Радио Свободна Европа: Разлика между версии
| Ред 18: | Ред 18: | ||
'''Радио „Свободна Европа“''' е създадено след края на [[Втората световна война]]. |
'''Радио „Свободна Европа“''' е създадено след края на [[Втората световна война]]. |
||
То се финансира от правителството на [[САЩ]]. До 1972 година радиото е финансирано и от ЦРУ. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по онова време просъветски режими. Започва да работи от [[1949]] година, като първото излъчване на [[български език]] е от [[1950]] г. в [[Ню Йорк]]. От [[1951]] г. радиото излъчва от [[Мюнхен]], а от 1995 г. – в [[Прага]]. |
То се финансира от правителството на [[САЩ]]. До 1972 година радиото е финансирано и от ЦРУ. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по онова време просъветски режими с цел предаването на нецензурирана информация за слушателската аудитория зад Желязната завеса. Радио „Свободна Европа“ изиграва важна роля за възхода на демокрациите в посткомунистическа Европа.<ref name="bnr.bg2" /> Започва да работи от [[1949]] година, като първото излъчване на [[български език]] е от [[1950]] г. в [[Ню Йорк]]. От [[1951]] г. радиото излъчва от [[Мюнхен]], а от 1995 г. – в [[Прага]]. |
||
== Предавания за НРБ == |
== Предавания за НРБ == |
||
Версия от 20:53, 8 септември 2019
| Radio Free Europe | |
| Радио Свободна Европа | |
 | |
 Излъчвател на Радио Свободна Европа (Германия) | |
| Стартиране | 1949 - |
|---|---|
| Уебсайт | www.rferl.org |
| Radio Free Europe в Общомедия | |
Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война.
То се финансира от правителството на САЩ. До 1972 година радиото е финансирано и от ЦРУ. Основната задача на радиото е активна пропаганда срещу действащите по онова време просъветски режими с цел предаването на нецензурирана информация за слушателската аудитория зад Желязната завеса. Радио „Свободна Европа“ изиграва важна роля за възхода на демокрациите в посткомунистическа Европа.[1] Започва да работи от 1949 година, като първото излъчване на български език е от 1950 г. в Ню Йорк. От 1951 г. радиото излъчва от Мюнхен, а от 1995 г. – в Прага.
Предавания за НРБ
Първото излъчване на български език е на 11 август 1950 г.[2] До към средата на 1960-те години забавните програми на „Свободна Европа“, излъчвани на къси вълни, не се заглушават от българските власти, а само новините. Положението се променя след събитията в Чехословакия, когато заглушаването става пълно[3][4]. До 1989 г. работещите в радиото са определяни в НРБ като „изменници на родината“, „невъзвращенци“ и пр.
Сред знаковите водещи на забавни предавания в българската редакция на радиото е Джилда Карол. С майка българка и баща унгарец тя бяга от България в първите години на установяване на социалистическата система – през 1948 година, и скоро попада в току-що основаната радиостанция. През годините е водила различни музикални предавания, най-популярно от които е „Музикално рандеву“, просъществувало почти до края на 1980-те години. Тя излъчва интервюта с най-големите музикални и кинозвезди от онзи период, много от които тя моли да изрекат и по няколко български думи. Така Адриано Челентано, Далида, артисти от Холивуд са излъчени да поздравяват българите с „Честита Нова година“ в новогодишни издания на предаването[5][6] Хумористичната рубрика се води от Велко Верин.
С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на социализма – Георги Марков, Владимир Костов, Румяна Узунова. Владимир Костов работи в радиото, след като през 1977 г. получава политическо убежище, докато е кореспондент на в. „Работническо дело“ в Париж. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „Задочни репортажи за България“, които са остра критика на социалистическите порядки.
Румяна Узунова започва да работи в българския отдел в Мюнхен през 1981 г. През 1988 – 1989 г. излъчва близо 400 интервюта с представители на прохождащата опозиция (Независимо дружество за защита правата на човека, Движение за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството) в София и провинцията, особено районите на турските протести[4].
Дейност след 1989 г.
В периода след 1989 година радиото отваря свое бюро в София, а централата се премества през 1995 година от Мюнхен в Прага. Директор на българския отдел в това време е Румен Трайчев, емигрант от 1966 година. В радиото работят някои от най-добрите български журналисти на 1990-те години – Милен Минчев, Георги Папакочев, Георги Коритаров, Красимир Лаков, Елена Никлева, Татяна Ваксберг, Диана Иванова, Екатерина Бончева, Асен Гешаков, Стояна Георгиева, Румяна Червенкова, Антони Георгиев, Георги Стойчев.
След падането на социалистическите режими в Източна Европа нуждата от радиото в тях се обезсмисля, но за нуждите на пропагандата се поддържат емисии в Интернет и в социалните мрежи. Българската редакция на Радио „Свободна Европа“ съществува без прекъсване до 31 януари 2004 г., когато е закрита[2][4] заедно с отделите за новите страни-членки на НАТО – Естония, Литва, Латвия, Словакия. От 2004 до 2006 г. в България работи радио „Нова Европа“ – наследник на „Свободна Европа“.
На 21 януари 2019 г. „Свободна Европа“ подновява работата си в България.
Източници
- ↑ Грешка при цитиране: Невалиден
<ref>таг; не е подаден текст за бележките на имеbnr.bg2 - ↑ а б 69 години от първата емисия на български език на Радио „Свободна Европа“, БНР, Архивен фонд, 11 август 2019 г.
- ↑ На 20 август 1968 започнаха да заглушават неистово чуждите радиостанции // "Пражка пролет, Софийско лято". Посетен на 30 август 2016.
- ↑ а б в Радиозаглушаване по време на Студената война // Посетен на 21 септември 2016.
- ↑ Джилда – забравената звезда на „Свободна Европа“, в. „Капитал“, 10.11.2011
- ↑ Пълен запис на предаването „Музикално рандеву“, радио „Свободна Европа“, 31.12.1987 г.
Външни препратки
- Официална страница на радио Свободна Европа/радио Свобода
- сборник с интервюта на Румяна Узунова по Свободна Европа от 1989 година
|
