης, Μ. Ιερεμίας Α' Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως, 294.
  26. ↑ Ковачев, М. Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ и неговите старини. С., 1940, 17, 190, табл. ХХ.
  27. ↑ Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  28. ↑ Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 167.
  29. ↑ Христова, Караджова, Узунова, №№ 188, 190
  30. ↑ Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 554
  31. ↑ Γερμανός, σ. 167; Лачев, 167.
  32. ↑ Παπαδημητρίου-Δούκας, Ν. Οἱ ὁριακές διαφορές μέσα στό Ἃγιο Ὄρος κατά τήν πρώμη μεταβυζαντινή ἐποχή. – Βυζαντιακά, 22, 2002, 289.
  33. ↑ Тютюнджиев, Мутафова, 38.
  34. ↑ Γερμανός, σ. 167
  35. ↑ Γερμανός, σ. 167
  36. ↑ Γερμανός, σ. 167
  37. ↑ Мутафчиев, П. Избрани произведения. Т.2. С., 1973, 145.
  38. ↑ Лачев, 168.
  39. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 267
  40. ↑ Γερμανός, σ. 167
  41. ↑ Γερμανός, σ. 167; Лачев, 168.
  42. ↑ Γερμανός, σ. 167 – 168; Лачев, 168.
  43. ↑ Γερμανός, σ. 167
  44. ↑ Тютюнджиев, Мутафова, 38; Лачев, 168.
  45. ↑ Лачев, 169.
  46. ↑ Лачев, 169.
  47. ↑ Лачев, 170.
  48. ↑ Лачев, 170.
  49. ↑ Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170.
  50. ↑ Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170. Срв. Inscripțiile medievale ale României. T.1. București, 1965. №№ 454, 1179.
  51. ↑ Γερμανός, σ. 168; Лачев, 170 – 171.
  52. ↑ Vaporis, M. A Study of the Ziskind MS No.22 of the Yale University Library: Some Aspects of the History of the Ecumenical Patriarchate of Constantinople in the Seventeeth and Eighteenth Centuries. – Greek Orthodox Theological Review, 13, 1968, Supplement, 60.
  53. ↑ Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. T. 1 – 6, II изд. Београд, 1982 – 1988, № 1964; Лачев, 171.
  54. ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 335
  55. ↑ Γερμανός, σ. 168
  56. ↑ Γερμανός, σ. 168; Лачев, 171 – 172.
  57. ↑ Γερμανός, σ. 168; Лачев, 172.
  58. ↑ Γερμανός, σ. 168; Лачев, 172.
  59. ↑ Лачев, 172 – 173.
  60. ↑ Γερμανός, σ. 168 – 169; Лачев, 173.
  61. ↑ Γερμανός, σ. 169; Лачев, 173.
  62. ↑ Γερμανός, σ. 169; Лачев, 173 – 174.
  63. ↑ Καλλιανός, Κωνσταντίνος Ν. Συμβολή στήν ιστορία των Μητροπόλεων Έφέσοθ και Νύσσης κατά τον 19ο αιώνα // „Μακεδονικά“, XXXV: 225 – 240, 2005 – 06, 233 – 235. Посетен на 24 ноември 2013 г. (на гръцки)
  64. ↑ Γερμανός, σ. 169; Лачев, 174.
  65. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 57.
  66. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.
  67. ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 72. Посетен на 14 август 2014.
  68. ↑ Γερμανός, σ. 169; Лачев, 174.
  69. ↑ Γερμανός, σ. 169

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Софийска епархия.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софийска_епархия&oldid=9601462“.