Свети Илия (Гостун): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| страна = България |
| страна = България |
||
| населено място = [[Гостун (село)|Гостун]] |
| населено място = [[Гостун (село)|Гостун]] |
||
⚫ | |||
| област = Благоевград |
|||
⚫ | |||
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]] |
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]] |
||
| архиерейско наместничество = |
| архиерейско наместничество = [[Разложка духовна околия|Разложко]] |
||
| тип на сградата = трикорабна псевдобазилика |
| тип на сградата = трикорабна псевдобазилика |
||
| архитектурен стил = |
| архитектурен стил = |
||
Ред 21: | Ред 20: | ||
| категория= християнство |
| категория= християнство |
||
}} |
}} |
||
'''„Свети Илия“''' е възрожденска църква в разложкото село [[Гостун (село)|Гостун]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.<ref name="ЕПК">{{ |
'''„Свети Илия“''' е възрожденска църква в разложкото село [[Гостун (село)|Гостун]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|227}}</ref> |
||
== Архитектура == |
|||
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII – XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]] и са смятани за негово върхово постижение.<ref name="ЕПК"/> |
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII – XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]] и са смятани за негово върхово постижение.<ref name="ЕПК"/> |
||
Версия от 17:11, 5 октомври 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.
„Свети Илия“ | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Гостун |
Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
Епархия | Неврокопска |
Архиерейско наместничество | Разложко |
Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
Изграждане | XVIII век |
Статут | действащ храм |
„Свети Илия“ е възрожденска църква в разложкото село Гостун, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
Архитектура
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII – XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на Димитър Молеров и са смятани за негово върхово постижение.[1]
Бележки
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 227.
|