Петър Ацев: Разлика между версии
Ред 41: | Ред 41: | ||
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=155 "Крушовската "Баба Тонка" - Баба Пара Матева Гърдановска"], публикувано във "Спомени", 2011 година |
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=155 "Крушовската "Баба Тонка" - Баба Пара Матева Гърдановска"], публикувано във "Спомени", 2011 година |
||
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=907 Петър Ацев - "Молба на българи заточеници"] публикувано във в. "Вести", брой 18, Цариград, 22 октомври 1911 година |
* [http://www.strumski.com/biblioteka/?id=907 Петър Ацев - "Молба на българи заточеници"] публикувано във в. "Вести", брой 18, Цариград, 22 октомври 1911 година |
||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=2212 "Спомени"], София, 2011 година |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 05:47, 13 септември 2019
- Тази статия е за ореовеца, прилепски войвода на ВМОРО. За представителя на МПО вижте Петър Ацев (МПО).
Петър Ацев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Петър Ацев в Общомедия |
Петър Ацев Хаджикостадинов Симоновски е български революционер, прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Използва псевдонимите Герасим, Дедото, Дедо Петре, Сакъллията даскал, Тале[1].
Биография
Четнически период
Петър Ацев е роден през 1877 година в село Ореовец, тогава в Османската империя в семейството на Аце Хаджикостадинов от рода Симоновци. Аце Хаджикостадинов е убит от помаци при тиквешкото село Сирково.[2]
Петър Ацев завършва VI гимназиален клас в София. От 1897 до 1901 година е учител в Прилеп, Крушево и други селища в Македония. Заедно с братята си Мирче и Георги се включва във революционната дейност на ВМОРО.
През 1901 година негов четник е Кръстю Гермов, по-късно известен като Шакир войвода. В началото на 1902 година става нелегален, а от май е околийски войвода в Прилепско. Тогава негов четник е и Атанас Иванов. Временно замества Христо Оклев като Полски войвода. Наказва предателя на Методи Патчев от Кадино село.
Петър Ацев е представител на Прилепския революционен район на Смилевския конгрес в началото на 1903 година, като е един от основните противници на провеждането на въстанието. За основна причина изтъква лошото въоръжение в района си. Също така Петър Ацев, заедно с Георги Попхристов и Лазар Поптрайков, е избран за запасен член на генералния щаб, съставен от Даме Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов.[3]
След края на Илинденско-Преображенското въстание е избран за нелегален член на окръжния комитет заедно с Павел Христов и Пандо Кляшев, а легални са Милан Матов, Петър Нешев и Михаил Ракиджиев.[4] Ацев води редица сражения с османски части и чети на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. На 28 юни 1904 година четите на войводите Петър Ацев и Никола Каранджулов водят сражение с турски аскер в местността Кюлето при село Селце, в която загива Никола Каранджулов.[5] През 1905 година Трайко Краля, Петър Ацев, Гьоре Спирков - Ленищанец и Кръстьо Гермов правят среща с Глигор Соколович, който с фалшиви документи ги убеждава да го допуснат в Македония.[6]
През 1907 година участва в битката на Ножот заедно с войводите Тане Николов, Иван Наумов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Мирчо Найдов. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Петър Ацев е избран за допълнителен член на ЦК на ВМОРО заедно с Петко Пенчев, Павел Христов, Ефрем Чучков, Аргир Манасиев и Стамат Икономов.[7].
След Младотурската революция 1908 година излиза от нелегалност и се установява да живее в Прилеп. Делегат е от Прилеп на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[8]
В 1910 година е арестуван след убийството на сръбския войвода Глигор Соколов. Осводобен е за кратко, но септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е отново арестуван, заедно с Михаил Попев, Георги Небрежанец и още няколко бивши дейци на ВМОРО.[9]. На 12 ноември 1910 година е осъден на доживотен затвор заедно с Данко Бърдаров и Фидан Найдов от Прилеп.[10] 15 месеца е разкарван из различни затвори в Македония и Мала Азия.
Освободен е през средата на 1911 година и се установява в Пловдив, България. Участва като доброволец в Балканската война, след това и в Първата световна война. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[11]
Мирен живот
След края на войната Петър Ацев участва във Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно е член на Илинденската организация. След създаването си ВМРО (обединена) прави опит да привлече хора с тежест и авторитет в освободителното движение, като Ацев, но съзнавайки, че организацията има за цел да провежда чужда антинационална политика, Ацев отказва.[12]
Почива през 1939 година в Пловдив.[13][14] Лазар Томов пише в списание Илюстрация Илинден за кончината му:
„ | На 20 април т.г. се помина в гр. Пловдив почти пожизнения председател на бюрото на конгресите на Илинденската организация. В същия ден радиото разнесе скръбната вест за смъртта на големия българин и борец за свободота на Македония по всички краища на българските земи. Много български сърца се свиха от жал за него, много негови другари, приятели и познати, пророниха сълзи за своя свиден водач[15]. | “ |
Външни препратки
- "Крушовската "Баба Тонка" - Баба Пара Матева Гърдановска", публикувано във "Спомени", 2011 година
- Петър Ацев - "Молба на българи заточеници" публикувано във в. "Вести", брой 18, Цариград, 22 октомври 1911 година
- "Спомени", София, 2011 година
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.28, 33, 40, 84, 95
- ↑ Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 5.
- ↑ Николов Тома, Спомени от моето минало, глава 10-та, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989
- ↑ Спомени от моето минало, Тома Николов, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989
- ↑ Алманах „Македония“, фототипно издание от 1931 година, стр.840
- ↑ Аврамов, Стоян, „Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието“, стр.46
- ↑ 100 години от Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908 г.), Слави Славов
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 605.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 62.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 14.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр. 104, стр.2-3
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония
- Дейци на Илинденската организация
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Хора от община Прилеп
- Починали в Пловдив
- Дейци на Българската матица
- Български общественици от Македония
- Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация
- Български просветни дейци от Македония
- Български имигранти от Македония в Пловдив