Свети Лука (Рилски манастир): Разлика между версии
Нова страница: „{{Храм | име = „Свети Лука“ | картинка = Toma Vishanov angel detail.jpg | картинка-описани...“ |
|||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
[[Категория:Църкви в Рилския манастир|Лука (Рилски манастир)]] |
[[Категория:Църкви в Рилския манастир|Лука (Рилски манастир)]] |
||
[[Категория:Произведения на Банската художествена школа|Лука (Рилски манастир)]] |
[[Категория:Произведения на Банската художествена школа|Лука (Рилски манастир)]] |
||
[[Категория:Произведения на Самоковската художествена школа|Лука (Рилски манастир)]] |
|||
Версия от 13:16, 13 септември 2019
| „Свети Лука“ | |
 Ангели, детайл от стенописа на Тома Вишанов от олтарната апсида, 1798 г. | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Рилски манастир |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | ставропигия |
| Изграждане | 1789 - 1799 г. |
| Състояние | действащ |
„Свети апостол и евангелист Лука“ е възрожденска православна църква при постницата „Свети Лука“ на ставропигиалния български Рилски манастир.[1][2]
Местоположение
Постницата е разположена на рид на 3 km североизточно от манастира, по пътеката към пещерата и гроба на Иван Рилски.[2][1]
История
Църквата е изградена и изписана между 1789 и 1799 година. Ктитор на сградата е монахът хаджи Игнатий от Ески Заара и храмът е завършен е по времето на игумен йеромонах Герасим. Построена е според легендите в памет на племенника на Иван Рилски Лука , който млад се установява в Рила под духовното ръководство на чичо си. На мястото, на което е изградена постницата Лука бил ухапан от отровна змия и починал.[2]
Архитектура
В архитектурно отношение представлява еднокорабна базилика с нартекс и предверие, иззидана с камък и хоросан за спойка[2] и покрита с керемиди. Вътрешните размери на храма са 3 m широчина и 3 m височина, 9,5 m дължина на олтара с апсидата и наоса, 4,8 m дължина на нартекса. Стените са дебели 0,8 - 0,95 m.[1]
Иконостас
Иконостасът е с Разпятие. Под него апостолските икони са били нарисувани на една дъска. Големите царски икони са украсени с рококо орнаменти и са дело на самоковски зографи. Иконостасът не е в църквата.[1]
Стенописи
Стенописите в апсидата на олтара са дело на видния бански майстор Тома Вишанов - основател на Банската художествена школа, изписал цялостно и съседната църква „Покров Богородичен“.[2] Изписан е Христос в тържествена поза и църковните отци отдолу.[1]
Останалите стенописи са на самоковския майстор Христо Димитров - основоположник пък на Самоковската художествена школа.[2] В проскомидията е Иисус Христос в гроба. На свода в олтарното пространство е Ширшая небес, вляво долу е групата Кто ти спасе ризу раздра. На свода в наоса в кръгове са Христос Спасител Помазаник и Вседържител и Йоан Предтеча, а на свода в нартекса - Христос Вседържител. На стените има две зони светци, между тях са Свети Иван Рилски, Йоаким Осоговски, Прохор Пчински, Гавриил Лесновски, Теодор Студит, ктиторът монах Игнатий от Ески Заара. В притвора е Страшният съд.[1]
