Андроник от Родос: Разлика между версии
м формат дати от англ. на български |
Редакция без резюме |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
== Живот == |
== Живот == |
||
Живее около 60 г. пр. Хр. Андроник е единадесетия схоларх на перипатетическата школа<ref>Ammonius, ''In de Int.'' 5.24</ref>. През 58 г. пр. Хр. преподава в [[Рим]], където сред неговите ученици е [[Боеций Сидонски]], с който пък е учил [[Страбон]].<ref>Strabo, xiv.; Ammonius, ''in Aristot. Categ.''.</ref> Андроник е |
Живее около 60 г. пр. Хр. Андроник е единадесетия схоларх на перипатетическата школа<ref>Ammonius, ''In de Int.'' 5.24</ref>. През 58 г. пр. Хр. преподава в [[Рим]], където сред неговите ученици е [[Боеций Сидонски]], с който пък е учил [[Страбон]].<ref>Strabo, xiv.; Ammonius, ''in Aristot. Categ.''.</ref> Андроник е първият, който събира в систематичен вид Аристотеловото литературно наследство, като същевременно го тълкува и оценява. До наши дни не е достигнало нищо написано от него, но той поставя началото на екзегетичната традиция в коментирането на Аристотел{{hrf|Ауди|2009|33}}. Има съмнения, че доскорошно смятаното за негово обобщено описание на емоциите е по-скоро подправено{{hrf|Ауди|2009|33}}. |
||
== Използвана литература == |
== Използвана литература == |
||
Версия от 09:07, 1 октомври 2019
| Андроник от Родос Ἀνδρόνικος | |
| древногръцки философ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | предполага се I век пр.н.е.
|
| Философия | |
| Школа | Перипатетици |
Андроник от Родос е древногръцки философ, схоларх на перипатическата школа. Известен е с това, че публикува наново произведенията на Аристотел, с което оформя основата на текстовете, които са достигнали до наши дни. [1]
Живот
Живее около 60 г. пр. Хр. Андроник е единадесетия схоларх на перипатетическата школа[2]. През 58 г. пр. Хр. преподава в Рим, където сред неговите ученици е Боеций Сидонски, с който пък е учил Страбон.[3] Андроник е първият, който събира в систематичен вид Аристотеловото литературно наследство, като същевременно го тълкува и оценява. До наши дни не е достигнало нищо написано от него, но той поставя началото на екзегетичната традиция в коментирането на Аристотел[4]. Има съмнения, че доскорошно смятаното за негово обобщено описание на емоциите е по-скоро подправено[4].
Използвана литература
- Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
Източници
- ↑ Falcon, Andrea и др. Commentators on Aristotle // The Stanford Encyclopedia of Philosophy Summer 2012. Stanford University. Посетен на 3 март 2013.
- ↑ Ammonius, In de Int. 5.24
- ↑ Strabo, xiv.; Ammonius, in Aristot. Categ..
- ↑ а б Ауди 2009, с. 33.