Атомизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Seraphita (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
м robot Adding: nov:Atomisme
Ред 39: Ред 39:
[[nn:Atomisme]]
[[nn:Atomisme]]
[[no:Atomistenes filosofiske posisjon]]
[[no:Atomistenes filosofiske posisjon]]
[[nov:Atomisme]]
[[pt:Atomismo]]
[[pt:Atomismo]]
[[ru:Атомизм]]
[[ru:Атомизм]]

Версия от 12:17, 17 май 2007

Файл:Democritus stamp.jpg
Гръцка марка в чест на Демокрит.

Атомизъм (образувано от старо-гръцката дума ατομος - неделим) е философско учение според което атомът е най-малката градивна частица на вселената. Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма. Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности.

Индия

В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата вайшешика.

Антична философия

Европейската атомистика възниква в Древна Гърция.

Школа на атомистите

Атомизмът е създаден от представителите на до-сократическия период на древногръцката философия, и по-точно от Левкип и неговия ученик Демокрит Абдерски. Съгласно тяхното учение съществуват само атоми и пустота. Атомите — са най-малките неделими частици, не възникващи и не изчезващи, качествено еднородни, непроницаеми (не съдържащи в себе пустота) същности (частици), които имат определена форма. Атомите са безчислени, така както пустота е безкрайна. Форма на атомите е безкрайно разнообразна. Атомите са първооснова на всичко съществуващо, на всяка чувствено всяко нещо, чиито свойства се определят от формата на атомите

Демокрит

Според Демокрит възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими иключително малки частици - атоми.

Платон

Привърженик на атомизма е бил Платон, който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници).

Епикурейство

Епикур, основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя. В поемата на древноримския епикуреец Лукреций «За природана на нещата» атомите за първи път са характеризирани като телесни («телца» — корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философи атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите.

През възраждането и малко по-късно

Привърженици на атомизма са Галилей, Гассенди и др. Пиер Гассенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици.