Шипка (град): Разлика между версии

Шипка
	Шипка
	Шипка Координати: 42°42′45.71″ с. ш. 25°19′59.46″ и. д. / 42.712699° с. ш. 25.333184° и. д. Шипка Шипка
Общи данни
Население	1253 души (15 март 2024 г.); 33 души/km²
Землище	37,988 km²
Надм. височина	650 m
Пощ. код	6150
Тел. код	04324
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	83199
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община; – кмет	Казанлък; Галина Стоянова ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Шипка; Василка Панайотова; (ГЕРБ)
	Шипка в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:27, 14 септември 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Шипка е град в Южна България, област Стара Загора, Община Казанлък.

География

Град Шипка е разположен в подножието на Стара планина на 650 м надморска височина. Той се намира на 12 км от гр. Казанлък.

История

Град Шипка е селище, съществувало още от 11 – 6 век пр.н.е., когато българските земи са населявани от траките. Периодът 6 – 2 век пр.н.е. се смята за период на разцвет на тракийската култура. Множество останки от този период има в района на Шипка, Казанлък и близките селища. През 1 в. тракийските земи са покорени от римляните.

Когато през 1396 г. България попада под османско владичество, селището Шипка е създадено с цел охрана и поддръжка на прохода. По време на османската власт Шипка е горена три пъти от турците. Вследствие на разрушението една част от населението на Шипка бяга по протежението на Балкана и се заселва в района на Долни чифлик /Варненско/ и създава селото Нова Шипка.Друга част от населението бяга и се заселва в с.Шейново/Казанлъшко/. На връх Шипка /точното географско название на върха е Свети Никола/ са водени едни от най-важните битки за Освобождението на България. Храм–паметник „Рождество Христово“ е построен в памет на руските воини и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.В криптата на храма са положени гробове с костите на загиналите руски войни и български опълченци.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Шипка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[2]

Селището е обявено за град на 23 август 1977 г. по случай 100 години от Освобождението на България от османско владичество.^[3]

Религия

Религията, която се изповядва в града, е източноправославното християнство. В гр. Шипка никога не е имало население от друга религия. По времето на Османската империя е издаден ферман от Султана, който забранява на турските войски да пренощуват в с./дн. град/ Шипка. В замяна на това местното население е било задължено да поддържа пътя през Шипченския проход и да упътва преминаващите през него войски и товари. Поради тази причина и до момента в гр. Шипка живее само население с източноправославно вероизповедание.

Забележителности

Връх Свети Никола (Шипка) - връх в Стара планина с надморска височина 1326 метра, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.
Храм-паметник „Рождество Христово“, построен в памет на руските войни и българските опълченци, загинали на върха по време на Руско-турската война (1877-1878) г. Той е един от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: отворен е за посещения от 8:30 до 17:30 ч., има печат на БТС.
На изток от Шипка се намира историческият връх Хаджи Димитър. През 1868 г. в подножието му загива войводата Хаджи Димитър, водил бой с османската армия, начело на малка чета. На върха се намира Паметника на Бузлуджа, символ на социализма в България.
Гробница в могилата Оструша, култово-гробищен комплекс с площ 100 m².
Гробница в могилата Голяма Косматка, една от най-величествените тракийски гробници, където бе открита широко известната златна маска, както и бронзова глава, предполагаемо на цар Севт III, владетел на Севтополис.

Личности

Иван Шипкалията (? – 1867), български революционер, знаменосец на Филип Тотю
Дянко Караждов (1856 – ?), български офицер
проф. Генчо Кръстинов – основоположник на сърдечносъдовата хирургия в България
Добри Карталов – антифашист
Пеньо Чернеолу (ок. 1800 – 1867) – хайдутин
Христо Патрев (1848 – 1876) – войвода от Априлското въстание
Иван Караиванов (1954 – 2015) – шоумен и поп певец (Българския „Том Джоунс“)
Иван Христов Карацанов (1916 – 2005) – антифашист, дипломат, дългогодишен посланик на НРБ в Етиопия, Австрия, Сомалия и Афганистан. Завършва Висшето училище за световна търговия във Виена.
Виктория Христова Карацанова (1976-) – историк, археолог и музеен работник.
Емил Тонев (1964- ) – писател, журналист, сценарист на филма „Граница„.
Иван Косеков р 1935 г. – минен инженер, проектант на мини „Марица изток“.
Цанко Христов Карацанов (1927 – 2012) – антифашист, подполковник от Българската армия, краевед, автор на няколко книги за видни родове в гр. Шипка.
Цанко Пенев Карацанов (1937 – 1989) – художник, изобретател, старши научен сътрудник, доктор по млечно – вкусова промишленост и автор на редица научни изобретения в областта на млякото и млечната промишленост.
Тошка Минчева Гиргинова (1935-2008) – прокурор и адвокат, председател на дружество „Темида“ към СЮБ. Член на УС на Съюза на независимите български писатели. Автор на книгите – „Извор от сърцето“, „След тебе щом следа остава“, „Житейски истории“, „Времето отмерва време“, „Да те закука кукувица“, „Горчиви въздишки“, „Търси се ключ“.

Литература

Иван Вазов. Опълченците на Шипка от „Епопея на забравените“.
Яна Язова. Шипка, трета част от трилогията „Балкани“.
Пенчо Доксанлиев. Бащино огнище, Шипка хайдутлу.
Китов, Г. Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка-Шейново. – В: Севтополис. С., 1993, 105 – 113.
Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могила Оструша край Шипка. – Проблеми на изкуството, 1994, № 4, 13 – 27.
Kitov, Georgi, Nikola Theodossiev. New Data on Thracian Archaeology and Religion from the Tumuli near the Villages of Shipks and Sheynovo in the Kazanluk Region (Preliminary publication). – Thracia, 11, 1995. Studia in honorem Alexandri Fol,
Петкова, Т. За стенописите под могила Оструша. – Минало, 2005, № 2, 5 – 11.
Външни препратки

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Шипка.

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.
↑ Указ № 1238 от 18 август 1977 г. Обн. ДВ., бр. 66 от 23 август 1977 г.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 889.

[3] Указ № 1238 от 18 август 1977 г. Обн. ДВ., бр. 66 от 23 август 1977 г.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 37: / Ред 37: @@
 == Забележителности ==
 [[Файл:Rojdestvo Hristovo, Shipka, Bulgaria.jpg|мини|upright|Храм-паметникът „Рождество Христово“]]
+[[Файл:Ethnographic museum, Shipka, Етнографски музей , Шипка.jpg|мини|upright| Етнографски музей, град Шипка]]
 * [[Шипка (връх)|Връх Свети Никола (Шипка)]] - връх в [[Стара планина]] с [[надморска височина]] 1326 метра, разположен на изток от [[Шипченския проход]]. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов. Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.
 * [[Шипченски манастир|Храм-паметник „Рождество Христово“]], построен в памет на руските войни и българските опълченци, загинали на върха по време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] г. Той е един от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[БТС|Българския туристически съюз]]: отворен е за посещения от 8:30 до 17:30 ч., има печат на БТС.