Гложене (област Враца)

За другото българско село вижте Гложене (Област Ловеч).

---

Гложене
Гложене 43.689235, 23.808089 Гложене
Общи данни
Население	2606 души (15 март 2024 г.) 50,2 души/km²
Землище	51,89 km²
Надм. височина	59 m
Пощ. код	3327
Тел. код	09160
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	18505
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    – кмет	Козлодуй Маринела Николова (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Гложене Петко Петков (ГЕРБ, ОДС, ДГ, ЗНС)
Гложене в Общомедия

Гло̀жене (стара форма на името – Глъжене ) е село в Северозападна България. То се намира в община Козлодуй, област Враца.

Огоста между Гложене и Мизия

Площадът на селото

География

Землището на селото се намира на надморска височина 58 м. в северозападна България и е част от географската област „Златия“. Разположено е на левия бряг на Огоста, като с малки изключения теренът е равнинен. Отстои на около 13 км от общинския център Козлодуй, на 67 км от областния център Враца, и на 180 км от столицата София. Съседни селища са селата Хърлец, Бутан, Софрониево и гр. Мизия. Приема се, че името Гложене е свързано с широкоразпространения храст глог.

История

Според ст. н. с. Богдан Николов (археолог и краевед – автор на книгата „От Искъра до Огоста“) в центъра на селото са разкрити останки от средновековно селище, датирано във времето от XI до XIV век. А според различни предания може да се заключи, че първите заселници на Гложене и съседните села са пристигнали от Балкана и Предбалкана, търсейки по-сигурно препитание в земеделието, скотовъдството и риболова.

В същото време според Кратка българска енциклопедия (1964 г.) с днешното си име селото се споменава в турски документ от 1674 г. При първото преброяване на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. броят на жителите на селото (тогава Глъжене, околия и окръг Рахово – днешно Оряхово) е 1177 души. През 1962 г. е наброявало 3696 жители. В западната част на землището се намира един от трите исторически окопа (дълбоки ровове), започващи от р. Дунав при Козлодуй и продължаващи в югоизточна посока, които са очертавали западната граница на Аспарухова България. Тук е бил разположен пограничен Аспарухов гарнизон, а мястото дълги години преди кооперирането на земята e наричано „Окопа“.

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от Гложене са доброволци в Македоно-одринското опълчение, а от документите, съхранявани в Централния военен архив, се вижда, че в списъка на личния състав на опълчението фигурират имената на: Каладжииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-а Одринска дружина – (К – 37); Комшииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-та Одринска дружина: (К – 307) – убит; Първанов Тошо (Тоню), – 48 годишен, с. Гложене, Оряховско: 3-а рота и нестроева рота на 5-а Одринска дружина. (К – 1448) В този аспект има основания да се счита, че фамилните имена, с които са записани двамата Ивановци, не са истински, защото:

- между старите и известни гложенски фамилии (родове), упоменати в книгата на ст.н.с. Богдан Николов „От Искъра до Огоста“, няма такива с имената Каладжииски и Комшииски;

- при започване на Балканската война 1912 г. е обявена всеобща мобилизация, от която със сигурност се е отклонил т.нар. Иван Комшииски, а вероятно и Иван Каладжииски. Пред заплахата от военен съд за дезертьорство, същите решават да се присъединят към Македоно-одринското опълчение, отправяйки се към южната граница на България;

- загиналият (убит) при сражение с турската войска със сигурност е доброволецът Иван Лазаров Ганов (с майка Петра и баща Лазар Ганов Кръстев), а завърналите се живи опълченци Иван и Тоню съобщават на родителите му мястото, където е загинал и погребан техният другар. Като спомен за Иван Лазаров Ганов е негов портрет в четническа униформа, който се е съхранявал в дома на брат му Станкол Лазаров Ганов.

В центъра на селото е изграден паметник на загиналите във войните за независимостта на България.

Икономика

Икономиката на селото се определя от двете трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), едното от които е в северната част на селото, а другото – в неговата южна част. След тяхното обединяване дългогодишен председател е Стефан Георгиев Барчов. Основният поминък е свързан със земеделие и животновъдство. Отглеждани са пшеница, царевица и ечемик, както и техническите култури – слънчоглед и памук.

През 1950 г. в селото са организирани женски демонстрации против масовизацията на земеделското производство и кооперирането на нивите и инвентара в ТКЗС.

В землището на селото е функционирала маслобойна, която преработва слънчогледа в олио, както и две мелници, едната от които използва водите на р. Огоста, а другата използва мазут, като водната мелница е известна като „Йончовата воденица“, а мазутната – „Голювата воденица“

По-късно е изграден цех за преработка на коноп, който гложенчани наричат „Конопената фабрика“, а още по-късно на територията между с. Букьовци (понастоящем гр. Мизия) и с. Гложене е построен „Хартиено-целулозен комбинат“; те по съвкупност създават работа и задържат част от жителите на селото от миграция.

Просвета

За начало на училищното образование се смята 1872 г., когато за учебни занимания е използвана част от църквата, а по-късно през 1894 г. е построено първото училище. От средата на 20 век в селото функционират две начални училища, разположени съответно в неговата северна и южната част, носещи имената на П. Р. Славейков и на братята Кирил и Методий. Освен това функционира прогимназиално (основно) училище „Христо Ботев“, намиращо се в централната част на селото, в което се учи до седми клас. Основното училище има своя страница в Интернет.

Култура

Културата се формира най-вече от дейностите и мероприятията, организирани от читалище „Яким Деспотов“, с председател Виолета Маринова, включващо библиотека с читалня, репетиционни зали и киносалон. Към него през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век функционира театрална трупа, хоров и танцов състав, кино и др.

В читалището през зимата са провеждани празнични тържества и други забавни вечери, с участието на общинската духова музика, създадена под влиянието на самобитния музикант и композитор Дико Илиев. Без музиката не минава нито едно общоселско тържество и манифестация, не минава нито една сватба и увеселение.

През второто десетилетие на този век голяма популярност придобива ученическият духов оркестър при читалището, участващ в много тържества и конкурси, за което е носител на различни отличия.

Спорт

Спортът като цяло се характеризира с наличието на футболен отбор, който през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век се състезава успешно в „А“ окръжна група, като по-изявени футболисти аматьори са Деко Тодоров Кръстов, Борис Асанов Салтов (Бени) и други. В същото време и по различни празници в селото се провеждат конни надбягвания (Тодоров ден), както и състезания по лека атлетика и други спортове. През 60-те години на миналия век гложенчанинът Иван Николаев е армейски първенец в бягането на средни разстояния.

Природа

Природата се характеризира от равнинния терен и зеленината по поречието на р. Огоста, с гората, намираща в южната част на землището, наречена „Бранището“, както и с допълнително създадената тополова гора в ниската северна част на землището. Част от природните забележителности са били „Старите лозя“, разположени на невисок хълм в югоизточната част на землището, както и другата гора, намираща се в тази посока, наричана някога „Лъгът“.

Климат

Климатът е умереноконтинентален, характерен с топлото, често и горещо лято, както и със снежната и студена зима. Река Огоста е създавала възможност за разхлада в летните горещини, като много от децата на селото именно тук са се научили да плуват.

Вероизповедание

Преобладаващото вероизповедание в селото е християнското, за изявяването на което решаваща роля има действащата църква „Света Тройца“.

Интернет

Селото има своя Интернет страница на адрес www.glozhene.com, а на неговото ОУ „Христо Ботев“ е www.ou-glozhene.com.

Кметство

През различни периоди от времето кметството е променяло своята териториална характеристика, като е било обединявано със с. Хърлец, след това е обединено със с. Букъовци, при което е създаден гр. Мизия. В сегашно време функционира като самостоятелно кметство, включено в състава на община Козлодуй. Дългогодишни кметове с принос в обогатяването и изграждането на неговата инфраструктура са Никола Семков, Петър Велков и др. Сегашен кмет на селото е Петко Иванов Петков, който полага усилия за поддръжка на инфраструктурата и доразвиване на традициите, създадени в миналото.

Личности, родени и живели в Гложене

В селото са родени, трудили и живяли изявени в различни области личности, между които:

• Румен Сурджийски - кинорежисьор, автор на редица филми и театрални постановки.

• инж. Ценка Стоянова Иванова – Колева – известна от ранните години със своето трудолюбие и старание, вследствие на което завършва основното и средното училище с отличен успех. Завършила е и Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство в гр. Русе, като посвещава знанията и уменията си в областта на инженерната практика, включително в Завода за резервни части – гр. Оряхово.^{[източник? (Поискан преди 1701 дни)]}

източници: архива на Висшия институт по механизация и електрификациа на селското сторанство гр. Русе, архива на Завода за резервни части гр. Оряхово, архива на общината в с. Гложене.

• Цветан Тодоров Станкулов – завършил Висшия институт за народно стопанство в гр. Варна, като работи на различни позиции в Министерство на финансите и Министерство на туризма. Избиран е за заместник-кмет на столичния район „Възраждане“. Автор и съавтор е на повече от 10 книги и над 50 публикации в специализирания печат, свързани с приложимостта на данъчното законодателство в стопанската и бюджетната сфер^{[източник? (Поискан преди 1701 дни)]}а.

източници: нтернет чрез гугъл и вкарване името и фамилията на кирилица, архива на ВИНС гр. Варна, архива на ЦС на БТС, архива на Държавния комитите по туризма, архива на ЦС на БТС, архива на СО "БДЖ", архива на НАП при МФ - София, архива на ЦК на ДКМС - София.

• Спас Василев – дългогодишен учител и директор на прогимназиалното училище „Христо Ботев“ в периода на първата половина от двадесети век (починал). Неговият син Васил Спасов също е учителствал в селото.^{[източник? (Поискан преди 1701 дни)]}

източници: интернет страницата на ОУ "Хр. Ботер" с. Гложене

• Димитър Димов – Чембера (1868 – 1931 г.) – революционер.^{[източник? (Поискан преди 1701 дни)]}

• Яким Деспотов – участник в антифашистката борба като партизанин, чието име носи читалището в с. Гложене (починал).^{[източник? (Поискан преди 1701 дни)]}

източници: архива на Съюза на активните борци против фашизма и капотализма - София, архива на общината в с. Гложене

• Светозар Георгиев Петрушков - роден в с. Гложене, но семейството се преселва в гр. Оряхово, където учи. Дълги години е бил на щатна работа в ДСНМ, където е избиран за секретар и парви секретар на околииския комитет в Оряхово, след което е избиран за секретар и първи секретар на окръжния комитет в гр. Враца. По-късно е избиран за секретар и първи секретар на окръжния комитете на БКП. Автор е на книги, свързани с комунистическото движение и дейността на партиините организации.^{[източник? (Поискан преди 1701 дни)]}

Източници

Хърлец